Решение № 165 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 392/2015 г.

Решение № 165 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 392/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново против решение 487/02.12.2014 г. по адм. д. № 771/2014 г. на Административен съд В. Търново, с което е отменен РА № 041400801/04.07.2014 г. на ТД на НАП-В. Търново, потвърден с решение № 389/03.10.2014 г. на ДД "ОДОП" - В. Търново за установени задължения за данъци и осигурителни вноски за 2007 г. общо в размер на 2 159, 32 лв., определени по реда на чл. 122 - 124а ДОПК и са присъдени разноски на жалбоподателя в размер на 510 лв. Изложени са съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му, включително в частта за разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 762, 30 лв. за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Е. И. У. от гр. В. Търново, представляван в едно от заседанията от адв. Стефанов излага съображения за правилност на решението и съобразено с данните по делото, като поддържа изложеното в жалбата до първоинстанционния съд, че ревизионното производство и съответно ревизионният акт са издадени в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК, тъй като са изминали повече от 5 години към момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизията. Претендира разноски по представен списък и Договор за правна защита и съдействие. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения пред първоинстанционния съд РА на ревизираното лице, при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК са установени задължения за пряк данък за 2007 г. и по реда на чл. 124а ДОПК са установени задължителни осигурителни вноски за същия период - 2007 г. За да отмени РА съдът е обосновал извод за неправилно определена данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а по отношение разпоредбата на чл. 124а ДОПК е изложил съображения, че разпоредбата е материално правна и поради това, че не й е придадено обратно действие, и е приложима занапред след обнародването й в ДВ, бр. 14/2011 г. в сила от 15.02.2011 г. Решението е правилно, но по мотиви изложени в настоящото решение. Данъчната ревизия на ревизираното лице е за задължения за данъци върху доходите на физическите лица и задължителни осигурителни вноски за периода 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г. Съгласно чл. 109, ал. 1 ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Този срок не е давностен, а е преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения за съответния данъчен период. Според правилата за броене на сроковете, за установяване на задължения по ЗДДФЛ за 2007 г. срокът започва да тече от 01.01.2009 г. и е изтекъл на 31.12.2013 г. Съгласно чл. 112, ал. 1 ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, а според правилото на чл. 114, ал. 1 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца и започва да тече от датата на връчването на заповедта за възлагане. Видно от данните по делото, заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/ № 1303381 е издадена на 27.12.2013 г., но е връчена на ревизираното лице на 09.01.2014 г. Съобразно тези данни е поддържано възражение от ревизираното лице, както в първоначалната жалба, така и в касационното производство, че ревизионното производство и съответно РА са издадени в нарушение на чл. 109, ал. 1 ДОПК, тъй като са изминали повече от 5 години към момента на връчване на ЗВР на ревизираното лице. Това възражение е основателно и неправилно не е съобразено от съда. Началният момент на ревизионното производство е моментът на връчване на заповедта за възлагане на ревизия. С факта на връчването на ЗВР се свързва образуването на ревизионното производство, което е определящо за приложимия процесуален ред за извършването на ревизията и за компетентността на участващите в производството органи по приходите. С връчването на процесната ЗВР № 1303381/27.12.2013 г. на ревизираното лице на 09.01.2014 г., процесното ревизионно производство се явява незаконосъобразно като образувано след изтичане на петгодишния преклузивен срок, визиран в чл. 109, ал. 1 ДОПК, който в случая е за установяване на задължения по ЗДДФЛ и ЗОВ, изтича на 31.12.2013 г. Нарушението на административнопроизводствените правила с образуване и провеждане на ревизията след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК е особено съществено, поради което само на това основание издаденият в това производство РА, е незаконосъобразен. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, с което отменен РА, следва да бъде оставено в сила, но по изложените по-горе мотиви. При този изход на делото, на ответника по касация се дължат разноски за процесуално представителство за касационната съдебна инстанция за адв. Стефанов, който е осъществил процесуално представителство и защита в проведеното съдебно заседание пред ВАС на 02.12.2015 г., по при приложението на чл. 161, ал. 2 ДОПК. В правомощията на съда е, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая, минималният размер на адвокатския хонорар по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. ДВ, бр. 28/28.03.2014 г. е 381 лв., съобразно обжалваемия интерес на установените с РА задължения 2159, 32 лв. Договореното и платено по делото за процесуално представителство и защита пред Върховния административен съд като ответник по касационната жалба на ДД "ОДОП" адвокатски хонорар на адв. Стефанов в размер на 1150 лева, е в прекомерен размер и необоснован, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и осъществената защита с явяване в едно от съдебните заседания на 02.12.2015 г. и без представяне на писмен отговор по касационната жалба, както непредставяне и на писмена защита, а поддържане единствено на наличието на основанието по чл. 109, ал. 1 ДОПК. Съобразно изложеното и предвид договореното и платено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 500 лв., е налице основание за намаляване на адвокатския хонорар за защита пред касационната инстанция до справедлив и обоснован размер от 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение