Решение № 7212 от 29.6.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на секретаря на район Панчарево при Столична община срещу Решение 6544 от 07.11.2022 г., постановено по адм. дело 3188 по описа на Административен съд София-град за 2022 г. Касационният жалбоподател излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът В. Димова от гр. София, с адрес в [жк], [адрес], в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Иска обжалваното решение да остане в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното решение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което следва да бъде разгледана досежно основателността й. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, във връзка с жалба на В. Димова, е отменен отказ за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, обективиран в писмо, изх. РПН22-ГР94-587(4)/10.03.2022 г. на секретаря на район Панчарево при Столична община и административната преписка е върната за извършване, в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение, на поисканата от В. Димова по нейно Заявление, рег. индекс РПН22-ГР94-587/15.02.2022 г. административна услуга за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост. Наред с това Столична община е осъдена да заплати на Димова 500.00 лв. разноски по делото. Административният съд е установил, от фактическа страна, че Димова подала до кмета на Столична община, район Панчарево Заявление, рег. индекс РПН22-ГР94-587/15.02.2022 г. с което поискала да й бъде издадено удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, съставен по реда на Закона за общинската собственост (ЗОС), за поземлен имот с идентификатор 22472.7412.24 с площ от 446 кв.м. по КККР, стар пл. 971, находящ се в Столична община, район Панчарево, с. Долни Пасарел, местност Щъркелово гнездо. Приложила, към заявлението, документ за внесена държавна такса за исканата административна услуга. До заявителя, от секретаря на Столична община, район Панчарево, е изпратено писмо, изх. РПН22-ГР94-587(2)/22.02.2022 г. (л. 19 от адм. дело 3188/2022 г. по описа на Административен съд София-град), в което е посочено, че за да се изготви удостоверение за характер на имот, е необходимо да представи копие от документ за собственост и скица от Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Във връзка с дадените й указания Димова депозирала ново Заявление, рег. индекс РПН22-ГР94-587(3)/28.02.2022 г. (л. 21, пак там), в което посочила, че не разполага с документ за собственост, но счита, че за поисканата административна услуга не е необходимо представянето на такъв. Отбелязала, че от общинската администрация е поискано да извърши справка в регистрите за общинска собственост и да отрази в нарочно удостоверение дали има вписан акт за общинска собственост за процесния имот. Пояснила, че издаването на удостоверение по чл. 62, ал. 4 ЗОС представлява извършване на административна услуга, за което не е необходимо да се доказват било права на собственост върху имота, било друг материалноправен интерес. Към заявлението приложила скица на поземления имот с идентификатор 22472.7412.24 от КККР. С оспореното писмо, изх. РПН22-ГР94-587(4)/10.03.2022 г., секретарят на Столична община при район Панчарево уведомил Димова, че актовете за общинска собственост са публични и са публикувани на сайта на Столична община. Посочил, че за поземлен имот с идентификатор 22472.7412.24, находящ се в землището на с. Долни Пасарел (яз. Искър), местност Щъркелово гнездо, има съставен акт за общинска собственост. Подчертал, че удостоверението за характер на имот (наличие или липса на акт за общинска собственост) се издава на основание чл. 62, ал. 4 ЗОС, след представен документ за собственост, удостоверение за наследници (ако е необходимо) и посочено основание за какво ще послужи. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената до него от Димова жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Счел, че оспореното пред него писмо не представлява акт с уведомителен характер, а обективира отказ да бъде извършена поисканата административна услуга. Посочил, че в това писмо не е посочен срок, в който следва да бъдат изпълнени дадените с него указания, нито са посочени последиците от неизпълнение. Допълнил, че писмото не носи белезите на акт по чл. 30, ал. 2 АПК. Като се обосновал с разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и се позовал на Заповед РПН19-РД-09-16/04.02.2019 г. на кмета на Столична община, район Панчарево за делегиране на правомощия, съдът е приел, че процесното писмо-отказ е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, мотивирано е, но е постановено в нарушение на материалния закон. Съобразил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 ЗОС. Мотивирал се, че след като актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2 ЗОС, не е необходимо жалбоподателката, в качеството й на заявител, да обосновава правен интерес за извършване на исканата административна услуга, представяйки документ за собственост или удостоверение за наследници, или да пояснява за какво ще й послужи удостоверението по чл. 62, ал. 4 ЗОС. Счел, че компетентният орган е следвало да провери дали поземлен имот с идентификатор 22472.7412.24, находящ се в с. Долни Пасарел, местност Щъркелово гнездо е актуван или не, като общинска собственост, и да издаде удостоверение по чл. 62, ал. 4 ЗОС със съответното съдържание, съгласно проверката. Формирал решаващия извод, че оспореният пред него отказ за извършване на административна услуга е незаконосъобразен, поради което го отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Димова заявление с указание за издаване на исканото удостоверение. Присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателката. Решението е постановено при правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при точно прилагане на материалния закон. По предписанието на чл. 62, ал. 1 ЗОС актовете за общинска собственост се вписват с последователни номера в регистъра, подшиват се в актови книги и се съхраняват в съответните служби Общинска собственост. Актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 8, ал. 2 от същия закон. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба на закона, за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост, за наличие или липса на претенции за възстановяване на собствеността и на удостоверение, че имотът е отписан от актовите книги за имотите общинска собственост, се заплащат такси в размери, определени от общинския съвет. Съгласно чл. 32, ал. 3 от Наредба за общинската собственост (Наредба/та), към актовете за общинска собственост, описани в регистрите по ал. 2 от този член, се прилагат и съхраняват документите, удостоверяващи възникването, изменението и прекратяването на правото на собственост на общината, предоставените права на трети лица и други данни, определени в наредбата по чл. 63, ал. 3 ЗОС. Регистрите с актовете по чл. 32 от Наредбата са публични, а заинтересованите лица имат право на свободен достъп до данните в тях, освен ако данните не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) чл. 34, ал. 1 от Наредбата. Службите Общинска собственост са длъжни да дават справки по актовете за общинска собственост при поискване (чл. 34, ал. 2). Компетентният административен орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга по смисъла на пар. 1, т. 2, буква а от Допълнителната разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА), във вр. с чл. 21, ал. 2 АПК и пар. 8 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към АПК. Отправеното от Димова искане се ограничава единствено до извършването на справка по актовите книги за имотите общинска собственост и касае издаването на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска собственост за конкретен имот. След като е бил сезиран, секретарят на район Панчарево при Столична община, на който от кмета на район Панчарево с негова Заповед РПН19-РД-09-16/04.02.2019 г. са делегирани правомощия да издава удостоверения за наличие или липса на актове за общинска собственост, е бил длъжен да направи исканото удостоверяване относно конкретния имот след извършването на съответната справка и не е имал основание да откаже. Релевантният факт в производството по извършване на поисканата административна услуга е дали поземлен имот с идентификатор 22472.7412.24, находящ се в землището на с. Долни Пасарел, местност Щъркелово гнездо е актуван, като общинска собственост или не. В случая законът е възложил на компетентния административен орган удостоверителни функции, вменявайки му единствено задължение за извършване на административна услуга, изрязяваща се в отразяване на факта за наличие или липса на акт за общинска собственост за процесния имот след извършване на справка по актовите книги на имотите общинска собственост. Неоснователно е касационното оплакване, че оспореното пред първоинстанционния съд писмо предоставя на заявителя исканата информация. Бланкетно е посоченото в акта, че За Ваша информация, за ПИ с идентификатор 22472.7412.24, находящ се в землището на с. Долни Пасарел (яз. Искър), местност Щъркелово гнездо, има съставен АОС, доколкото същото не индивидуализира акта за общинска собственост, а именно не става ясно кой е неговият номер, дата и година на съставянето му. Определяйки актовите книги за общинска собственост, като общодостъпни, законодателят с нормата на чл. 62, ал. 2 ЗОС предоставя свободен достъп до тях, без да го поставя в зависимост от формални критерии. Общодостъпни са тези регистри, в които не се съхраняват данни, представляващи класифицирана информация по смисъла на ЗЗКИ, справка от които може да поиска свободно всяко лице, както това е сторил ответникът по касация. В този смисъл касаторът необосновано обвързва преценката си за наличие на правен интерес на заявителя с наличието у същия на документ, удостоверяващ право на собственост върху процесния имот. Както се посочи по-горе в мотивите, неговите функции са удостоверителни, респ. същият не признава правото на собственост върху имота в хипотезата на издаване на исканото удостоверение, респ. не решава спор за материално право, ако разполага с данни за конкуренция на права върху конкретния имот. Следва да се посочи и това, че в съответствие с принципа на истинност - чл.7 АПК административният орган следва да издаде административен акт, който да се основава на действителните факто от значение за случая. Това означава, че в случай, че за имота има издаден акт за общинска собственост , в удостоверението, което иска заявителката, това обстоятелство следва изрично да се посочи, като се отбележи както номера и датата на издаване на АОС, но и начина, по който това обстоятелство е установено. Друг е въпросът дали страната е недоволна от съдържанието на удостоверителния акт и дали същата желае да оспори съдържанието на същия пред по-горестоящия административен орган. При тази фактическа и правна установеност, административният съд правилно е преценил, че оспореното от Димова писмо, изх. РПН22-ГР94-587(4)/10.03.2022 г. на секретаря на район Панчарево при Столична община е незаконосъобразно, поради което съдебното решение, предмет на касационен контрол, следва да остане в сила. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Разноски за настоящото производство обаче се дължат на ответника по касация. Неговата претенция в този смисъл е заявена своевременно, до приключване на разглеждането на делото, като са налице и доказателства за извършването на разноските Договор за правна защита и съдействие от 29.03.2023 г. на л. 38 от касационното дело. Ето защо Столична община следва да бъде осъдена да заплати разноски на ответника по касация в размер на 1000.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия