Решение № 10055 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14429/2018 г.
ВАСVII отделение01.07.2019 г.докладчик Калина Арнаудова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6059/23.10.2018 г. по адм. дело № 7209/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10055 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14429/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на "Толев-Транспорт" ЕООД срещу Решение № 6059 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 7209/2018 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № РД-14-1564 от 29.06.2018 г. издадена от и. д. началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") – гр. София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА"). Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че наказващият орган неправилно е приел, че е извършван превоз на товари без лиценз. Твърди, че "Толев – Транспорт" ЕООД разполага с Лиценз на Общността № 4280 със срок на валидност от 16.06.2016 г. до 15.06.2027 г. Процесният автомобил "Рено" с рег. [рег. номер на МПС] е придобит от дружеството на 14.06.2018 г., за което обстоятелство превозвачът е подал уведомление до ИА "АА" за вписване в лиценза на Общността. Счита, че предвид факта, че в интернет страницата на ИА "АА" няма информация кои са вписаните товарни автомобили с публикуван регистрационен номер в лиценза на превозвача, както и дали един автомобил е добавен или отписан от превозвача, не става ясно, след като дружеството разполага с лиценз, доказало е финансова стабилност и процесното моторно превозно средство (МПС) е негова собственост, защо информацията не е отразена и не е взета предвид. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено, като бъде отменена и оспорената заповед. Ответникът – Началникът на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. София към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното Решение № 6059 от 23.10.2018 г. по адм. дело № 7209/2018 г. на АССГ, е отхвърлена жалбата на "Толев – Транспорт" ЕООД срещу заповед за прилагане на ПАМ № РД-14-1564 от 29.06.2018 г. издадена от и. д. началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. София, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), е приложена ПАМ – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация на влекач марка "Рено", с рег. [рег. номер на МПС], с прикачено полуремарке марка "Сатро" с рег. [рег. номер на МПС], и двете МПС собственост на "Толев - Транспорт" ЕООД, гр. София и е определено като място на домуване в обл. София, с. Мрамор, охраняем паркинг "Викинг". За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че "Толев - Транспорт" ЕООД е собственик на влекач марка "Рено Премиум" 460. 18 с регистрационен [рег. номер МПС] от 14.06.2018 г. Дружеството притежава Лиценз на Общността № 4280 от 18.05.2017 г., валиден от 16.06.2017 г. до 15.06.2027 г. Със Заявление вх. № 30-06-00-2156 от 29.06.2018 г. дружеството е поискало отразяване на промени в обстоятелствата в лиценза, а именно промяна на данните за превозни средства, вписани в регистъра за МПС към лиценза, чрез вписване на процесното МПС. Промените са вписани на 3.07.2018 г. На 28.06.2018 г., при проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, инспектор в ОО "АА" е установил, че лицето В. Митов извършва превоз на товари в момента на проверката чрез посочения по-горе влекач без издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или без копие на лиценз на Общността. По преписката е издаден Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 251262 от 28.06.2018 г. против водача Митов. Въз основа на констатациите в АУАН е издадена оспорената заповед. При така установеното съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 107, ал. 1 ЗАвтП, в кръга на предоставените му по делегация правомощия със Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г на изпълнителния директор на ИА"АА", в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Констатирал е, че заявлението на дружеството за вписване на процесното МПС в лиценза е депозирано в срока по чл. 10, ал. 1 ЗАвтП, но след проверката, в която е установено, че се извършва превоз без лиценз. Направил е извод, че към датата на процесната заповед за прилагане на ПАМ за процесното МПС няма издаден лиценз на Общността, тъй като такъв се счита издаден с датата на вписване на промяната в обстоятелствата, т. е. на 3.07.2018 г. По тези съображения е счел, че материалните предпоставки за прилагане на ПАМ са били на лице. Решение е правилно. Касационната инстанция споделя извода на АССГ, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорения административен акт с изискванията на материалния закон и неговата цел. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на товари въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава девета на ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари" (ал. 1, т. 1), която се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, букви "б" и "в" (ал. 2, т. 1); определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство; разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи (ал. 2, т. 4 – в приложимата редакция). Автомобилният превоз на пътници и на товари е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Това е наложило за упражняването й законодателят да установи императивно специални изисквания. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници е необходим лиценз за територията на страната или лиценз на Общността. Извършването на която и да е от формите на дейността, без надлежно разрешение, е определено от законодателя като административно нарушение съгласно чл. 93, ал. 1 ЗАвтП, за което се носи административнонаказателна отговорност, която е лична - на водача, и различна от преустановяващата принудителна административна мярка. За да бъде приложена ПАМ на основание чл. 106а от ЗАвтП, следва да са налице кумулативно предвидените в закона две предпоставки – от една страна, да е извършен превоз на товари, а от друга страна, превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници и товари. Изложените в касационната жалба оплаквания са идентични с релевираните пред първоинстанционния съд. Доводите се свеждат до твърдението, че дружеството е подало заявление за включване на процесния автомобил в лиценза, като в интернет-страницата на ИА "АА" не може да бъде направена справка за включените в него МПС-та и за превозвача не е ясно дали информацията е отразена или не. Тези твърдения не се подкрепят от доказателствата по делото, както правилно е установил АССГ. От представената по делото разпечатка от база данни "Лицензи" на ИА "АА" е установено, че заявлението за вписване на процесното МПС с рег. [рег. номер на МПС] към лиценза на Общността е подадено на 29.06.2018 г., като вписването е извършено на 3.07.2018 г. Установеното с АУАН нарушение е извършено на 28.06.2018 г., преди подаване на заявлението. При тези данни е безспорно, че към момента на установяване на нарушението превозвачът е извършвал обществен превоз на товари с МПС, за което не е бил издаден лиценз на Общността. Материалните предпоставки за прилагане на мярката по чл. 106а, ал. 1 ЗАвтП са били налице. Неоснователно е твърдението, че превозвачът не е знаел дали автомобилът е бил включен в лиценза, при положение, че заявлението не е било подадено към момента на извършване на проверката. Обстоятелството, че на 3.07.2018 г. процесното МПС е отразено в лиценза на дружеството е ирелевантно за настоящия спор с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт, АССГ е постановил правилно решение, което не страда от наведените с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 1