Решение № 16703 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2011 г.

Решение № 16703 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2011 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-главния прокурор на Република България против решение № 3959 от 02.12.2010 г., постановено по адм. д. № 3617/2010 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за недопустимост на решението и в условие на евентуалност твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Николай Ганчев Колев не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил т. 1 от решение № 2780/21.04.2010 г. на зам.-главния прокурор на Република България, с което на Николай Ганчев Колев е отказан достъп до обществена информация, преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението и зам.-главния прокурор е осъден да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 5 лв. Решението е недопустимо. С т. 1 от оспореното пред първоинстанционния съд решение е отказан достъп до обществена информация - представяне на доклад относно проверка на Софийска районна прокуратура, извършена от отдел "Инспекторат" на Върховна касационно прокуратура през 2009 г. В съдебно заседание по делото, проведено на 02.11.2010 г. Николай Ганчев Колев изрично е заявил, че разполага с доклада по т. 1 от оспореното решение. Целта на ЗДОИ е, чрез получаване на достъпа до обществена информация гражданите да си съставят мнение относно дейността на задължените по закона субекти. С получаването на доклада от жалбоподателя целта на закона е изпълнена, поради което правния интерес от оспорване на решението е отпаднал. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, която обуславя процесуалната допустимост на жалбата. За нейното наличие съдът е задължен да следи служебно и то във всеки един момент на административно-съдебното производство. Наистина към момента на подаване на жалбата, Николай Колев е имал правен интерес да обжалва отказа. След представяне на доклада по делото същият в качеството си на страна е имал възможност и право да се запознае с него, при липса на произнасяне на съда по чл. 41, ал. 3 от ЗДОИ, каквото е разпореждането в съдебно заседание по делото, проведено на 29.08.2010 г., а в последствие и поставената от съда резолюция от 13.10.2010 г. върху съпроводителното писмо, с което доклада е изпратен - "по приемането в отрито заседание". Нещо повече в съдебно заседание, проведено на 02.11.2010 г. жалбоподателят изрично е заявил, че има този доклад. По този начин е осигурен достъп до информацията, така че за жалбоподателя е отпаднал правният интерес да иска признаване право на такъв. Съдебният процес не може да бъде самоцелен. Той е законово обвързан с наличието на правен интерес у правните субекти, поради това и чл. 159, т. 4 от АПК изрично постановява, че жалбата не подлежи на разглеждане, когато подателят няма интерес от отмяна на обжалвания отказ. Следователно първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили. Съдът е допуснал и нарушение на чл. 143, ал. 1 от АПК като е възложил отговорността за разноски на административния орган, а не на юридическото лице, каквато е императивната законова разпоредба. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че Административен съд София - град се е произнесъл по недопустима жалба, което е довело и до недопустимост на постановения съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,