Решение № 14629 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16198/2011 г.

Решение № 14629 от 21.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16198/2011 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Ненчев Георгиев срещу решение № 4009/17.08.2011 г., постановено по адм. д. № 8327/2010 г. по описа на Административен съд ( АС ) София - град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспорените пред съда заповеди за образуване на дисциплинарното производство против жалбоподателя и за наложеното му дисциплинарно наказание уволнение, издадени от главния директор на Главна дирекция (ГД) "Изпълнение на наказанията". Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на посочените две заповеди. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез юрк. Шемширов оспорва касационната жалба и развива съображения за нейната неоснователност в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура прокурор Маскръчка дава заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение АС София - град отхвърля искането за обявяване на нищожност на заповед № Л- 7155/13.10.2009 г. (неправилно посочена в решението с дата 13.10.2010 г.) и заповед № Л- 6373/08.09.2009 г., издадени от главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията", обективирано в жалба на Георги Ненчев Георгиев. За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че заповед рег. № Л - 7155/13.10.2009 г. и заповед № Л - 6373/3/08.09.2009 г., съответно за наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и за образуване на дисциплинарното производство по издаването на първата заповед, не са обжалвани пред съд и са влезли в сила, поради което не са налице процесуални пречки за разглеждане на искането за обявяване на нищожността им по чл. 177, ал. 3 АПК. Съдът приема, че жалбата с искане за обявяване нищожност на актовете може да се предяви безсрочно - чл. 149, ал. 5 АПК, поради което е допустима. По същество прави извод за нейната неоснователност. АС София - град излага подробни съображения относно компетентността на издателя на двете заповеди и липсата на предпоставки за прогласяване на тяхната нищожност. Останалите възражения в жалбата, касаещи установяването на обстоятелства по приключилото досъдебно производство, различни от приетото за установено в заповедта за дисциплинарното наказание и неучастието на лицето в дисциплинарното производство, съдът приема, че не следва да обсъжда, като се позовава на разпоредбата на чл. 99, т. 2 и т. 6 АПК за възобновяване на производството по издаване на влязъл в сила административен акт. Върховният административен съд, пето отделение намира обжалваното решение за процесуално недопустимо в частта, в която съдът се произнася по същество по искането за обявяване на нищожност на заповед № Л - 6373/3/08 09.2009 г., издадена от главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията". С посочената заповед се образува дисциплинарното производство срещу жалбоподателя Георгиев на основание чл. 230, ал. 1, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Неправилно административният съд приема в решението си, че оспорената пред него заповед № Л - 6373/3/08 09.2009 г. е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, спрямо която е допустим контрол по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК. С тази заповед се поставя началото на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, която в случая приключва с издаването на втората оспорена пред съда заповед рег. № Л- 7155/3/13.10.2009 г., притежаваща белезите на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 21, ал. 5 от АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В случая заповед № Л - 6373/3/08.09.2009 г. поставя началото на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, поради което правилността й не се преценява отделно, а в производството по оспорване законосъобразността на окончателния акт, с който се прекратява служебното правоотношение. Заповедта за образуване на дисциплинарното производство не представлява индивидуален административен акт и затова искането за обявяване на нейната нищожност е недопустимо. Като приема обратното и се произнася по съществото на искането, АС София - град постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили в частта, в която е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на заповед № Л - 6373/3/08.09.2009 г., а производство по делото в тази част - прекратено. Изложените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение в тази му част, предвид постановения резултат не следва да се обсъждат. В останалата част, в която е отхвърлено искането на жалбоподателя за обявяване на нищожност на заповед № Л- 7155/13.10.2009 г., издадена от главния директор на ГД "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, решението е правилно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и е обосновано. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. По делото няма спор, че жалбоподателят е заемал длъжност по служебно правоотношение - надзирател в затвора гр. Бургас към датата на издаване на заповед № Л- 7155/3/13.10.2009 г. В случая административният орган - директорът на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП е процедирал съгласно правомощията си по чл. 13, ал. 2, т. 9 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС, издал е заповедта в изискуемата писмена форма съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, с посочване на конкретни действащи правни норми (чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР), относими към извършените тежки дисциплинарни нарушения на служебната дисциплина съгласно представената обобщена справка от 28.09.2009 г. за деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, както правилно приема в мотивите на обжалваното решение АС София - град. Следователно, няма основание да се претендира нищожност на административния акт. Въпросите за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, правилната преценка на фактите и дали приетото от административния орган в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание уволнение се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, касаят материалната законосъобразност на административния акт (неоспорена в преклузивния срок по чл. 233 от ЗМВР във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК), а не обуславят неговата нищожност. Същите въпроси се поставят и в касационната жалба, поради което не следва да се обсъждат от настоящата инстанция, тъй като са извън предмета на спора, свързани са с унищожаемостта на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, а жалба в предвидения в закона срок не е подадена. Не е налице твърдяната от жалбоподателя необоснованост на съдебното решение. Същото в частта, в която е отхвърлено искането за обявяване на нищожност на заповед № Л- 7155/13.10.2009 г., е постановено след задълбочена преценка и обсъждане на относимите факти предвид заявеното искане и правните изводи на съда са в съответствие със събраните доказателства. По изложените съображения касационната жалба в тази част е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение