Решение № 11798 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4861/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център гр. Варна, подадена чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт С. Василев, срещу решение 310 от 10.03.2023 г., постановено по адм. дело 1559/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлено оспорването му срещу решения по точка едно 948-1, 949-1, 950-1, 951-1, 952-1, 953-1, 954-1, 955-1, 956-1, 957-1, 958-1, 959-1, 961-1, 963-1, 965-1, 966-1, взети по протокол 26 от заседание, проведено на 17.05.2022 г. на Общински съвет - Варна, повторно приети на основание чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, за продажба чрез публично оповестен конкурс за имоти общинска собственост. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Направени са възражения, че доказателственият материал е възприет от съда едностранчиво, при превратно тълкуване на правомощията на общинския съвет и са пренебрегнати както доказателствени искания, така и представени по делото доказателства от страна на областния управител. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е счел, че доводите за оспорване на процесните решения се отнасят до целесъобразността им, която не подлежи на съдебен контрол. Изложени са подробни съображения за относимостта на представените по делото План за интегрирано развитие на Община Варна за периода от 2021 2027 г. и Интегрирана териториална стратегия за развитие на Североизточния регион за планиране 2021 2027 г. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който да бъде уважено оспорването, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - Общински съвет-Варна, не взема становище по касационната жалба. Срещу решение 310 от 10.03.2023 г., постановено по адм. дело 1559/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е прекратено производството по жалба на Г. Сотиров срещу решения по точки 949-1, 950-1, взети по протокол 26 от заседание, проведено на 17.05.2022 г. на Общински съвет Варна, повторно приети на основание чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, за продажба, чрез публично оповестен конкурс за имоти общинска собственост, е подадена частна жалба от Г. Сотиров, с доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че по делото е изяснено, че за него е налице интерес започнатата процедура по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/10.08.2010 г./ да бъде довършена, съответно мотивираното искане за обезщетение от ОСЗ - Варна чрез кмета на Община Варна до общинския съвет, което включва двата конкретни имота, да бъде разгледано. Моли решението в прекратителната му част да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане и произнасяне по съществото на жалбата. Ответникът - Общински съвет-Варна, оспорва частната жалба с писмен отговор по реда на чл. 232 АПК, в което пледира за отхвърлянето й като неоснователна и оставяне в сила на решението, в частта му, с която е прекратено производството по първоначално подадената жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност както на касационната, така и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество неоснователна, по следните съображения: С решение 310 от 10.03.2023 г., постановено по адм. дело 1559/2022 г., в обжалвана му част Административен съд Варна е отхвърлил оспорване от Областен управител на област с административен център - гр. Варна срещу решения по точка едно 948-1, 949-1, 950-1, 951-1, 952-1, 953-1, 954-1, 955-1, 956-1, 957-1, 958-1, 959-1, 961-1, 963-1, 965-1, 966-1, взети по протокол 26 от заседание, проведено на 17.05.2022 г. на Общински съвет-Варна, повторно приети на основание чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, за продажба чрез публично оповестен конкурс за имоти общинска собственост и е осъдил областния управител да заплати на Общински съвет Варна направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорените решения са валиден административен акт, издаден в писмена форма, от материално и териториално компетентен орган, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Според решаващия съд с разпоредбата на чл. 45, ал. 9 ЗМСМА е предвидено правомощие на общинският съвет да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт, поради което при повторното разглеждане на върнатите решения Общинския съвет не е обвързан от основанията за връщане, изложени от областния управител. Като неоснователно е преценено възражението на областния управител, че се касае за имоти публична общинска собственост, при съобразяване на разпоредбите на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и заключението на допуснатата съдебно техническа експертиза /СТЕ/. Съдът е приел още, че оспорените решения са взети в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 1 ЗОС, тъй като към всяко от едно от предложенията за приемането им са приложени актуална данъчна оценка за всеки от имотите, както и заключение от лицензиран оценител досежно пазарната стойност на имотите, а всяка от определените пазарни стойности надвишава данъчните оценки. Формиран е извод, че оспорените решения не противоречат на целта на закона, защото при спазване на нормативните изисквания за разпореждане с процесните имоти, чрез обявяване на публично оповестен конкурс, се осигурява състезателност на кандидатите за купувачи, която на свой ред осигурява за общината максимални ползи възможно най - завишени финансови приходи от продажбата. На последно място е обсъдено правното значение на териториална стратегия за развитие на региона и програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост, които според съда нито изключват възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождават общинския съвет от задължението да постанови конкретно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗОС. Решението е правилно в обжалваната част. По делото пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорените актове, при което, въз основа на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства административният съд е приел за установено, че производството по приемането им е било инициирано по предложения на кмета на Община Варна. Предложенията /общо 16 на брой/, придружени със съответните документи за конкретните имоти, са били включени в дневния ред за заседанието на Общински съвет Варна, насрочено на 20.04.2022 г. Видно от обективираното в протокол 25/20.04.2022 г., общинският съвет е взел решения по т. от 869-2 до 887-2, с които на основание чл. 21, ал.1, т. 8 ЗМСМА, във връзка с чл. 41, ал. 2, вр. с чл. 22, ал. 3 ЗОС е одобрил изготвените пазарни оценки, както и продажбата чрез публично оповестен конкурс, на недвижими имоти - частна общинска собственост, както следва: с ид. 10135.3514.429, с ид. 10135.5545.3524, с ид. 10135.5545.3665, с ид. 10135.2559.270, с ид. 10135.2559.271, с ид. 10135.3511.560, с ид. 10135.3511.1516, с ид. 10135.3511.1529, с ид. 10135.3512.270, с ид. 10135.3513.1780, с ид. 10135.3513.2056, с ид. 10135.3513.2057, с ид. 10135.3516.205, с ид. 10135.1501.1378, с ид. 10135.2555.2626, с ид. 10135.5501.249, с ид. 10135.5501.254. Посочените решения са били оспорени от областния управител на Област с административен център гр. Варна, със Заповед РД-22-7706-52 от 04.05.2022 г., на основание чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, в резултат на което върнатите решения, включително и тези по точки от 869 - 2 до 887- 2, са разгледани и приети повторно от Постоянна комисия Собственост и стопанство, а впоследствие включени за разглеждане на заседание на Общински съвет Варна, насрочено на 17.05.2022 г. Оспорените в настоящото производство решения /т. 948-1 до 966-1/, обективирани в протокол 26/ 17.05.2023 г., са приети повторно на основание чл. 45, ал. 9 и 10 от ЗМСМА и във връзка с оспорване със Заповед РД - 22 - 7706 - 52/04.05.2022 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, след поименно гласуване с 29 гласа за, 11 гласа против и 0 гласа въздържал се, при гласували 40 общински съветници. Настоящият състав възприема крайните изводи на първоинстанционния съд, които счита за формирани въз основа на обсъждане на всички правнозначими фактически установявания. Съдът е изпълнил задължението си за цялостно и всестранно изясняване на релевантните факти, включително е обсъдил направените от областния управител на област Варна възражения относно статута на процесните имоти. Правилно е преценено, че след като имотите не попадат в приложното поле на чл. 3, ал. 2 ЗОС, то същите представляват частна общинска собственост. Този извод е подкрепен от заключението на назначеното вещо лице по допуснатата СТЕ, според което не се касае за имоти, които са публична собственост по силата на закон, съответно да са предназначени за изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и местната администрация. Изрично е посочено, че предназначението на нито един от имотите не е за задоволяване на обществени потребности от местно значение. Според настоящия съдебен състав именно отговорът на този въпрос, наред с изводите за спазване на регламентираната процедура по приемане на процесните решения, обосновава законосъобразността на тези решения. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, съдът не е пренебрегнал негови доказателствени искания. От протокола от проведеното заседание на 13.02.2023 г. по адм. дело 1559/2022 г. се установява, че съдът, след като се е запознал с искането на областния управител на област Варна за допускане на съдебно-оценителна експертиза, обективирано в негова молба с.д. 18285/07.12.2022 г. го е оставил мотивирано без уважение. Изложил е съображения, че ангажирането на специални знания за установяване на изложените факти и обстоятелства не е необходимо за изясняване на спора от фактическа страна. Това становище на съда следва да бъде споделено, доколкото за всеки от процесните имоти е била изготвена експертна оценка за определяне пазарната му стойност, актуална към датата на приемане на първите решения на общинския съвет. Капиталовият потенциал на земята, в качеството й на дълготраен материален актив, който е целено да бъде установен с направеното искане за назначаване на експертиза е неотносимо към предмета на делото обстоятелство. Не е допуснато и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в пренебрегване на представени по делото доказателства от страна на областния управител. Цитираните План за интегрирано развитие на Община Варна за периода от 2021 2027 г. и Интегрирана териториална стратегия за развитие на Североизточния регион за планиране 2021 2027 г. са обсъдени от първостепенния съд. Настоящата касационна инстанция споделя направените в тази насока изводи, че стратегическите документи не изключват възможността за промяна в намеренията на общината, съответно не освобождават общинския съвет от задължението му да се произнесе с решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗОС, при наличието на нормативните основания за това. Изцяло в компетентността на общинския съвет е правото да прецени по целесъобразност, дали определени имоти, след като са частна общинска собственост и не са предназначени за задоволяване на обществени потребности от местно значение, следва да бъдат определени за продажба чрез тръжна процедура, в рамките на която ще бъде осигурена едновременно състезателност и получаване на икономически обоснована цена за тях. Контролът за законосъобразност, упражняван от областния управител на основание чл. 45, ал. 4 ЗОС не може да включва и такъв за целесъобразност на оспорените решения, в каквато насока са основните доводи в касационната жалба. Това законодателно решение кореспондира и на разпоредбата на чл. 145, ал. 1 АПК, според която административните актове могат да се оспорят пред съда само по отношение на тяхната законосъобразност, не и относно целесъобразността им. Съдебния контрол спрямо административен акт издаден при условията на оперативна самостоятелност по чл. 169 АПК допуска единствено по отношение оперативната самостоятелност на органа издател на акта и спазването от него на изискването за законосъобразното действие на административния акт. Целта на законодателя е да бъде гарантирано законосъобразното упражняване на предоставените на органите на местното управление със закон правомощия, актовете на същите да подлежат на контрол по отношение на изискванията за компетентност, спазването на административнопроцесуалните правила и съответните материалноправни норми при издаването им. Ето защо, по въпроси за целесъобразността на конкретните решения на общинските съвети, съдът няма правомощия да се произнася. Настоящият касационен състав намира за допустима, но неоснователна подадената частна жалба срещу решение 310 от 10.03.2023 г., постановено по адм. дело 1559/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която е прекратено производството по жалба на Г. Сотиров срещу решения по точки 949-1, 950-1, взети по протокол 26 от заседание, проведено на 17.05.2022 г. на Общински съвет Варна, повторно приети на основание чл. 45, ал. 9 ЗМСМА, за продажба, чрез публично оповестен конкурс за имоти общинска собственост. Изведеният от жалбоподателя правен интерес, свързан с довършване на започнатата процедура по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР към ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/10.08.2010 г./, не е налице. Наличието на правния интерес е въпрос, който се преценява от съда. Той е предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване от категорията на абсолютните. Интерес от защита пред съд в тези случаи имат само онези лица, по отношение на които административният акт оказва неблагоприятно въздействие върху правата и законните им интереси, признати като такива с правна норма. Настоящият случай не е такъв, независимо от изложените в частната жалба допълнителни доводи, свързани в това единствено в кои случаи Общински съвет Варна може да откаже извършването на обезщетяване с конкретни имоти. От данните по делото безспорно се установява, че с решение по адм. дело 2856/ 2019 г. по описа на Административен съд - Варна, кметът на Община Варна е осъден да внесе в Общински съвет - Варна мотивирано искане по чл. 45 ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ - мотивирано предложение peг. РД7021452ВНУ 02.11.2017 г. на началника на Общинска служба по земеделие - Варна. Посоченото решение е оставено в сила с решение 15827 от 21.12.2020 г., постановено по адм.дело 6475/202 г. на ВАС, четвърто отделение. С решение 3/08.06.2017 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ и чл. 35 ЗСПЗЗ в землището на Галата, издадено от ОСЗ-Варна е определено на наследниците на Д. Сотиров правото на обезщетение за признато, но невъзстановено, като обезщетяването ще се извърши въз основа на постъпили писмени искания на собствениците и възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Поради това са верни изводите на първоинстанционния съд, че прякото и непосредствено засягане на правната сфера на оспорващия не настъпва от оспорените решения, а би могло да настъпи от издаване на крайното решение на ОСЗ по реда на чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Именно с него се посочва и конкретната земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура. По тези съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на първостепенния съд, изведени въз основа на обективно установени фактически обстоятелства, поради което оспорваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноските по делото се оставя без уважение. С депозирания писмен отговор на частната жалба от ответника са претендирани разноски по делото, които обаче не са доказани по основание и размер, поради което не се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение