Решение № 16186 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16197/2011 г.

Решение № 16186 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16197/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Людмил Борисов Младенов от гр. София против решение № 725/14.10.2011 г., постановено по адм. дело № 469/2011 г. по описа на Административен съд София - област. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като неправилно. Ответникът по касационната жалба началникът на Гранично полицейско управление /ГПУ/- Калотина при РД "Гранична полиция" - Драгоман, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова е подал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура счита касационната жалбата за неоснователна, предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законовоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира същата за неоснователна предвид следните съображения: Със заповед № 845/12.05.2011 г. на началника на ГПУ- Калотина оспорена пред Административен съд - София град на Людмил Младенов - старши полицай в 03 група на ГКПП I степен- Калотина, от ГПУ Калотина към РДГП Драгоман от ГД "Гранична полиция", категория "Е" - първа степен е наложено дисциплинарно наказание "порицание", на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи/ППЗМВР/. Обжалваната заповед за "порицание" е издадена за извършено нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в нарушаване на задължението визирано в т. IV, 2.2. от Заповед № 935/17.03.2010 г. на Директора на ГДГП за организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности в ГДГП Драгоман. Съгласно разпоредбата на чл. IV, 2.2 от цитираната заповед разпределението на работното време на служителите от Гранично полицейско управление-Калотина, работещи на смени какъвто е касационният жалбоподател, се извършва "На 12-часови смени с време на хранене от 30 минути, без да прекъсват изпълняваните служебни задължения, съгласно чл. 8, ал. 2 от Инструкция I-з 343/05.03.2009 г., което се включва в отработеното време за служителите в групите в състава на ГКПП - Калотина". Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че работното му място не е оставяно без надзор за времето от 07:11 часа до 07:26 часа на 23.03.2011 г. От събраните в административната преписка доказателства се установява по безспорен начин, че за посочения период от време служителят е напуснал АРМ/автоматизирано работно място/ № 13 - работното място на което е бил разпределен да работи, съгласно извършената ротация, без да иска разрешение от Началника, като по този начин го е оставил без надзор, с което е нарушил т. IV, 2.2 от Заповед, рег. № 935/17.03.2010 г. на Директора на ГДГП за организацията и разпределението на работното време за отделните структури и дейности в РДГП. В дадените от касационния жалбоподател пред дисциплинарно наказващия орган обяснения и възражения, не е посочена основателна и обективна причина, която да е наложила напускането на работното му място за посочения в преписката период от време. В този смисъл основателен е бил изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по административната преписка доказателства от наказващия орган по безспорен и категоричен начин е установено, че касаторът в настоящото производство е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което се налага предвиденото в чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР наказание "порицание". Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционния съд не е възприел в детайли обясненията на двамата свидетели. Видно от протокола на проведеното съдебно заседание, е че същите са подробно и детайлно разпитани и съдът при постановяването на решението е обсъдил и преценил показанията им. Съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 228, т. 3, вр. чл. 186, ал. 1 от ЗМВР в изискуемата се форма и съдържание, и при спазване на административнопроизводствените правила, съобразена е и с целта на закона. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, пето отделение на Върховния административен съд