Решение № 11971 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8004/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП и от Калиакра пропърти ЕООД, чрез адв. Савов, срещу решение 793/08.05.2025 г., постановено по адм. дело 133/2024 г. по описа на Административен съд- Добрич. Касаторът Директорът на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение, в частта, с която е отменен РА Р-03000823002539-091-001/05.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение 335/19.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, относно установен корпоративен данък за 2019 г. за разликата над 1 088.93 лв. до 9 490.33 лв. като главница и лихви за разликата над 401.72 лв. до 3 500.96 лв., както и дължим за довнасяне корпоративен данък за 2020 г. за разликата над 3 469.30 лв. до 10 743.20 лв. като главница и лихви за разликата над 928.04 лв. до 2 873.81 лв. Излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че неправилно съдът въз основа на допуснатото заключение в хода на съдебното производство е приел по-ниски размери на пазарни цени на продадените от дружеството през 2019 г. и 2020 г. недвижими имоти. Счита, че приетата в съдебното производство СОЕ не следва да се кредитира, тъй като вещото лице не е обосновало използвания метод, а критерия за определяне на коефициентите е изцяло субективен. Моли за отмяна на решението на АС-Варна в оспорената му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5557,32 лв. за двете инстанции ведно с държавната такса за касационно обжалване в размер на 165,76 лв. Ответникът по тази касационна жалба - Калиакра пропърти ЕООД, чрез адв. Савов, оспорва жалбата на Директора на Дирекция ОДОП гр. Варна по подробни съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Претендира присъждане на разноските по делото. Навежда възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Касаторът - Калиакра пропърти ЕООД, чрез адв. Савов, обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА Р-03000823002539-091-001/05.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение 335/19.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, относно установен корпоративен данък за 2019 г. в размер на 1 088.93 лв. /главница/ и съответните лихви в размер на 401.72 лв. и в частта, в която за 2020 г. е установен корпоративен данък в размер на 3 469.30 лв. /главница/ и съответните лихви в размер на 928.04 лв. Твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е следвало да вземе предвид втория вариант на СИЕ, в който е изчислено отклонение на цените с намаление от 15%. Иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване изцяло на жалбата против РА. Ответникът по тази касационна жалба - Директорът на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирана по делото молба, навежда доводи за нейната неоснователност и моли съдебното решение да бъде отменено в частта, с която процесният ревизионен акт е отменен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че е в по-голям размер от минималния. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, неблагоприятно засегнати от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледани по същество са неоснователни. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил ревизионен акт /РА/ Р-03000823002539-091-001/05.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение 335/19.02.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл. 78 във вр. с чл. 16 от ЗКПО са установени задължения за корпоративен данък за 2019 г. и 2020 г. в общ размер на 20 233,53 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 6 374,77 лв., в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на Калиакра пропърти ЕООД със сумите от 94 143,36 лв. /2019 г./ и 107 432 лв. /2020 г./, представляващи разликата между отчетения приход от продажба на недвижими имоти и пазарната стойност на същите, установена с възложена в хода на ревизията експертиза. Експертът е работил по налични документи, като е използвал метода на сравнимите неконтролирани цени, регламентиран в Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. След извършена съпоставка между продажните цени/стойности/, посочени в представените от дружеството документи и определените пазарни цени, установени от възложената в хода на ревизията експертиза, ревизиращите органи са приели, че сделките за продажба на имотите са извършени при отклонение от данъчното облагане, поради което са налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 ЗКПО за изменение на финансовия резултат на ревизираното лице при отразяване на реалните цени на извършените сделки. В резултат на изложените констатации и на основание чл. 16, ал. 1 от ЗКПО приходните органи са приели, че данъчният финансов резултат на дружеството за ревизираните периоди следва да бъде увеличен със сумата, представляваща разликата между цената, на която дружетвото е отчело изповяданите сделки с процесните имоти и пазарната цена, определена от експерта за същите имоти съгласно изготвената експертиза, възложена при ревизията. В хода на съдебното производство по искане на Калиакра пропърти ЕООД е прието основно и допълнително заключение по назначена съдебно-оценителна експертиза /СОЕ/, по които са определени пазарни стойности на процесните имоти на база извършено сравнение с пазарните цени, на които са били изповядани сделки с имоти, намиращи се в същото или близко местоположение. Вещото лице е направило проверки в Агенция по вписванията гр. Каварна, като по делото са приложени всички нотариални актове от изповядани сделки със сходни имоти, ползвани при изготвянето на оценките. Наред с това вещото лице е извършило оглед и на всеки обект по отделно, като е приложило снимков материал, подробен анализ на всеки имот, в който са описани неговите характеристики, специфики и местоположение. По делото е приета и съдебно-иконимическа експертиза /СИЕ/, със задача да се пресметне в два варианта задължението на дружеството като в първи вариант съобрази оценките на имотите, установени в СОЕ, а във втория вариант намали оценките с 15 %. Експертът е стигнал до извод, че ако се зачетат пазарните цени на вещото лице по СОЕ, то задълженията за корпоративен данък за 2019 г. възлизат на 1088.93 лв., а за 2020 г. на 3469.30 лв. Вещото лице е посочило, че в случай, че продажните цени от СОЕ бъдат намалени с 15 %, то задълженията биха били в по - малък от декларирания от ревизираното дружество размер. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма и с реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалния закон съдът е приел за установено наличието на отклонение на данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, като е кредитирал пазарните оценки на имотите, установени в заключението на СОЕ, прието в хода на съдебното производство. Приел е, че базата, която са ползвали данъчните органи, изведена от заключението на експерта по изготвената в ревизионното производство експертиза, не отговаря на изискванията на Наредбата, докато вещото лице по СОЕ е извършило оглед на имотите на място, взело е предвид местоположението им, спецификата на всеки един от тях, съобразило е съпоставими сделки и е приложило корекционни коефициенти с оглед елиминиране на различията и обективно определяне на пазарна цена. Изложени са мотиви, че при извършване на оценката са съобразени времето на продажба, търсенето и предлагането. Въз основа на тези изводи и основавайки се на изчисленията на финансовия резултат на дружеството от първия вариант на приетата по делото СИЕ, съдът е приел, че данъчният финансов резултат за 2019 г. следва да бъде 23 494.72 лв., а оттам и дължимият корпоративен данък след допълнително начисляване на установената разлика и приспадане на внесения данък, следа да се определи на 1 088 лв. За 2020 г. данъчният финансов резултат е определен на 45 013.25 лв., а дължимият корпоративен данък възлиза в размер на 3 469.30 лв. В резултат на изложеното със съдебното решение РА е отменен в частта, с която е установен дължим корпоративен данък за 2019 г. за разликата над 1 088.93 лв. до 9 490.33 лв. и лихви за разликата над 401.72 лв. до 3 500.96 лв., както и дължим корпоративен данък за 2020 г. за разликата над 3 469.30 лв. до 10 743.20 лв. и лихви за разликата над 928.04 лв. до 2 873.81 лв., като незаконосъобразен, а жалбата на дружеството е отхвърлена в останалата й част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на Административен съд - Добрич за обосновани и законосъобразни като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. По делото не се спори по фактите. Спорно е, как е установена пазарната цена на продадените недвижими имоти в ревизионното и съдебното производство, съответно налице ли са основания за преобразуване на финансовия резултат на дружеството. При постановяване на решението съдът е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на РА съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Установил е релевантните за спора факти, направил е анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения досежно заключенията на назначените в ревизионното и в съдебното производство експертизи, както и защо е кредитирал установените пазарни цени на имоти по заключението прието в хода на съдебното производство, които изводи се споделят от настоящата инстанция. В случая безспорно се установява наличието на отклонение от данъчното облагане, поради което законосъобразно данъчната основа е определена по реда на чл. 16 от ЗКПО. Съгласно цитираната норма, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане. Резултатите и на двете експертизи сочат, че е налице отклонение от данъчното облагане. Експертизата, назначена в ревизионното производство и допуснатата и приета от съда в съдебното производство, обаче се различават съществено в определената цена за всеки от продадените имоти. В случая пазарната цена в хода на ревизионното производство е установена по метода на сравнимите неконтролируеми цени, но експертът е работил само по налични документи, без да извърши оглед на място, което му е попречило да отчете всички специфики на съответния имот при изготвянето на оценката. Поради това правилно съдът е кредитирал заключението, изготвено в съдебното производство, като в обжалваното решение се съдържат обосновани мотиви досежно това защо съдът е дал вяра същото. Въпреки, че приетото в хода на съдебното производство заключение на СОЕ е оспорено от процесуалния представител на НАП, същият не се е възползвал от възможността да иска назначаване на тройна оценителна експертиза, с която да обори констатациите на вещото лице.Поради това правилно съдът е извършил изменение на оспорения пред него РА, като е съобразил резултатите от приетите в хода на съдебното производство СОИ и СИЕ. Неоснователни са наведените доводи в касационната жалба на дружеството, че съдът е следвало да вземе предвид втория вариант на СИЕ, в който е изчислено отклонение на цените с намаление от 15%, тъй като няма основание установената пазарна цена да се намалява с цитирания процент. Въз основа на изложеното и липсата на наведените с касационните жалби основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и неоснователността на двете касационни жалби, на страните не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение