Решение № 3185 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 801/2012 г.

Решение № 3185 от 6.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 801/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие" е подал касационна жалба срещу решението от 24.11.2011 г. по адм. дело № 397/2011 г. по описа на Административния съд - Монтана, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/22979 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 2547.02 лева по отношение на Цветан Борисов Каменчов във връзка с подадено от него заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 12/110709/26113. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъдят разноски. Ответникът Цветан Борисов Каменчов е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е изразил становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Цветан Борисов Каменчов подал до Държавен фонд " Земеделие " общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ, с уникален идентификационен номер 12/110709/26113. Кандидатът заявил за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ 24.71 хектара земеделска земя по Схемата за единно плащане на площ, 24.71 хектара земя по Националното доплащане за площ и 24.71 хектара по НР 2. В следствие на извършване на кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни и в интегрираната информационна система, на заявителя били оторизирани суми в общ размер на 8292.08 лева. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, годната за подпомагане площ била намалена, поради което получената субсидия била счетена за недължимо платена - по Схемата за единно плащане на площ - 1231,8 лева, по Национално доплащане на площ - 572,99 лева и по НР 2 - 742,23 лева. Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт 01-6500/22979 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 2547.02 лева по отношение на Цветан Борисов Каменчов. Съдът приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не бил уведомен за започване на производството, което препятствало правото му на защита. Административният акт бил издаден при непълно установяване на фактите, които обосновават разпоредителната му част. С превеждането на субсидията бил изпълнен влязъл в сила административен акт. Затова новопостъпилата информация за годната за подпомагане земеделска земя съставлявала основание за отмяна или изменение на административния акт за отпускане на субсидията при условията на възобновено административно производство. Изплащането на субсидията за площи, недопустими за подпомагане, било извършено поради грешка на административния орган, която не би могла да бъде открита по разумен път от земеделския производител. При наличието на тези предпоставки, на основание чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, субсидията следвало да бъде задържана от бенефициента. С тези мотиви съдът отменил издадения акт за установяване на публично държавно вземане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за допуснати от органа нарушения на административнопроизводствените правила е правилен и следва да бъде споделен. Съдът обосновано е приел, че независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било необходимо да се предприемат и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередовностите. След като не е извършила тези действия, разплащателната агенция не е изяснила в пълна степен обстоятелствата, свързани с допустимите за подпомагане площи. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, административният акт следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. В случай, че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора не се дължат разноски на касационния жалбоподател. Тъй като няма доказателства, че ответникът по жалбата е направил разноски в касационното производство, такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,