Решение № 2355 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 687/2016 г.

Решение № 2355 от 24.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 687/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба, подадена от А. Д. М. от гр. С., чрез пълномощника й адв. В. Йорданова, срещу Решение № 468 от 27.11.2015 г., постановено по адм. дело № 582/2015 г. от Административен съд В. Т. с доводи за неправилност поради необоснованост на съдебния акт и нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му, прогласяване на нищожност на оспорвания административен акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна - Заместник-директорът на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), в представен от пълномощника му писмен отговор мотивира съображения за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал права на зам. изпълнителния директор да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) по всички схеми и мерки за директни плащания, поради което оспорваният акт не е нищожен. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУПДВ № 02-04-6500/5029 от 31.07.2015 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане по отношение на А. Д. М., ЕГН **********, представляващо 50 % от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на 1 235 лв., дължима на основание чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. Определен е срок за доброволно плащане и е посочен начинът на изчисляване на дължима лихва. За да издаде спорния АУПДВ, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е съобразил, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, поет със заявление с УИН 04/070508/09046 за кампания 2008 по мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от ПРСР 2007-2013 г. с изх. № 02-040-6500/4044 от 14.09.2013 г. е прекратен многогодишния ангажимент на г-жа Мънкова, на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 по причина неподаване на заявление за подпомагане за четвърта година от поетия петгодишен ангажимент (за кампания 2011 г.). За това кандидатът бил уведомен с изпратено му уведомително писмо с изх. № 02-040-6500/758 от 22.04.2013 г. Установено е от административния орган, че по мярка 212 по години са изплатени суми както следва: за първата година от ангажимента, за кампания 2008 г. - 1921. 57 лв.; за втората година от ангажимента, за кампания 2009 г. - 548. 60 лв. и за третата година от ангажимента, за кампания 2010 г. - 0 лв., или общо 2 470. 17 лв. Като се е позовал на чл. 14, ал. 2, т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (в относимата редакция) административният орган е приел, че бенефициента по мярката, следва да възстанови 50 % от получената субсидия, а именно сума в размер на 1 235. 09 лв., тъй като е прекратил участието си по мярката след третата година от поетия ангажимент. Органът, на осн. чл. 26, ал. 1 АПК, е уведомил г-жа Мънкова с писмо изх. № 02-040-6500/5029 от 10.11.2014 г. за откриване на производството по издаване на АУПДВ, като е предоставил възможност да представи допълнителна информация в съответствие с чл. 34, ал. 3 АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане. Писмото не е получено лично, поставено е на таблото за уведомления, откъдето е свалено на 12.03.2015 г. от служители на администрацията, за който факт е съставен констативен протокол. Така установените от административния орган факти не се оспорват от жалбоподателката пред първоинстанционния съд, поради което са приети от него за безспорни. Съдът е разгледал направеното А. М. възражение за нищожност на оспорения пред него АУПДВ и е приел, с оглед приложимите разпоредби от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), че компетентен да издаде АУПДВ е този орган, който е бил определен по реда на чл. 166, ал. 2, предл. второ ДОПК от ръководителя на съответната администрация, а това, съгласно заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. на изпълнителния директор, е зам. изпълнителният директор на ДФЗ. Актът е издаден в предписаната от закона - чл. 59 АПК - форма, при спазване на процесуалните правила. За неоснователно е прието възражението за нарушаване на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като представения на съда констативен протокол от 17.02.2015 г., подписан от трима служители, който по характера си има силата на официален документ, отразява обстоятелството, че адресата на писмото за уведомяване не е намерен на посочения от него адрес за кореспонденция, поради което е изпълнена процедурата по поставяне на съобщението на таблото за тази цел, откъдето е свалено на 12.03.2015 г. По този начин е преодоляна обективната невъзможност за кореспонденция между органа и страната, който начин не противоречи на общата норма на чл. 61 АПК. Съдът е направил извод и за правилно приложение на материалния закон. По отношение на земеделския производител е налице влязъл в сила Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. № 02-040-6500/4044 от 14.09.2013 г., на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (в релевантната редакция). Съдът е приел, че в случая представеното от жалбоподателката решение на ТЕЛК и рецептурна книжка не обосновават извод за наличие на обстоятелства от кръга на посочените в чл. 15 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - форсмажорни или изключителни по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, изключващи пълното възстановяване на недължимо изплатената сума, тъй като заболяването й датира от 15 г., а от 7 е инсулинозависима, което обаче не й пречи да изпълнява задълженията си на кметски наместник. Отделно от това не са изпълнени задълженията по чл. 15, ал. 2 от Наредба № 11 - форсмажорните или изключителните обстоятелства да се съобщават в писмена форма на ДФЗ, ведно с доказателствата, в рамките на 10 работни дни от датата на която земеделският стопанин или упълномощено от него лице е в състояние да го направи. Експертното решение, на което се позовава г-жа Мънкова датира от 2010 г. Решението е правилно. Правният извод, направен от първоинстанционния съд за издаването на спорния АУПДВ от компетентен орган е в съответствие с материалния закон. Към датата на издаване на АУПДВ е налице законово предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира правомощията си по установяване на публични държавни вземания на свой заместник в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. второ ДОПК. Тази законова разпоредба предвижда възможност за такава делегация. Заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е притежавал материалната компетентност да издаде обжалвания АУПДВ по силата на Заповед № 03-РД/2866 от 12.11.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране неговите правомощия по установяване на публични държавни вземания по ЗПЗП. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон. Съдът е дал отговор на поставените за разглеждане въпроси и направените възражения, предвид което оплакването за необсъждане възраженията на страните е неоснователно. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяната на акта като незаконосъобразен. Правилен и обоснован е извода на АС - В. Търново за материална законосъобразност на АУПДВ. Съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП Разплащателна агенция предприема необходимите действия за събиране на недължимо платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК представляват публично държавно вземане. С разпоредбата на чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. (сега чл. 4, ал. 1, т. 2 и т. 3) е въведено императивно задължение за кандидатите за подпомагане по мярка 211 и мярка 212 да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период най-малко пет последователни години от първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. За неизпълнение на тези изисквания от страна на земеделския стопанин чл. 14 от тази наредба предвижда задължение за ДФЗ да прекрати многогодишния ангажимент. Нормата на чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата (в относимата редакция) урежда задължението за лицата да възстановят съответните суми в размери в зависимост от годината на прекратяване на ангажимента. В процесния случай не са спорни изплатените суми, както и това, че поради незаявяване на участие за четвъртата година е прекратен агроекологичният ангажимент на касаторката. Въз основа на този влязъл в сила акт, законосъобразно органът е установил публичното вземане за сума, представляваща 50 % от получените суми за кампании 2008 г., 2009 г. и 2010 г. По изложените съображения, като е отхвърлил жалбата против спорния АУПДВ, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да остане в сила. Ответника по касация не представя списък на разноски, понесени в настоящото производство - задължение по смисъла на чл. 80 ГПК, поради което претенцията му за присъждане на такива не следва да бъде уважена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение,