Решение № 4074 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2020 г.

Решение № 4074 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2020 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е касационна жалба на Общински съвет Драгоман чрез процесуалния си представител адв. И. М. срещу решение № 862/13.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1491/2019 г. по описа на Административен съд, София-област, с което по жалба на "ДФ Имобилиен" ЕООД – гр. Драгоман е отменена разпоредбата чл. 19, ал. 3 от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Драгоман (Наредбата), приета с решение № 245/15.12.2017 г. на Общински съвет Драгоман по протокол № 12 от заседание, проведено на 15.12.2017 г. (допуснати грешки при изписване на датите на решението на ОбС – 15.17.2017 г., вместо 15.12.2017 г.) В касационната жалба са посочени отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК – недопустимост на обжалваното решение, както и в условията на евентуалност и за допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Относно оплакването за недопустимост на решението, в касационната жалба се сочи, че отменената от съда разпоредба на чл. 19, ал. 3 от Наредбата е била отменена от административния орган и не представлява част от действащото право и именно това е бил и централния въпрос на изследване в първоинстанцинното производство и това обстоятелство било установено с категоричност. В тази връзка твърди, че страните в производството са използвали процесуалните си възможности да установят това обстоятелство и съдът е дал неколкократно указания в тази насока. Според касатора съдът не е изследвал дали отменената разпоредба в новата си редакция също е действаща и дали съществува тази редакция, респ. дали не е изменена в периода от момента на атакуването й до момента и дали в този си вид е част от действащото право. Относно приетото от съда, че нормата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата е материалнонезаконосъобразна, защото се разминавала с принципите и правилата за определяне на размера на такса битови отпадъци (ТБО) и имала санкционен уклон, касаторът не приема тези мотиви. Според него чл. 19, ал. 3 от Наредбата има субсидиарен характер при определяне размера на ТБО и в нея не се предвиждат глоба или имуществени санкции, а напротив предвижда се ред и начин, по който местните приходни органи да изчислят размер на таксата според разпоредбите, по които основно става това. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска обезсилване на съдебното решение, като недопустимо и в разрез с дадените от ВАС указания в предходно отменително решение, а в условията на евентуалност да се отмени решението. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. И. М. Ответникът по касационната жалба "ДФ Имобилиен" ЕООД – гр. Драгоман чрез процесуалния си представител адв. В. Г. в депозирал по делото писмен отговор, я оспорва с искане обжалваното решение да се остави в сила, тъй като правилно съдът е установил, че процесната разпоредба противоречи на чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на обжалваното решение предвид отмяната на чл. 19, ал. 3 от Наредбата от административния орган на 15.12.2017 г. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоначално с решение № 531/08.05.2.1018 г., постановено по адм. дело № 1221/2017 г. на Административен съд, София-област по жалба на "ДФ Имобилиен" ЕОДД е отменена разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от общинската Наредба, отнасяща се до определяне на ТБО според количеството. Съдът е приел, че тази разпоредба е в противоречие с материалноправни разпоредби – чл. 67 ЗМДТ, тъй като е обвързана с балансовата стойност на имота и пропорционалното заплащане на таксата върху тази стойност. С решение № 15475/14.11.2019 г. по адм. дело № 9774/2018 г. на Върховен административен съд, Първо отделение първоинстанционното решение е отменено и делото е върнато на същия съд за разглеждане от друг съдебен състав. В отменителното решение на първата касационна инстанция са дадени указания съдът да изиска относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства, като ги обсъди в съвкупност със събраните по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните въпроси съгласно изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК. В тази връзка е прието от ВАС, Първо отделение, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е следвало да изиска от административния орган представяне на подзаконовия нормативен акт, относим към правния спор, с който е сезиран. Прието е също така, че преценката за законосъобразност е направена без да бъдат събрани и обсъдени относими доказателства, като в мотивите съдът не бил посочил релевантния период, за който е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата противоречи на закона, което е довело и до неяснота на мотивите на съда. При новото разглеждане на делото първостепенният съд отново е отменил разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата отново с мотивите, че тя противоречи на чл. 67, ал. 4 и 8 ЗМДТ, тъй като ТБО според количеството е определена като санкционна норма, като в нея се предвиждат съвсем различни от възприетия от закона критерии за формиране размера на таксата. В обжалваното решение се излагат мотиви, че в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата се предвижда определяне на цена без да се взима предвид разхода за предоставянето на услугата, а дали ползвателят на услугата е изпълнил свои административни задължения, което е в противоречие на чл. 67, ал. 4 и 8 ЗМДТ. Според съда в разпоредбата се предвиждат различни от възприетите от закона критерии за формиране размера на ТБО. Посочено е също, че в чл. 19, ал. 3 от Наредбата за размера на таксата не се взимат предвид разхода за предоставянето на услугата, а се предвижда определяне на цената й без оглед този разход, но при съобразяване на обстоятелства дали ползвателят на услугата е изпълнил свои административни задължения. Неизпълнението на конкретни такива задължения съдът е квалифицирал като санкционен характер на разпоредбата и в противоречие с чл. 67, ал. 4 и 8 ЗМДТ. Обжалваното решение е правилно постановено. С първоначалната жалба до съда "ДФ Имобилиен" ЕООД е оспорил т. 3. 3 от Решение № 205 по протокол № 13/14.12.2015 г. на Общински съвет – Драгоман за изменение на общинската Наредба местни такси и цени на услуги. Посочената т. 3. 3 е касаела размерът на ТБО за нежилищни имоти на фирми и определяне на съответните промили върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка за отделните услуги, формиращи тази такса – сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа и за чистотата на териториите за обществено ползване. С разпореждане № 1675/21.12.2017 г. първостепенният съд е оставил без движение жалбата и е указал на жалбоподателя да конкретизира какво точно обжалване – решение № 295/14.12.2015 г. или текст от Наредба № 3 за определяне и администриране на местните такси и цените на услуги на територията на Община Драгоман. В молба-уточнение от 12.01.2018 г. дружеството посочва, че обжалва чл. 19, ал. 3 от Наредбата, както и нейното изменение съгласно т. 3. 3 от Решение № 205/14.12.2015 г., посочвайки, че посоченото изменение не е посочено къде е извършено и дали е инкорпорирано в Наредбата. Дружеството е посочило в молбата, че текстът на Наредбата не е налице на интернет-страницата, а в решение № 205 не е посочена Наредбата, която се изменя, но тъй като решението изменя Наредбата, то според жалбоподателя представлява единен текст към, поради което има нормативен характер. С разпореждане № 72/15.01.2018 г. съдът е указал на председателя на Общински съвет – Драгоман да представи заверен препис от Наредбата и такъв препис е представен, но от него не става ясно това дали е първоначалния текст или изменен такъв и откога. След отменителното решение на ВАС, Първо отделение във връзка с указанията в него съдът е задължил с разпореждане от 19.11.2019 г. Общински съвет – Драгоман да представи Наредбата, приета с решение № 4 по протокол № 4/29.01.2009 г. и решение № 245 по протокол № 12/15.12.2017 г. на Общински съвет – Драгоман. В изпълнение на тези указания Общински съвет – Драгоман е представил решение № 04 по протокол № 01/29.01.2009 г., с което първоначално е приета общинската Наредба за местните такси и цените на услуги на територията на Община Драгоман. Впоследствие след отмяната на съда на хода на делото по същество поради неизпълнение в цялост на указанията а съда, са представени решение № 245 по протокол № 12/15.12.2017 г., с което е приета новата Наредба, считано от 01.01.2018 г., както и решение № 205 по протокол № 13/14.12.2015 г. В съдебно заседание процесуалният представител на Общински съвет Драгоман - адв. М. (в настоящето съдебно производство касационен жалбоподател) е уточнил пред първостепенния съд, че в общината не се съхраняват в електронен вариант поредицата от изменения на Наредбата, а само последният вариант, т. е. актуалната Наредба, поради което не може с категоричност да се твърди, че дали има такива изменения или, както е приета Наредбата в първоначалния й вид, т. е. в този вариант е съществувала до отмяната й. Установява се по делото, че освен първоначалната редакция на Наредбата през 2009 г., всички останали преписи на Наредбата не се установява от коя редакция на същата са. В съдебно заседание на 20.05.2020 г. (в което е направено и горното изявление на адв. М.) съдът отново е указал да се представят посочените по-горе решения на Общинския съвет Драгоман, но от тях може да се направи извод, а и се твърди в нарочна молба на председателя на Общински съвет Драгоман от 09.07.2020 г., че с решение № 205 по протокол № 13/1412. 2015 г., решение № 299 по протокол № 12/16.12.2016 г. Наредбата нито е изменяна, нито допълвана, вкл. чл. 19, ал. 3 от нея. Уточнено е, че с решение № 245 по протокол № 12/15.12.2017 г. е отменена цялата Наредба и е приета нова, в сила от 01.01.2018 г. С обжалваното пред настоящата втора касационна инстанция решение, съдът е приел, че се обжалва чл. 19, ал. 3 от Наредбата, приета с решение № 245/15.12.2017 г. по протокол № 12/17.12.2017 г. Основното оплакване в касационната жалба е, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като било установено, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата в редакцията, в която е обжалвана, е отменена и не представлява част от действащото право. Това оплакване е неоснователно, тъй като при първото разглеждане на делото пред административния съд, е била представена Наредбата в първоначалния й вид от 2009 г. и това изрично е отбелязано върху преписа, който е приложен по делото. В чл. 19, ал. 3 от Наредбата е посочено, че "Когато лицето не е подало в срок декларацията по чл. 18, ал. 1, декларирало е по-малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци, не е представило изисканите от отдел "Земеделие и екология" базови данни за имота или не изхвърля битови отпадъци в определените за това съдове, то заплаща година такса пропорционално върху балансовата стойност на имота. От дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви, съгласно сроковете за плащане". С отменителното решение на първата касационна инстанция на ВАС, Първо отделение изрично са дадени указания при новото разглеждане на делото от първостепенния съд да изиска относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства, а именно Наредбата за релевантния период за който се обжалва чл. 19, ал. 3. При новото разглеждане са представени протокол № 12/15.12.2017 г. с решение № 245, с което е приета Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услуги на територията на Община Драгоман, която е в сила от 01.01.2018 г. В нея смисълът на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 е непроменен, като само е налице промяна в частта вместо отдел "Земеделие и екология", е посочен отдел "Местни данъци и такси", за което се твърди, че е било променено още през 2012 г. и за което не са ангажирани доказателства. Обстоятелството, че тази т. нар от касационния жалбоподател промяна е преди постановяване на обжалваното решение не следва да се вземе предвид, тъй като по отношение на чл. 19, ал. 3 в Наредбата не е налице изменение, поради което отмяната и отново приемането на същата разпоредба, не води до извода, направен в касационната жалба, че тази разпоредба не е част от позитивното право към момента на постановяване на обжалваното решение. От друга страна не е представена, въпреки указанията, дадени в разпореждане от 19.11.2019 г. на първоинстанционния съд съгласно отменителното решение на първата касационна инстанция относимата редакция на Наредбата към 2015 г., а е представена първоначалната редакция на Наредбата през 2009 г. и последната редакция през 2017 г. Представената извадка от Наредбата сочи, че чл. 19, ал. 3 е бил изменен с решение № 296 по Протокол № 13/19.12.2012 г. (без да е представено този протокол и решение), от което е видно, че промяната на тази разпоредба се изразява само със заместването на отдел "Земеделие и екология" с отдел "Местни данъци и такси", но никаква друга смислова промяна на разпоредбата, вкл. и в т. нар. от касатора нова Наредба, считано от 01.01.2018 г., не е извършена. На практика ответникът в първата съдебна инстанция с процесуалното си поведение – бездействие въпреки неколкократните указания на решаващия съд да представи актуалните редакции на Наредбата, респ. на чл. 19, ал. 3, не е изпълнил тези указания и е станал причина за трудността на жалбоподателя в първоинстанционното съдебно производство да уточни коя редакция на спорната разпоредба оспорва и предвид представената такава от 01.01.2018 г. и въпреки указанията при разглеждане на делото след отменителното решение на първата касация, съдът е разгледал и е отменил чл. 19, ал. 3 от Наредбата, в сила от 01.01.2018 г. Освен това, като се имат предвид указанията на съда от 19.11.2019 г., следвайки тези в отменителното решение на ВАС, Първо отделение, Общински съвет Драгоман е представил Наредба № 3, в сила от 01.01.2018 г., поради което и съдът е отменил чл. 19, ал. 3 от нея, която е приета като доказателство съгласно уточнението на [фирма] при новото разглеждане на делото. С оглед на установеното, че чл. 19, ал. 3 и в Наредбата, в сила от 01.01.2018 г. не е претърпяла никаква промяна и затова е неоснователно оплакването на касатора, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като оспорената редакция на чл. 19, ал. 3 била отменена и не е част от действащото право. В случая касационният жалбоподател е злоупотребил и с процесуалното си поведение е поставил жалбоподателя в първоинстанционното производство да уточни коя редакция на Наредбата и в частност на чл. 19, ал. 3 оспорва. Както вече се посочи при липса на промяна на разпоредбата, не може да се твърди, че е налице нова редакция на чл. 19, ал. 3 от Наредбата предвид липсата на каквато и да е промяна на същата след 2012 г. Затова и в конкретния казус е неприложима наличната съдебна практика, че след отмяна на подзаконовия нормативен акт от неговия издател, то липсва предмет на обжалване при образувано съдебно производство с искане за отмяна. Правилно първоинстанционният съд е приел, че чл. 19, ал. 3 от Наредбата е материалнонезаконосъобразна, тъй като посочените в нея критерии за формиране на размера на таксата за битови отпадъци не са съобразени със законовата разпоредба на чл. 67, ал. 4 и 8 ЗМДТ. Това е така, тъй като законодателят е регламентирал, че при определяне на размера на таксата, се взема предвид разхода за предоставянето на услугата, а не неизпълнението от страна на ползвателя на услугата на административни задължения, каквито са изброени в чл. 19, ал. 3 от Наредбата. Наред с изложеното от първоинстанционния съд, следва да се допълни, че в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че при определяне размера на таксата не може основата върху която тя се изчислява да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. В процесната разпоредба е посочена именно балансовата стойност на съответния недвижим имот, върху която според Наредбата се изчислява размерът на такса битови отпадъци на територията на Община Драгоман, което е в разрез със законовата регламентация. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора пороци, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК същото следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на делото и поисканите от ответника по касация разноски, такива не се дължат поради непредставяне на доказателства, че такива са направени. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение