Решение № 5497 от 7.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Образувано е по касационна жалба на И. Динчев, Н. Богданова и Н. Тодорова против решение 245 от 29.11.2021 г., постановено по административно дело 344/2021 г. от Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата им в качеството на законни наследници на починалия на 10.11.2017 г. М. Динчев против Уведомително писмо изх. 02-140-6500/288/06.11.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 9 211,46 лв. и са осъдени да заплатят на Държавен фонд Земеделие гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лв. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради това, че е постановено в противоречие с административнопроизводствените правила, материалния закон и при необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обезсилване и евентуално отмяна на решението. Ответникът по жалбата изпълнителният директор на ДФ Земеделие, чрез процесуалния си представител взема становище за оставяне на решението в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни основания както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Перник е Уведомително писмо изх. 02-140-6500/288/06.11.2020 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015, издадено от зам.изпълнителния директор на ДФ Земеделие, в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период в общ размер на 9 211,46 /девет хиляди двеста и единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/. Основното твърдение в касационната жалба е, че е недопустимо да се налагат административни санкции на починало лице, респективно на неговите наследници, като доводите се основават в чл. 19, § 2 на Регламент (ЕО) 640/2014, чл. 64, § 3 от Регламент (ЕС) 1306/2013 и чл. 7 от Регламент 2988/1995, предвиждащи налагане на административни санкции на бенефициера на помощта или подпомагането или други лица или групи, които са обвързани от задълженията, предвидени в посочените в чл. 64, § 1 правила, следователно не и на наследниците на бенефициера. Твърди се още, че в процесния случай са изтекли и всички срокове, в които е допустимо налагането на подобна административна санкция. Излагат се доводи още, че не е налице умишлено наддеклариране на санкционираните площи, което да е основание за налагане на административни санкции. Жалбата срещу уведомителното писмо се разглежда повторно, след като с решение 8694/19.07.2021 г., постановено по административно дело 4762/2021 г. по описа на Върховен административен съд е отменено решение 30/25.2021 г. по административно дело 751/2020 г. по описа на Административен съд Перник. В решението си Върховният административен съд е изложил подробни съображения за това, че при смърт на земеделски производител в хода на административно производство, започнало по заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и приключило с административен акт, с който се налага санкция за бъдещ период от време, задължението по акта се наследява. Посочено е, че правото на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е упражнено с подаване на заявлението от наследодателя и не може да има разлика в правните последици при настъпила смърт след издаване на административен акт, който частично е неблагоприятен за заявителя и при настъпила смърт преди издаване на уведомителното писмо. Изложени са разсъждения относно правния характер на административната санкция за бъдещ период и същностната й разлика с административното наказание глоба по смисъла на ЗАНН. Посочено е, че по смисъла на чл. 64 от Регламент 1306/2013 г. и чл. 19, пар. 2 от Регламент 640/ 2014 г. при свръхдеклариране на площи административната санкция за бъдещ период не е административно наказание по смисъла на ЗАНН, а нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза, като отнеме незаконно придобитата облага и в частност да задължи бенефициера да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснато нарушение на изискванията. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на решение 8694/19.07.2021 г., постановено по административно дело 4762/2021 г. по описа на Върховен административен съд. Правилен е изводът, че при смърт на земеделски производител в хода на административно производство, започнало по заявление за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания и приключило с административен акт, с който се налага санкция за бъдещ период от време, се наследява. В този смисъл решение 13510 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. 10358/2015 г., IV отд., решение 1686 от 07.02.2018 г. на ВАС по адм. д. 14259/2016 г., IV отд. и др. Настоящият съдебен състав споделя правните съображения, че потвърждаването на оспореното уведомително писмо, с което е отказана заявената финансова субсидия и е наложена санкция за бъдещ период, пряко рефлектира в патримониума на законните наследници, като намалява наследствената маса. Правото на финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания е упражнено с подаване на заявлението от наследодателя. Не може да има разлика в правните последици при настъпила смърт след издаване на административен акт, който частично е неблагоприятен за заявителя и при настъпила смърт преди издаване на уведомителното писмо. Заявлението е за кампания 2015 г., като до смъртта на Динчев са проведени още две кампании за 2016 и 2017 година. В уведомителното писмо изрично е посочено, че надплатената сума ще бъде прихваната от одобрената субсидия по заявлението на Динчев за кампания 2016 г. и следващите кампании по директни плащания. Следователно наложената санкция е част от наследствената маса. Настоящият съдебен състав счита, че съставът постановил обжалваното решение, по силата на чл. 224 от АПК изцяло се е съобразил с указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона, които са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и е постановил едно правилно и законосъобразно решение. Поради това, че не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаградение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 , предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение: