Решение № 5019 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2021 г.

Решение № 5019 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2883/2021 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А., от гр. В. против решение № 1787/30.11.2020 г. по адм. дело № 2125/2020 г. на Административен съд – В.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – В., чрез юрисконсулт Е. Л. изразява становище за неоснователност на същата. Прилага подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 1787/30.11.2020 г. по адм. дело № 2125/2020 г. Административен съд – В. е отхвърлил оспорването по жалба на А. А., от гр. В. срещу решение № Ц2153-03-46/27.08.2020 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - В. и потвърденото с него разпореждане № [номер 03.06.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, с което по заявление от 04.10.2016 г. и във връзка с Регламент 883/2004 година, считано от 05.05.2020 г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, е изменена отпуснатата на жалбоподателя при условията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж за възраст. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че на А. А. е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 КСО. По пенсионната преписка са били приложени документи удостоверяващи, че от 07.01.1980 г. до 25.07.1987 г. жалбоподателят е работил в ГДР като готвач, а с формуляр Е 205 DE вх. № Ц2176-03-17/05.05.2020 г. е бил удостоверен осигурителен стаж за право на пенсия по германското законодателство, от 01.11.1979 г. до 31.12.1979 г. - 02 месеца и от 01.01.1980 г. до 30.04.1980 г. - 04 месеца, общо 06 месеца. Установен е бил и нов германски осигурителен стаж, за периода от 07.01.1980 г. до 30.04.1980 г., който се дублира с български стаж, придобит през посочения период, поради което последният е бил изключен от българския осигурителен стаж и с обжалваните актове на пенсионните органи размерът на пенсията е бил изменен, считано от дата на постъпване на новите доказателство за придобит германски стаж. Упражняваната от жалбоподателя трудова дейност е била извършвана на територията на ГДР. Осигурителният стаж на А. за периода от 07.01.1980 г. до 30.04.1980 г. за упражнявана трудова дейност на територията на ГДР е бил взет еднократно като германско осигурително време и е изключен от продължителността на зачетения български осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд, която е намалена с 03 месеца и 24 дни, спрямо потвърдената при отпускането на пенсията. Зачетеният новопотвърден германски осигурителен стаж, за периода от 07.01.1980 г. до 30.04.1980 г., с продължителност 03 месеца и 24 дни е прибавен към германския осигурителен стаж за право на пенсия, при което същият възлиза на 06 месеца, както и към германския осигурителен стаж за определяне размера на пенсията - 03 години и 06 месеца (42 месеца). Съгласно чл. 98, ал. 1 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Съгласно чл. 37, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителен стаж, придобит извън страната, се зачита съгласно разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Този стаж се зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция на съответната държава, като когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Относимите правни норми правилно са изведени от първоинстанционният съд от Спогодбата между правителството на НРБ и правителството на ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика в сила за периода от 11.07.1958 г. до 31.05.1995 г., Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за социална сигурност, действалата от 01.02.1999 г. до 31.12.2006 г. и приложимите от 2007 г. в областта на социалната сигурност между Република България с другите държави-членки на ЕС правила за координация на схемите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, както и в Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71, а след тяхната отмяна, съответно правилата, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност (Регламент № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност. Съгласно чл. 6 от Регламент № 883/2004, когато правото на пенсия зависи от наличието на определени осигурителни периоди, компетентната институция на съответната държава-членка взема предвид при преценка правото на пенсия и осигурителните периоди, придобити по законодателствата на всички други държави-членки, при условие, че те не се припокриват. По делото не е налице спор, както и от удостоверение обр. УП-3 изх. № УПЗ-А-63/26.04.2017 г. на Министерството на икономиката - С. се установява, че от 07.01.1980 г. до 25.07.1987 г. жалбоподателят е работил в ГДР като готвач, а с формуляр Е 205 DE вх. № Ц2176-03-17 от 05.05.2020 г. е удостоверен осигурителен стаж за право на пенсия по германското законодателство, от 01.11.1979 г. до 31.12.1979 г. - 02 месеца и от 01.01.1980 г. до 30.04.1980 г. - 04 месеца, общо 06 месеца. Удостовереният нов германски осигурителен стаж, за периода от 07.01.1980 г. до 30.04.1980 г., се дублира с български стаж, придобит през посочения период, поради което същият правилно е изключен от българското осигурително време и с обжалваното разпореждане размерът на пенсията е изменен, считано от дата на постъпване на новото доказателство за придобит германски стаж. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Спогодба между правителството на НРБ и правителството на ГДР за сътрудничество в областта на социалната политика задължението за осигуряване и вноски по общественото осигуряване на работниците и служителите се уреждат, съгласно разпоредбите на страната, на чиято територия се упражнява трудовата дейност. Правилно е приложен чл. 52, пap. 1, б. "б" от Регламент № 883/2004 като е изчислен теоретичен размер на пенсия за общия стаж - български и германски, който лицето би получавало, ако целият осигурителен стаж е бил придобит по условията на българското законодателство, тъй като към датата на отпускане на пенсията, само с българския осигурителен стаж лицето не е придобивало правото на такава. Законосъобразно към изчисления теоретичен размер на пенсия е било отнесено съотношението между осигурителния стаж, придобит по българското законодателство, и по германското законодателство и е бил изчислен пропорционален размер на пенсия, дължим само за българския осигурителен стаж, като е взет предвид дохода, върху който са внесени осигурителни вноски по българското законодателство. За да отхвърли оспорването, съдът законосъобразно и обосновано е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение