Решение № 6509 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 822/2020 г.

Решение № 6509 от 2.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 822/2020 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Луковит, подадена чрез пълномощник – адвокат Минков, против Решение № 176/14.11.2019 г., постановено по административно дело № 258/2019 по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменена негова Заповед № 197/20.05.2019 г., нареждаща на Г. Чикова и П. Петков - собственици на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 43058.700.992 по КККР на с. Торос, общ. Луковит, да осигурят свободен достъп в имота им на лицата А. Иванова и И. Иванов за извършване на строително-ремонтни работи по северната фасада на жилищната сграда за периода 03.06.2019 г. до 13.06.2019 г. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяна на решението и и постановяване на друго, с което да се потвърди процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Минков, който моли да бъде уважена по съображенията, развити в нея. Ответната страна Г. Чикова чрез адвокат Недялкова оспорва касационната жалба и изразява становище в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила, както и се присъдят сторените от нея разноски в настоящото съдебно производство. Останалите ответни страни П. Петков, А. Ивановаи И. Иванов, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за неоснователна. Процесната заповед, нареждаща на Г. Чикова и П. Петков да осигурят свободен достъп в имота им на А. Иванова и И. Иванов, е издадена по постъпило заявление от последните две лица за извършване на текущ ремонт, състоящ се в шпакловка, грундиране и боядисване на северната фасада на жилищната им сграда, находяща се на дворищнорегулационната линия със съседния имот. Като правно основание е посочена нормата на чл. 194, ал. 1 ЗУТ, съгласно която собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на разрешени или предписани проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на кмета на общината. Основните доводи, мотивирали съдът да отмени оспорената пред него заповед, са споделяеми от настоящия състав. Действително по делото не е установено наличие на предхождащ акт, в който да е определена нуждата от извършване на строително-монтажни дейности по северната фасада на сградата на заявителите, както и конкретния обхват на тези дейности. Изрично в приложимата разпоредба е посочено изискването достъпът до чуждия имот да се осигурява само за извършването на "разрешени" или "предписани" проучвателни, проектни, строителни, монтажни, контролни и други работи. Заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ, както правилно е отбелязал съдът ограничава правото на собственика във връзка с ползването на имота му, поради което се издава само при доказана необходимост от извършване на конкретни дейности във връзка с устройство на територията. Ето защо не е достатъчно заинтересованите лица просто да заявят искането си за достъп в чуждия имот, а следва да установят посредством друг предхождащ акт нуждата от извършване на строително-монтажни дейности, които не могат да бъдат извършени без такъв достъп. На следващо място, правилен е изводът на съда за това, че заповедта се явява незаконосъобразна и тъй като в нея не са посочени конкретни пространствени параметри. Не е определен съответния участък от чуждия имот, които заявителите да могат да ползват, вместо което им е предоставен достъп до целия имот, което очевидно не е необходимо с оглед преследваната цел. По изложените мотиви и като съобрази, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна Г. Чикова следва да се присъдят сторените от нея разноски в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение