Решение № 15042 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2019 г.
ВАСII отделение06.11.2019 г.докладчик т Таня Радкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 6686/15.11.2018 г. по адм. д. № 7927/2018 г. на Адмнистративен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ констативен протокол № 2/5.07.2018 г., издаден от главен експерт Ц. Тодоров към Дирекция ОСК Столична община и младши експерт А. Лумбев към Дирекция ОСК Столична община. ОСЪЖДА Столична община да заплати на ДЗЗД "СИС 1", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Житница" 24 направените пред касационната инстанция разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15042 от 6.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "СИС 1" чрез неговия пълномощник срещу решение № 6686/15.11.2018 г. по адм. д. № 7927/2018 г. на Адмнистративен съд - София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон поради неприлагането от съда на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗНА. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главен експерт Ц. Тодоров към Дирекция ОСК Столична община и младши експерт А. Лумбев към Дирекция ОСК Столична община в писмено становище намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу констативен протокол № 2/5.07.2018 г., издаден от главен експерт Ц. Тодоров към Дирекция ОСК Столична община и младши експерт А. Лумбев към Дирекция ОСК Столична община. С констативния протокол е установено, че за мобилно съоръжение за продажба на сладолед и за мобилно съоръжение за продажба на топли храни не са представени одобрени схеми за разполагане и разрешение за ползване, поради което мобилните съоръжения се премахват принудително. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно чл. 84 от Наредба на Столична община за преместваемите обекти, рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и рекламната дейност на територията на Столична община /НПОРИМДЕРДТС0 съоръженията, обектите и елементите, предоставяни от Столична община се премахват по реда на Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. В случая е установено, че на територията на район Средец, където се намира процесния обект, одобрените план-схеми за извършване на търговия на открито в Градската градина са отменени, като район Средец не издава разрешения и не събира такси. В конкретния случай е налице нарочна заповед за осъществяване на проверка и действия съобразно установеното от нея, възложена на служители при ОСК, каквито са издателите на акта, поради което актът е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 36а от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. съоръженията, обектите и елементите, служещи за извършване на търговска дейност, поставени върху общински имоти, без разрешение за ползване на място, се премахват незабавно за сметка на нарушителите след констатирането им от лицата по чл. 34, ал. 3 от същата Наредба. Тези обстоятелства в случая са налице според решаващия съд, а отмяната на чл. 36а от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община е извършена с решение, което не е влязло в сила и съдът не следва да се съобразява с него. Така постановеното решение е материалнонезаконосъобразно при следните съображения: Премахването на преместваеми обекти е регламентирано в закон - в разпоредбата на чл. 57а от ЗУТ, според която преместваеми обекти и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи се премахват от кмета на общината съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице. Според чл. 15, ал. 1 и ал. 3 ЗНА нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. и ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. В случая е налице акт от по-висока степен, а именно закон - ЗУТ, който предвижда друг ред за премахване на преместваеми обекти и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи. Този ред изисква съставянето на констативен акт, уведомяването на лицата, спрямо които е започнало административното производство по премахването, възможност за възражения на заинтересованите лица. ЗУТ не предвижда незабавно премахване, нито пък съдържа оправомощаване на Общинските съвети да приемат Наредба, в която да уговорят друг, различен ред от законовопредвидения. Същевременно чл. 15, ал. 3 ЗНА задължава правораздавателните органи да прилагат по-високия по степен акт, в случая ЗУТ. Неговите разпоредби не са спазени със съставения констативен протокол № 2/5.07.2018 г., издаден от главен експерт Ц. Тодоров към Дирекция ОСК Столична община и младши експерт А. Лумбев към Дирекция ОСК Столична община и обжалваният протокол е в противоречие със ЗУТ. Прилагайки разпоредбата на чл. 57а ЗУТ като акт от по-висока степен е видно, че обжалваният административен акт нарушава изискванията на ЗУТ и следва да бъде отменен като незаконосъобразен поради противоречието му с материалноправните изисквания на закона. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго решение по съществото на спора в смисъл на отмяна на обжалвания административен акт. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят направените пред касационната инстанция разноски в размер на 750 /седемстотин и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,