Решение № 6462 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3702/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център Видин, против решение 218 от 21.02.2025 г., постановено по адм. дело 546/2024 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отменена негова заповед РД-11/45 от 25.11.2024 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът В. Ц. Ц., чрез пълномощника си адв. Стоянов, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед РД-11/45 от 25.11.2024 г. на областния управител на област Видин, с която е прекратено служебното правоотношение на В. Ц. Ц. на длъжността главен експерт в Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост (АКРРДС) в Областна администрация - Видин, с ранг II младши на основание чл. 106, ал.1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК във вр. с чл. 108, ал. 1 ЗДСл, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че при изменение на щатното разписание административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощие да премахва отделни длъжности, да създава нови или да направи промени в числеността на щатните бройки, за да подобри изпълнението на отделни функции на ведомството. Посочва, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, когато бъде установено, че вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в щатното разписание на съответната администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика за длъжността, и/или нейното изменение да е толкова значително, че да дава основание да се приеме наличие на качествено нова длъжност, респ. при запазена длъжност да е намален броят на служителите, които я изпълняват. Приема, че направеното съкращаване в случая отговаря само формално на тези условия, поради което се явява извършено в нарушение на чл. 6 АПК. Счита, че право на органа е да организира оптимално работата на администрацията си, но извършваните структурни промени следва да се основават на закона. Като се позовава на Устройствения правилник на областните администрации (УПОА), достига до извод, че направените трансформации на длъжности в специализираната администрация са без да е налице посоченото основание за тяхното извършване. Излага съображения за неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), приложима и спрямо държавните служители, като се позовава на решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г. на СЕС. По тези съображения приема, че не е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което отменя заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на направените фактически констатации, които се подкрепят от приетите доказателства, са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото не е спорно, че В. Ц. заема длъжността главен експерт в Дирекция Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост в Областна администрация-Видин, с ранг II младши. С оспорената заповед РД-11/45 от 25.11.2024 г., връчена на същата дата, служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, считано от 25.11.2024 г. Законосъобразен е изводът на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл. 7, ал. 1, т. 27 УПОА във вр. с чл. 6, ал. 1 ЗДСл и при спазване на изискванията за форма. Правилно е заключението, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. От данните по делото е видно, че със заповед РД-09-151/01.11.2024 г. касаторът възлага следните допълнителни задачи на дирекция "АКРРДС" - по т. 3: на основание чл.18 УПОА и във връзка с вменените му по реда на чл. 43 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България правомощия и законови задължения, касаещи организирането в съответните административно териториални единици изпълнението на задачите, свързани с отбраната, които произтичат от законите и от актовете на органите за ръководство на отбраната, да изготвя и поддържа регистър на обектите и системите от критичната инфраструктура за територията на област Видин (т.3.1); - т. 4: във връзка с функциите по чл.18 УПОА и с вменените му по реда на чл. 70 ЗДС правомощия и законови задължения, касаещи издаването на актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страната и изготвянето и поддържането на отделен регистър, да съставя актовете за държавна собственост на имоти, свързани с класифицирана информация, представляваща държавна тайна, или със сигурността и отбраната на страна, поддържа отделен регистър (т.4.1) и - по т. 5: във връзка отново с функциите по чл.18 УПОА и с вменените му по реда на чл. 22, ал. 2 от Закона за противодействие на тероризма, правомощия и законови задължения дирекцията следва да разработва и актуализира областен план за противодействие на тероризма и да го представя за утвърждаване след съгласуване с директорите на съответната териториална дирекция на ДАНС и съответната Областна дирекция на МВР (т.5.1). С цитираната заповед, органът по назначаването възлага на директора на дирекция "АКРРДС" да изготви предложение за обезпечаване на посочените като допълнителни задачи. С предложение рег. 2803-7040/13.11.2024 г. последният излага мотиви по отношение на т. 1.1 и т. 1.2 от заповедта да бъдат разкрити две нови длъжности с изискване за юридическо образование, като е предложено 1 щ. бр. старши експерт да бъде трансформирана в 1 щ. бр. главен експерт с област на действие Осъществяване на текуща правна помощ във връзка с функциите на специализираната администрация , а 1 щ. бр. главен експерт да бъде трансформирана в 1 щ. бр. старши експерт също с област на действие осъществяване на текуща правна помощ във връзка с функциите на специализираната администрация . По отношение на т. 2 от заповедта е направено предложение за разкриване на една нова длъжност с изискване за образование в сферата на строителството и архитектурата, като е предложено 1 щ. бр. старши експерт да бъде трансформирана в 1 щ. бр. главен експерт с област на действие архитектура, строителство и геодезия , като същевременно по отношение на т. 3, т. 4, т. 5 от заповедта е направено предложение за разкриване на една нова длъжност с изискване за образование в сферата на сигурността и отбраната, като е предложено от друга страна 1 щ. бр. главен експерт да бъде трансформирана в 1 щ. бр. старши експерт с област на действие противодействие на тероризма, критична инфраструктура, класифицирана информация в сферата на държавната собственост . Към предложението са приложени проекти на 4 бр. нови длъжностни характеристики. Видно от предложение рег. 2803-7040/13.11.2024 г., по отношение на заеманата от оспорващия в първоиенстанционното производство и настоящ ответник длъжност главен експерт се предвижда да бъде трансформирана в длъжност старши експерт с област на действие противодействие на тероризма; критична инфраструктура; класифицирана информация в сферата на държавната собственост . Съгласно утвърдено длъжностно разписание, в сила от 01.04.2024 г., в специализираната администрация на дирекция АКРРДС са предвидени 10 щ. бр. за длъжността главен експерт и 4 щ. бр. за длъжността старши експерт . Съобразно поименни щатни разписания от 01.04.2024 г., 08.05.2024 г., 09.05.2024 г., 09.07.2024 г., 03.09.2024 г., 22.10.2024 г. 1 бр. за длъжността главен експерт е незаета. Видно от поименното щатно разписание, в сила от 01.11.202 4г. на незаетата щатна бройка за главен експерт в специализираната администрация на дирекцията е преназначена С. С. С. - главен секретар на областната администрация към онзи момент, като длъжността на главния секретар е останала вакантна. След издаването на заповед РД-11/45 от 25.11.2024 г. и извършените промени са утвърдени ново длъжностно разписание и ново поименно щатно разписание, двете в сила от 25.11.2024г., от които е видно, че щатните бройки за длъжността главен експерт са 10, от които 2 щ. бр. не са заети, а за длъжността старши експерт са 4 щ. бр., от които 2 не са заети. В резултат на извършената съпоставка от съда на длъжностните характеристики за длъжността главен експерт , заемана от Ц. и длъжността старши експерт , създадена вместо нея е видно, че длъжностната характеристика за длъжността старши експерт е променена в частта относно областите на дейност и професионалната област на образованието като част от изискванията за заемане на длъжността, като са възложени функции и задължения, характерни за общата администрация. Съгласно чл. 15, т. 17 и т. 18 УПОА на общата администрация са възложени и функциите и задълженията по подпомагане на областния управител при изпълнението на задълженията му във връзка с планирането и подготовката на областта за отбрана и организирането на отбранително - мобилизационната подготовка, както и организиране на дейността на областния съвет по сигурност, подпомагане на взаимодействието му със Съвета по сигурността и осъществяване на взаимодействие с Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, т.е. в областта на отбраната и тероризма. Налице е противоречие с установените функции на администрацията и утвърдената численост на общата и специализираната администрация за Областна администрация Видин съобразно приложение 5 към чл. 8, ал. 2 УПОА. Настоящият състав не споделя приетото от Административен съд Видин, че е налице нарушение на чл. 2, ал. 5 ЗДСл и чл. 7,ал. 4 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители, тъй като проектът на длъжностна характеристика на длъжността старши експерт , в която е трансформирана длъжността главен експерт , заемана от ответника, не е утвърдена от оправомощеното по закон за това лице - главен секретар на областната администрация, респ. от лице, на което е възложено изпълнението на тези функции. Длъжностната характеристика е утвърдена от областния управител на Област Видин на 25.11.2024 г., въпреки че посочените по-горе разпоредби предвиждат, че областният управител утвърждава длъжностните характеристики на главния секретар и на длъжностите, които са му непосредствено подчинени, каквато длъжността старши експерт не е. Констатираното нарушение обаче не е от категорията на съществените, като този извод на съда не влияе на заключението му за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Правилно в случая е прието, че съкращаването и откриването на същите длъжности като нормативно обособени позиции, но с изменени задължения и изисквания по длъжностни характеристики представлява изменение на длъжностната характеристика за заеманата от ответника длъжност. Разпоредбата на чл.8, ал.1 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители лимитативно посочва предпоставките, при които може да се извърши изменение на длъжностната характеристика: 1.настъпили промени в характера и организацията на работата; 2. изменение във функциите на звеното, регламентирани с устройствения правилник на администрацията; 3. въвеждане на нови стандарти, модели и/или технологии за осъществяване на определена административни дейности или работни процеси; 4. предписания от контролни органи, като от документите по делото не се установява такива предпоставки да са налице. Органът по назначаването разполага с възможност да внесе промяна в структурата на отделните звена, съответно във вида и броя на длъжностите, при което да бъдат съкратени едни и открити други длъжности, като разполага с оперативната самостоятелност за постигане на посочената цел, но правомощията следва да бъдат упражнени добросъвестно, разумно и справедливо, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта. Съкращението в щата предполага оптимизиране на работата на администрацията с цел повишаване на ефективността й, като дейността се организира по начин, по който функциите и задачите да се изпълняват в пълен обем, но с по-малък брой служители. В случая съгласно утвърденото длъжностно разписание, в сила от 22.10.2024 г. е налице незаета щатна длъжност главен експерт , в каквито са трансформирани две от длъжностите, която обаче непосредствено преди съкращаването е заета от главния секретар на областната администрация, като след това отново е освободена. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 333, ал. 1,т. 3 във връзка с Наредба 5 от 1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333 КТ, задължаваща работодателя да получи предварително разрешение от инспекцията по труда преди да прекрати правоотношението със служителя, имащ съответното заболяване. По делото е установено, че Ц. страда от заболяване, включено в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от Наредба 5 от 1987 г. Това обстоятелство е надлежно удостоверено по делото с приложено ЕР на ТЕЛК 3345 от 30.12.2021 г., съгласно което на ответника е определена 50% трайно намалена работоспособност поради общо заболяване: [заболяване] . Изложените съображения в обжалваното решение, свързани с приложимост на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ и в случаите на прекратяване на служебното правоотношение по реда на ЗДСл предвид изискването за равно третиране и забраната за дискриминация в областта на заетостта и упражняване правото на труд, установени с разпоредбите на Закона за защита от дискриминация и Директива 2000/78 ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, се споделят от настоящия състав. В този смисъл правилно съдът съобразява задължителните указания на СЕС, дадени в решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 г., съгласно които член 7, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите, в светлината на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, закрепен в членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, следва да се тълкува в смисъл, че допуска по принцип предоставянето на специфична закрила при уволнение на лица с определени увреждания, работещи по трудово правоотношение, без съответна такава защита на държавните служители със същите увреждания, освен ако се установи нарушение на принципа на равно третиране. Ако обаче е налице такова нарушение, задължението за спазване на правото на Европейския съюз изисква приложното поле на националните правила за закрила да се разшири и спрямо държавните служители. Насоките на СЕС в цитираното решение обосновават извод за приложимост на особената закрила при уволнение по Кодекса на труда и спрямо държавните служители, доколкото различието в правната уредба, предоставящо закрила при уволнение само на тези лица с увреждания, работещи по трудово правоотношение, би поставило страната в служебното правоотношение, която е засегната от същото заболяване, но е държавен служител, в по неблагоприятно положение. Следователно, неспазването в случая на процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е самостоятелно основание за отмяна на заповедта, както правилно приема решаващият съд. Посочената в касационната жалба съдебна практика относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 333 КТ касае различен казус, при установена друга фактическа обстановка, поради което е неотносима към настоящия спор. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Областна администрация Видин следва да заплати на В. Ц. Ц. такива в размер на 1 077 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,