Решение № 8010 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13858/2013 г.

Решение № 8010 от 12.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13858/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Згурева, против Решение № 5349 от 2.08.2013 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 9277 по описа за 2012 г., с което по жалба на "БМД Протекшън" ООД със седалище в гр. София, ул. "В. Кирков", № 5, вх. 1, ет. 1, ап. 2, представлявано от управителя Боян Любенов Боянов, е отменен ревизионен акт № 2101111042 от 19.01.2012 г. на орган по приходите по приходите при ТД на НАП -София, в частта на установените с него задължения по ЗДДС общо в размер на 55 689,90 лв. за данъчни периоди м. 05 - м. 12.2010 г. и м. 02.2011 г., потвърден с Решение № 1758 от 20.07.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" -София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на процесните доставки по фактурите на "Елит комерс 555" ЕООД, "Гин импекс" ЕООД, "Янев 63" ЕООД, "Андреас Трейд 09" ЕООД, "Ванстел" ЕООД, "НСН-89" ЕООД с предмет доставка и монтаж на технически системи и работно облекло; ремонт и поддръжка на охранителни системи и обучение на служители и работници. Игнорирани били събраните в хода на ревизията доказателства, обосноваващи констатациите на органите по приходите. Съдът не съобразил ненамирането на представители на доставчиците на декларираните данъчни адреси, липсата на персонал със съответна квалификация; недоказването на разходи за материали. Счетоводното отразяване на фактурите няма отношение към реалността им. Относно фактурите на "Ванстел" ЕООД с предмет "обучение на работници и служители" съдът не изложил никакви мотиви освен осчетоводяването на фактурите при РЛ- в тази връзка изобщо не е обсъдена нормативната база на обучението в частните охранителни фирми, нито липсата на програма и конкретни данни за персонал и други необходими за фактурираното обучение условия. Игнорирани били многобройните доказателства за фиктивно фактуриране, а съдът без основание се е занимавал с последващите доставки. Неправилно съдът се позовал на решение на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, защото то има предвид доказани доставки, по които се претендира данъчен кредит, какъвто не е случаят. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "БМД Протекшън" ООД, чрез адв. Тодорова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд подробно е обсъдил за всеки един от посочените по-горе доставчици, представените фактури, договори, приемо-предавателни протоколи, съдържащи конкретизация на техническите и охранителни системи, както и материалите за доставката, монтажа и поддържането им; доказателства за плащане по фактурите. Приел е, въз основа на тези доказателства, че фактурите отразяват действително осъществени данъчни събития и техният предмет е използван от ревизираното лице за последващи облагаеми доставки. При приетата за доказана реалност на доставките, съдът се е позовал на решение по съединени дела на СЕС С-80/11 и С-142/11, за да направи извод, че неоткриването на доставчиците на декларираните данъчни адреси и непредставянето на доказателства за кадровата им обезпеченост за извършването на доставките не следва да са в тежест на ревизираното лице като добросъвестен получател по фактурите. Решението е правилно, освен в частта относно доставките по фактурите на "Ванстел" ЕООД с предмет "обучение на работници и служители". Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че съдът не съобразил ненамирането на представители на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Сам по себе си този факт не може да обоснове отказ на претендираното право на данъчен кредит, защото това би представлявало частен случай на санкциониране на получателя по облагаема доставка за действия на негови доставчици. Неоснователни са оплакванията за необоснованост на фактическите изводи относно доказаната реалност на доставките по фактурите на "Елит комерс 555" ЕООД, "Гин импекс" ЕООД, "Янев 63" ЕООД, "Андреас Трейд 09" ЕООД, "НСН-89" ЕООД. Представените още в ревизионното производство договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за плащане, както и за счетоводното отразяване на доставките, а също и за последващата реализация на предмета на доставките в независимата икономическа дейност на РЛ, обосновават направените фактически изводи. Съдът е взел предвид и представените граждански договори за наети от доставчиците физически лица, както и доказателствата за плащане на съответни възнаграждения по тях. Обстоятелството, че всички тези доказателства са частни не е пречка съдът да ги прецени съвкупно с оглед на всички събрани доказателства, което административният съд е и сторил. Преценката на доказателствата е съобразила и факта, че в съдебното заседание по приемането им на 6.12.2012, процесуалният представител на ответника в първоинстанционното производство нито е възразил по приемането им, нито ги е оспорил. Тези доказателства са представени за първи път още в ревизионното производство, а проверки дали посочените в гражданските договори физически лица действително са били ангажирани от фирмите преки доставчици изобщо не е извършвана. Тези доказателства не са обсъждани от страна на ответника и по съществото на спора пред първата инстанция. Предметът на доставките е подробно индивидуализиран и без него ревизираното лице не би могло да изпълни поетите от него задължения по охранителни услуги, предмет на последващи доставки. Реалното извършване на последните също не е поставено под съмнение от страна на ответника нито в първоинстанционното производство, нито в касационната жалба. От друга страна, при признаване на последващите доставки, извършени от ревизираното лице, органите по приходите би следвало да изложат поне твърдения как ревизираното лице е престирало техния предмет, каквито фактически твърдения както в ревизионното производство, така в РА и при оспорването им липсват. При доказана реалност на посочените процесни доставки, административният съд с право се е позовал на посоченото по-горе решение на СЕС, по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно което при доказването на посочения факт с правно значение не следва да се възлага в тежест на ревизираното лице доказването на персоналния и технически капацитет на доставчиците да извършат доставките. Основателни са касационните оплаквания за неправилност на решението единствено по двете фактури на "Ванстел" ЕООД, с предмет "обучение на работници и служители", по които е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2011 г. общо в размер на 1 750 лв. Предметът на тези доставки не е конкретизиран, не е доказано по каква програма, къде и с какви кадри е извършено обучението, фактурирано от посочения доставчик. Основателно в касационната жалба се поддържа, че въпросното обучение има нормативна уредба и липсата на посочената конкретизация и на всякакви доказателства за посочените факти обосновават извода за фиктивност на процесните две фактури на този доставчик. В тази част следва решението да се отмени и вместо него да се постанови ново по същество, с което жалбата на РЛ против тази част на РА бъде отхвърлена като неоснователна. Решението подлежи на отмяна и в съответната част за разноските, с която Д "ОДОП" е осъдена да заплати разноски в размер над 1 743,44 лв. В останалата част съдебното решение следва да остане в сила. При този изход за процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по компенсация за касационната инстанция в размер на 1 450,01 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение