Решение № 1262 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15487/2014 г.

Решение № 1262 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15487/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искането на Людмил Лозанов Георгиев от гр. Белоградчик за отмяна на решение № 3595 от 27.05.2013 г. по адм. д. № 725/2013 г., оставено в сила с решение № 15271 от 19.11.2013 г. по адм. д. № 9258/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд. Според Георгиев е изпълнено основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като след приключване на административното производство на него му е издадено експертно решение № 0708/138 от 31.07.2014 г. на НЕЛК за определяне на 76% трайно намалена работоспособност, в което е посочена изрично причинната връзка - военна инвалидност. Твърди, че това е ново писмено доказателство, което съдът не е съобразил при постановяване на решението си и в двете съдебни инстанции, и което има пряка връзка с предмета на спора, тъй като липсата на причинната връзка за намалената работоспособност са мотивирали съда и в двете съдебни инстанции да приеме жалбата му срещу отказ рег. № 13-00-309/21.12.2012 г. на заместник-директора на Дирекция "Управление на човешките ресурси" при Министерството на отбраната за неоснователна. Иска отмяна на съдебните решения и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - заместник-директорът на Дирекция "Управление на човешките ресурси" при Министерството на отбраната, чрез пълномощника си, оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 2 от АПК и от надлежна страна. Разгледано по същество, искането е неоснователно. От данните по делото се установява, че Людмил Лозанов Георгиев е оспорил пред Административиня съд София-град отказ рег. № 13-00-309/21.12.2012 г. на заместник-директора на Дирекция "Управление на човешките ресурси" при Министерството на отбраната да му издаде книжка на военноинвалид, тъй като не отговаря на на условията по чл. 3, ал. 1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. С решение № 3595 от 27.05.2013 г. съдът е отхвърлил оспорването, като е приел, че е недоказана военната инвалидност по смисъла на чл. 85, ал. 1 КСО, тъй като липсва решение на ТЕЛК и копие от разпореждане на НЕЛК в тази насока. По подадената от Георгиев касационна жалба Върховният административен съд, тричленен състав, се е произнесъл с решение № 15271 от 19.11.2013 г., постановено по адм. д. № 9258/2013 г., с което е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Съдът е посочил, че касаторът не е изпълнил изискването на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда за установяване качеството на военноинвалид или на военнопострадал, тъй като представеното експертно решение на ТЕЛК е от 1983 г. и е с изтекъл срок на действие, а към момента на произнасяне не е установена причинната връзка между неговата нетрудоспособност и военната инвалидност. Към подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение на административния съд Георгиев е приложил експертно решение № 0708/138 от 31.07.2014 г. на НЕЛК, с което му е определена 76% трайно намалена работоспособност, като е посочена изрично причинната връзка - военна инвалидност. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства, които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Те трябва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е изпълнено основанието по чл. 239, т. 1 АПК. Юридическият и доказателствен факт, на който се позовава искателя, е решение на НЕЛК от 31.07.2014 г., което е последващо издадено, т. е. след приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. Представеното решение е новосъздадено доказателство, което по никакъв начин не води до правно положение, различно от приетото с крайния съдебен акт, чиято отмяна се иска. С него се установява ново правно положение в бъдеще и то не е за обстоятелство, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по съществото на спора. Това решение би могло да бъде основание за подаване на ново заявление от Георгиев до компетентния орган за издаване на искания документ, т. е. за провеждане на ново административно производство, но не е ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Предвид изложеното, искането на Людмил Лозанов Георгиев е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд