Решение № 10464 от 17.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив (ОД на МВР - Пловдив), чрез юрк. И. Пенкова срещу решение 183 от 07.02.2022 г., постановено по адм. д. 2150/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта му, с която ОД на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на А. Вълчев от гр. Пловдив обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 200 лв., претърпени за периода от 11,40 часа на 27.03.2021 г. до 11,30 часа на 28.03.2021 г.в резултат на незаконосъобразен административен акт Заповед за задържане на лице рег. 432зз-143/27.03.2021 г., издадена от П. Ибушев полицейски инспектор при Първо РУ на ОД на МВР Пловдив, отменена като незаконосъобразна с Решение 992/18.06.2021 г., постановено по дело 5471/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 250 лева разноски. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения, а при условията на евентуалност - моли да се намали размерът на присъденото обезщетение. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пловдив, не се представлява. Ответникът, А. Вълчев от гр. Пловдив, не се явява и не се представлява. В депозиран писмен отговор от адв. Табаков същият оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е осъдил ОД на МВР - Пловдив да заплати на А. Вълчев от гр.Пловдив обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 200 лв., претърпени в резултат на отменената като незаконосъобразна по съдебен ред Заповед за задържане на лице, рег. 432зз-143/27.03.2021 г., издадена от П. Ибушев полицейски инспектор при Първо РУ на ОД на МВР Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта 21.07.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 250 лева разноски, като е отхвърлил претенцията до пълния й предявен размер от 2 000 лева като неоснователна. Съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Пловдив, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице всички елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ налице е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР; от този отменен административен акт за ищеца са настъпили неимуществени вреди, представляващи създаден у него психически дискомфорт и чувство на безпомощност, унижение, притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на човешкото му достойнство; налице е и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния административен акт и настъпилите вреди. Административният съд е намерил за безспорно установено, че претърпените от Вълчев неимуществени вреди са пряко и непосредствено произтекли от издадената заповед. В заключение и след подробно обсъждане на института на определяне размера на неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) , както и изхождайки от обективните критерии за това характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е претърпяно увреждането, последици от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, АС - Пловдив е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 1 200 лв. Присъдил е и законна лихва върху уважената главница от 1200 лв., считано от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на административния акт до окончателното й изплащане. Съдебното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да е налице отменен по надлежния ред акт, съответно - установено незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащия незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие. Правилно съдът е заключил, че са осъществени всички , кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Налице е отменен с влязло в сила съдебно решение поради материалната му незаконосъобразност административен акт заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Неправомерното задържане при установените по делото обстоятелства несъмнено има негативно отражение върху психическото състояние на задържаното лице, още повече че същото е непълнолетно . В този смисъл са налице и причинени вреди вследствие на незаконосъобразния акт, представляващи негативни преживявания, изразяващи се в изпитани страдания, психически дискомфорт, неудобство и чувство на унижение, като същите са в пряка причинно-следствена връзка с отменената като незаконосъобразна заповед за задържане на лицето. В тази връзка неоснователни са оплакванията на касатора за това, че остават недоказани както преживените от ищеца неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тези негативни емоции и отменената заповед. Необосновани са твърденията на касатора за неправилност на правните изводи на съда поради базирането им единствено на показанията на разпитания свидетел Г. Вълчев, без да се отчете липсата на други писмени доказателства за психическото и физическото състояние на ищеца. Самият факт, че съгласно трайната съдебна практика настъпването на неимуществени вреди се доказва именно и основно чрез свидетелски показания, указва на необходимостта установяването на твърдените негативни преживявания да се извършва именно чрез разпит на съответните свидетели, които да познават ищеца отблизо, т. е. да са лица от близкото му обкръжение и да са били свидетели на емоционалното отражение на задържането върху начина му на живот. След обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната цялост първоинстанционният съд е достигнал до обосновани правни изводи относно наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдебното решение е правилно и по отношение размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Същият следва да бъде определен съобразно конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Така определеният размер отговаря както на периода на търпенето на вредите, така и на техния интензитет. Присъденото обезщетение съответства на критериите за справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, пропорционален на негативните преживявания на увреденото лице. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора доводи за противоречие на определеното обезщетение с изискването за репариране на неимуществените вреди по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Правилно административният съд е заключил, че установените по делото факти, релевантни за спора, обуславят присъждане на обезщетение в определения от съда размер. В случая начинът на извършване на увреждането и характерът му - необоснованото и немотивирано лишаване на ищеца от основно човешко право - свобода на придвижване и фактът, че същият е непълнолетен, отговарят на възприетия от първоинстанционния съд дължим размер на обезщетение, който е съобразен както с периода на задържането, така и с условията, при които е протекло то, така и с отражението им върху състоянието на ищеца. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора ОД на МВР Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на А. Вълчев своевременно поисканите и реално заплатени пред касационната инстанция съдебни разноски за един адвокат в размер на 400 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд