Решение № 16657 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2019 г.

Решение № 16657 от 6.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3347/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) против решение № 437/18.01.2019 г. постановено по адм. дело № 3044/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е обявено за нищожно нейно решение № 2-1208/13.02.2018 г., в частта му, с която е обявена установената и обявена с решение № 25/12.02.2008 г. принадлежност на Х. Анчев към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закона). В касационната жалба, подадена от Е. Костадинов - председател на Комисията, се поддържат оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Мутафчийска, която поддържа доводите изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Х. Анчев, чрез процесуалния си представител адв. Богданов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано и проведено по жалба на Х. Анчев против решение № 2-1208/13.02.2018 г. на Комисията, с което на основание чл. 26, ал. 1, т. 4 и чл. 9, т. 3 от Закона във вр. с чл. 62, ал. 12, т. 2 от Закона за кредитните институции е обявена установена и обявена с решение № 25/12.02.2008 г. на Комисията принадлежността на Анчев към органите по чл. 1 от Закона. Актът от 13.02.2018 г. е издаден във връзка с проверка на Анчев, в качеството му на лице, което е член на контролен орган на "Българска холдингова компания" АД и член на управителен орган на "Аугуста-91" АД, на които дружества са били предоставени привилегировани лихвени условия в отклонение от обявените от "Корпоративна търговска банка" АД, които прилага към своите вложители и кредитополучатели. Към решението се съдържа и деклариране на обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Анчев с решение № 2-316/24.02.2014 г. и решение № 2-355/04.06.2014 г. Установено е от съда, че документите послужили за издаването на решение № 2-1208/13.02.2018 г. са идентични с тези, въз основа на които са издадени по отношение на Анчев на влезли в сила решения на Комисията № 25/12.02.2008 г., 2-316/24.02.2014 г. и 2-355/04.06.2014 г. Установено е също, че от тези документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, се установява едно и също качества за проверяваното лице: "агент" (секретен сътрудник), с псевдоним "Ч.". С обжалваното решение административният съд е обявил оспореното решение за нищожно. Изложил е мотиви, че Комисията по аргумент от чл. 28 от Закона не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на база едни и същи доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. След извършена касационната проверка по реда на чл. 218 от АПК на съдебното решение на основанията по чл. 209 от АПК, настоящият съдебен състав, намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, но не по изложените в него съображения. Трайна и последователна е практиката на ВАС по приложението на Глава Трета от Закона - "Ред за установяване и обявяване на принадлежност към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия". Правният въпрос за съществуването на правомощието на Комисията да обявява многократно принадлежността на едно и също лице към органите по чл. 1 от Закона въз основа на едни и същи доказателства, но при различен повод (основание) на проверката, е разглеждан многократно и е налице формирано становище, че такова правомощие не е предвидено в Закона и не се допуска по правилата на АПК с оглед стабилитета на административните актове. Административният съд правилно е подходил при изследването на компетентността на Комисията, и е обосновал изводите за идентичност на доказателствата, въз основа на които са издадени, както процесния админстративен акт, така и предходните такива - № 25/12.02.2008 г., № 2-316/24.02.2014 г. и № 2-355/04.06.2014 г., при наличните данни по делото от които може да се извлече този извод, тъй като от друга страна спор между страните по този факт по делото е липсвал, поради което съдът изрично е посочил, че относно този факт страните не спорят. В тази връзка се явява неоснователно възражението на касатора, че изводите за идентичност на фактическата обстановка, респ. за идентичност на документите по чл. 25 от Закона, ползвани от Комисията при издаването на четирите решения по отношения на Анчев, са неподкрепени от събраните по делото доказателства, още повече че в самото обжалвано решение изрично е посочено, че производството се развива по реда на чл. 26, ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДРСНБА, а не по чл. 28 от същия закон. При това положение, съдът е пристъпил към изследване на хипотезата на чл. 28 от Закона, която предполага именно установяване на разлика или съвпадение в доказателствата (документите по чл. 25 от Закона), ползвани от Комисията за да изясни случаите, при които е възможно постановяване на повторно решение Настоящият съдебен състав намира, че решението на Комисията е недействителен административен акт по причина формиране на неустановено в закон властническо волеизявление. Процесният административен акт е издаден в изпълнение на чл. 9, т. 3 от Закона. Нормата предвижда, че: "При осъществяване на дейността си комисията: разкрива и обявява имената на лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, както и на физически лица, еднолични търговци, членове на управителни, контролни и надзорни органи на търговски дружества, на политически партии и на неперсонифицирани правни субекти по чл. 62, ал. 12 от Закона за кредитните институции, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. Съгласно чл. 29, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от Закона, обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 се извършва с решение на комисията, което съдържа за секретен сътрудник - трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката. При така посочената и приложима правна рамка към настоящия случай, съдът намира, че Комисията има правомощие да формира волеизявление чрез което "обявява" името на лицето, за което е установена принадлежност към органите по чл. 1, при стриктно съобразяване на изискването за форма и съдържание на акта, чрез който "обявява". Всяко отклонение от изискванията за форма и съдържание на акта ще представлява неизпълнение на закона. В настоящия случай се констатира именно такова неизпълнение, тъй като Комисията без правно основание наред с обявената принадлежност на Х. Анчев по повод процесната проверка на основание чл. 9, т. 3 от Закона е обявила и обявената в миналото принадлежност, установена в три предходни решения. Такова правомощие Комисията няма по закон, респ. законът не изисква и не е я задължава да обявява, обявена вече принадлежност, както и да посочва решенията, с които тази принадлежност е обявена. Наличието на предходни "обявявания" от страна на Комисията по отношение на същото проверявано лице, може да бъде част от фактическата обстановка, въз основа на която да се прецени наличието или липсата на основания за издаване на акт, вкл. и чрез зачитане действието на чл. 28 от Закона, но същите нямат място при формирането на властническото разпореждане по арг. от чл. 9, т. 3 във вр. с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Закона. Наред с изложеното следва да се посочи, че решението на Комисията е формирано и по-начин поставящ под съмнение смисловото му значение. При едновременното изявление че се: "Обявява установената и обявена с решение № 25/12.02.2008 г.... принадлежност", както и че се констатира в отделни изречения - "Обявена принадлежност... с решение № 2-316/24.02.2014 г.... " и "Обявена принадлежност с решение № 2-355/04.06.2014 г.. ", настоящият състав счита, че се създава неясно по смисъл волеизявление. Търсеното на скрита логическа връзка между отделните части на административен акт, наред с наличието на свободно от към съдържание на акта съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона, изброяване на факти, е неприемливо от гледна точка правната природа на административния акт. Не се споделят доводите на касатора, че правомощията на комисията да се произнася многократно с решение с което се обявява, обявената принадлежност към органите по чл. 1 от закона произтича от разпоредбата на чл. 26 съдържащ конкретика на лицата, които подлежат на задължителна проверка. Законът задължава комисията да извърши щателна проверка на лицата, да установи тяхната принадлежност към органите по чл. 1 от закона и с решението си да обяви принадлежност, да посочи формата (в случая чл. 25, т. 3 )както и различните длъжности които са заемали при осъществяване на своята професионална и публична дейност от вербуването му до снемането му от отчет. С публикуването на решението с което се обявява констатираната принадлежност обществеността би била информирана за дейността на това лице и длъжностите които е заемал в професионалното си развитие и в обществото. С това би се постигнала целта на закона - българските граждани да бъдат информирани. С първия акт на комисията независимо от качеството в което е установена и обявена принадлежността на съответното проверявано лице, целта на закона за информиране на обществото е постигната. Крайният основен извод е, че при наличие на влязъл в сила предходен административен акт, административния орган в случая комисията по аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е лишена от правомощието за издаване на пореден със същото съдържание административен акт при липса на промяна в обстоятелствата. При така изложеното, касационната инстанция намира, че решение № 2-1208/13.02.2018 г., в частта му, с която Комисията е обявила установената и обявена с предходни нейни решения, принадлежност на Х. Анчев е издаден при доказани основания по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК, което прави и решението на първоинстанционния съд правлино и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,