Решение № 4498 от 27.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Министъра на туризма срещу Решение 6375 от 01.11.2022 г., постановено по адм. дело 3368/2022 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на БедрумЕООД със седалище в гр. София срещу Заповед Т-РД-27-608 от 25.03.2022г. на Министъра на туризма, с която е отхвърлено заявление вх.BG-176789478-2021-06-0072 на дружеството за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06. Претендира разноски. Ответникът БедрумЕООД оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател Заповед, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил и материалния и процесуалния закони, като е приел, че дружеството, като кандидат за предоставяне на финансовата помощ, не отговаря на предварително обявения критерий да няма задължения за данъци и задължително осигурително вноски по чл.162 ал.2, т.1 ДОПК към държавата или общината преди 1 януари 2020 г., установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, и задълженията им не са разсрочени, отсрочени или обезпечени. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че ЕООД-то е подало заявление вх. BG-176789478-2021-06-0072, с което е поискало предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, съобразно регламентацията, посочена с ПМС 405 на МС от 25.11.2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата по схема за предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки. В указаните срокове касационният жалбоподател, като компетентен орган, е разгледал същото, но е намерил, че заявителят е недопустим кандидат, тъй като не отговаря на изискването на чл. 6 ал.2, т.1 от цитираното ПМС, тъй като има задължения към Столична община, поради което и отхвърлил заявлението. Настоящият касационен състав намира, че изводите на първостепенния съд, по единствения спорен въпрос, са правилно формирани. Във връзка със спорните обстоятелства се установява, че при разглеждане на заявлението на БедрумЕООД от същото е била изискана (от натоварената с разглеждането му Оценителна Комисия), допълнителна информация чрез Системата за управление на националните инвестиции(СУНИ). В указания срок и по указания начин търговецът е подал информация, като е приложи и документ от Столична Община, установяващ, че към този момент няма задължени за данъци и такси към нея, респ. е платил всички такива, последно на 11.03.2021г. Въпреки, че с преписката административният орган не е представил попълнения от Оценителната Комисия оценителен лист, то от представен в хода на съдебното дирене пред първоинстанционния съд официален свидетелстващ документ от Столична община(л.144) се установява, че именно към дата 11.03.2022г. субектът няма никакви задължения за местни данъци и такси. Т.е. макар и в изпълнение на процедурата по чл.8 ал.2 от цитираното ПМС по искане на оценителната комисия да са представени изрични доказателства с оглед установяване на предпоставките за допустимост на кандидата по този конкретен критерий, те не са били разгледани и отчетени при формиране решаващите изводи на Министъра на туризма в акта му от 25.03.2022г. Изискването за бързина(посочено в касационната жалба като кратък времеви диапазон) не може да преодолее изискванията за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт, та макар и същия да е издаван в твърдяното специално производство. В този смисъл тезата на касационния жалбоподател не може да бъде споделена, тъй като с нея не се дава отговор защо и след като самата Оценителна Комисия е изискала допълнителни информация и документи (представени от субекта в указания срок), впоследствие те не са били обсъдени, респ. не са формирани никакви изводи с оглед посоченото в тях. Изложеното обосновава и извода на касационния състав за правилност на обжалваното съдебно решение, тъй като първоинстанционния съд законосъобразно е тълкувал и приложил материалния и процесуалния закони. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на БедрумЕООД, поради което следва да се осъди Министерство на туризма да заплати такива в размер на 8 000 лева, съобразно представения списък на разноските в тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,