Решение № 13998 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2011 г.

Решение № 13998 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6031/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално осигуряване /РУСО/ гр. Кърджали, чрез пълномощника юрисконсулт Десислава Чолакова, против решение № 23/21.03.2011 г., постановено по адм. дело № 10/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което е отменено решение № ПО-69/21.12.2010 г. на директора на РУСО гр. Кърджали. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Бисер Райчев Баковски от с. Яковица, община Кирково, област Кърджали, чрез пълномощника си адв. Христо Кавракиров, оспорва жалбата. В писмен отговор се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Кърджали е отменено решение № ПО-69/21.12.2010 г. на директора на РУСО гр. Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на Бисер Райчев Баковски против разпореждане № 17/4.09.2009 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" /"ПО"/ при РУСО гр. Кърджали; съдът е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспореното разпореждане неправилно е възстановена личната пенсия на жалбоподателя за инвалидност поради общо заболяване, считано от 29.07.2009 г. - датата на експертното решение /ЕР/ на ТЕЛК, вместо от 1.11.2008 г., когато е изтекъл срока на инвалидността по предходното ЕР на ТЕЛК. Приел е, че в случая намира приложение чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, тъй като лицето не е било повикано служебно за преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза на работоспособността, следователно няма вина за закъснението. Съдът е приел за неоснователно възражението на административния орган, че лицето е имало право да обжалва ЕР на ТЕЛК, в което е вписано, че закъснението е по негова вина. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че Бисер Райчев Баковски е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, въз основа на разпореждане от 26.01.2007 г. на "ПО" при РУСО гр. Кърджали, със срок до 1.11.2008 г. въз основа на ЕР на ТЕЛК № 4152/182/27.11.2006 г., със срок на инвалидизирането до 01.11.2008 г. Лицето е преосвидетелствано, при което е издадено ЕР № 1979/117/29.07.2009 г. на ТЕЛК при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" гр. Кърджали, с което е определена 99% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизирането 28.03.2006 г. и срок на инвалидността до 1.07.2011 г. В експертното решение е вписано, че закъснението е по вина на лицето. С разпореждане № 5205292365/17/04.09.2009 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Кърджали пенсията за инвалидност е възобновена, считано от датата на новото ЕР на ТЕЛК - 29.07.2009 г. Съгласно чл. 30, ал. 1 НПОС пенсията за инвалидност на лицата, които не са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1 КСО, се отпуска за времето на неработоспособността, определена от ТЕЛК /НЕЛК/. В чл. 30, ал. 3 от същата наредба е предвидено, че преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. В изречение трето на същата алинея е предвидено, че когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната, а в ал. 4 е предвидено, че когато лицето не се е явило пред ТЕЛК по неуважителни причини и преосвидетелстването е извършено след изтичането на срока, до който е отпусната пенсията, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се или се намалява от датата на освидетелстването, а се прекратява от датата, до която е била отпусната. От представените по делото доказателства, сред които е и пълната преписка на Бисер Баковски в ТЕЛК, общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" гр. Кърджали, не се установява същият да е бил повикан служебно от органите на медицинската експертиза на работоспособността за преосвидетелстването с оглед изтичането на срока на инвалидността, определен в ЕР на ТЕЛК от 2006 г. В този смисъл първоинстанционният съд обосновано е приел, че не е доказано лицето да е било повикано за преосвидетелстване. Предвид това, забележката в ЕР № 1979/117/29.07.2009 г. на ТЕЛК, че закъснението е по вината на лицето е необоснована и съответно - неправилна. Това вписване в експертното решение не се ползва с доказателствена сила. Въпреки, че в чл. 64, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.) е предвидено, че когато преосвидетелстването е извършено след датата по ал. 2, в решението си ТЕЛК отбелязва закъснението и причините за това, то по аргумент от чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето относно предмета на обжалване на експертните решения, то следва да се приеме, че въпросът относно вината за закъснението за преосвидетелстване не се разрешава с решението на ТЕЛК. Затова е неоснователно възражението на касатора, че преосвидетелстваното лице е следвало да обжалва ЕР относно констатацията за вината за закъснението и след като не го е сторило, то констатацията следва да се приеме за вярна. От изложеното се налага извода, че лицето не е било повикано служебно за преосвидетелстването, поради което закъснението не е по негова вина и затова следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 30, ал. 3, изречение трето, предложение второ НПОС - пенсията да бъде възобновена от срока, до който е била отпусната, който е в случая е 1.11.2008 г. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд правилно е отменил обжалвания акт и е върнал преписката за произнасяне съобразно дадените указания. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение