Решение № 7550 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3951/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. С., [ЕГН], и с ЕТ Н. С.-Н. , ЕИК 115630461, подадена от процесуалния представител адв. Апрахамова, срещу решение 1426/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 2943/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в изменителната и отхвърлителна му части. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че правните изводи на съда по отношение задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2019 г. са изградени в противоречие с фактите и събраните доказателства по делото. Твърди че през периода 2007- 2009 г. задълженото лице е получило финансови средства под формата на дарения и заеми от близки роднини и чуждестранни физически лица, които са били налични към 01.01.2016 г., но неправилно неоснователно са изключени при определяне на началното салдо за периода. Оспорва съдебните изводи, потвърждаващи сочените в ревизионния акт (РА) обстоятелства по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и при условията на евентуалност РА да бъде отменен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В отменителната си част съдебният акт е влязъл в сила и не е предмет на касационно обжалване. Ответната страна директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Дамянова, оспорва касационната жалба като неоснователна с аргументи по същество, изложени в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 9 969,10 лв. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба с позиция за отсъствие на релевираните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната си част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Пловдив е бил РА Р-16001622007052-091-001/24.07.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение 398/30.10.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който в резултат от ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на Н. С. с ЕТ Н. С.-Н. са установени допълнително задължения, както следва: за 2016 г. - вноски за ДОО в размер на 1 505,20 лв. и лихви за просрочие в размер на 965,56 лв., вноски за ДЗПО УПФ в размер на 461,72 лв. и лихви в размер на 296,19 лв., вноски за ЗО в размер на 1 653,15 лв. и лихви в размер на 1 060,47 лв., за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 45 018 лв. и лихви в размер на 28 878,26 лв.; за 2017 г. - вноски за ДОО в размер на 4 152 лв. и лихви в размер на 2 242,44 лв., вноски за ДЗПО УПФ в размер на 1 200 лв. и лихви в размер на 648,10 лв., вноски за ЗО в размер на 1 776,64 лв. и лихви в размер на 959,54 лв., за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в размер на 19 080 лв. и лихви в размер на 12 195,87 лв. и за 2019 г. в размер на 38 104 лв. и лихви в размер на 12 195,87 лв. Релевантните установявания на съда по фактите следват извършените процесуални действия и констатациите на ревизиращия екип в хода на ревизионното производство, образувано със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001622007052-020-001/29.11.2022 г. Предложенията за установяване на задължения са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-16001622007052-092-001/19.05.2023 г., съставен от определените със ЗВР органи по приходите. Въз основа на него и след отхвърляне на възражението по чл. 117, ал. 5 ДОПК е издаден процесния РА. При извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК административният съд е потвърдил валидността на оспорения РА като издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на изискваната от закона форма и процедурни правила. През ревизираните периоди Н. С. е местно физическо лице съгласно чл. 4 ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ за реализираните доходи от източник в България и чужбина. След извършен анализ на събраните доказателства в производството и съпоставка на данните относно доходите и разходите, органите по приходите са намерили основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията. С уведомления по чл. 17, ал. 1, т. 2 и по чл. 124, ал. 1 ДОПК от 24.02.203 г., задълженото лице е било информирано, че производството ще премине по особения ред на облагане на доходите съгласно чл. 122 - чл. 124а ДОПК. В резултат от съпоставката ревизиращият екип е установил несъответствие в полза на разходите за 2016 г. в размер на -709 630,24 лв., за 2017 г. в размер на -201 898,43 лв. и за 2019 г. в размер на -387 817,43 лв., което решаващият орган при административното обжалване на РА по реда на чл. 152 ДОПК е намалил съответно до -451 523,72 лв. за първия, -196 304,43 лв. за втория и -381 048,43 лв. за третия данъчен период. По искане на жалбоподателя по делото е разпитана неговата сестра - св. М. В. и е назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито заключения основно и допълнително, са приобщени към доказателствения материал. В изпълнение на поставените задачи вещото лице Тороманов е определило начално салдо към 01.01.2016 г. (задача 1) и е изготвило нов паричен поток, обобщавайки в табличен вид данните относно получените и внесени средства от Н. С. за Н. 7 ЕООД и Билади ЕООД (задача 2), информацията от подадените ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и движението по банковите сметки на жалбоподател. В допълнителното заключение на ССЕ са съобразени двете митнически декларации с MRN 17BG001015V0002642/22.03.2017 г. и MRN 17BG001015V0002973/28.03.2017 г. В оспорената част на РА съдът е приел, че изводите на органите по приходите са обосновни и съответстващи на събраните доказателства. Обсъдени са резултатите от извършената предходна проверка, приключила с Протокол ПФ-16-1427906-073-01/30.01.2015 г. Според изложените мотиви, представените декларации с възражението срещу РД от съпругата, майката и сестрата на жалбоподателя относно предоставените парични средства от покойния баща на жалбоподателя, са изолирани и не се подкрепят от фактите. Свидетелските показания не са кредитирани като дадени от заинтересовано от изхода на спора лице. Решаващият съд е отхвърлил поради недоказаност и твърденията за получени заеми през 2007 г. и 2008 г., както и дарение през 2009 г. от семейство Василеви на парични суми и покриване на всички разходи за пътуване, престой и проведено лечение на дъщерята на жалбоподателя в чужбина. Според защитната теза парите са били реално използвани от С., но не по зададеното целево предназначение. При изчислението на данъчната основа за 2017 г. са взети предвид данните от митническите декларации и разходите за вноски за застраховка Живот в размер на 197,87 лв. За 2019 г. данъчна основа по РА е изменена правилно от решаващия административен орган, с оглед на което оспорването в тази му част е отхвърлено от съда. В обжалваната си част решението на Административен съд Пловдив е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спорния въпрос не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните факти и събраните доказателства в хода на делото и обосновано е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя като недоказани. Настоящият касационен състав споделя заключенията на решаващия съд за наличие на посочената в РА предпоставка по чл. 122, ал. 1 ДОПК. В случая е установено несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени доходи за 2016 г., 2017 г. и 2019 г., което съставлява основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Предоставената възможност на задълженото лице да обоснове надлежно твърденията си осигурява правото му на защита и гарантира обективността на крайните изводи на съда. В тази връзка касационният довод за относимост на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК данни за укрити приходи или доходи, единствено спрямо допълнително установените с РА приходи от дейността като ЕТ (отменен в тази част), е безпредметно да бъде разглеждан с оглед приложението на особения ред при ревизията на Н. С.. Наличието на минимум едно от основанията чл. 122, ал. 1 ДОПК е достатъчно за определяне на данъчната основа по аналог. Константна е практиката на ВАС, че доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК е на органите по приходите при условията на пълно и главно доказване. Именно този принцип може да бъде изведен от мотивите от първоинстанционния съд и спазен стриктно при решаването на спора по делото. Обстоятелствата във връзка с установяването на точния размер на началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2016 г. са разгледани последователно в обжалваното решение и доказателствената тежест е разпределена правилно от съда съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК. При административното и в съдебното производство жалбоподателят е навел множество твърдения за получени от негова страна финансови средства през периода 2007- 2009 г. по сключени договори за заем от 08.05.2007 г., от 17.10.2008 г., получени парични средства от чуждестранните лица по А. С., С. С., получени дарения в значителни размери от покойния А. С. и други лица. Причина да не бъдат споделени възраженията не са само констатациите при предходна проверка по Протокол ПФ-16-1427906-073-01/30.01.2015 г., както неправилно твърди касаторът. Презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК не е оборена по надлежния процесуален ред. Решаващият съд е извършил критична оценка и правилно е отделил спорните факти относно източниците на доходи, разполагаемите средства и разходите на ревизираното лице за периода 2007- 2015 г., които биха могли да окажат влияние върху началното салдо в брой към 01.01.2016 г. Не са установени източниците на доходи и разполагаемостта на средствата при заемодателите и дарителите, а паралелно с това, не се оспорват регулярните постъпления и вноски на каса в Н. 7 ЕООД и Билади ЕООД в общ размер на над 3 000 000 лв. само от началото на 2016 г. вж. задача 2 от основната ССЕ. Заключенията на ССЕ са обсъдени съгласно привилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, вкл. с оглед на обстоятелството, че от страна на касатора не се сочат конкретни факти и доказателства, които могат да бъдат обвързани по логичен път с показанията на св. М. В. или с представените частни документи, чието значение за преценката по същество не е подценено от съда. Като е достигнал до идентични правни изводи по отношение на дължимите от жалбоподателя суми за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г., 2017 г. и 2019 г., Административен съд Пловдив е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който не страда от заявените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставен в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед своевременната претенция от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски в размер на 9 969,10 лв. за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, определено на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,