Решение № 4263 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15183/2008 г.

Решение № 4263 от 31.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15183/2008 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Електрик" ЕООД, гр. Варна, представлявано от управителя Кремена Недева и процесуален представител срещу решение № 1300 от 15.10.2008 г., постановено по адм. дело № 43 по описа за 2008 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството подадена срещу РА № 0302127 от 10.9.2007 г., потвърден с решение № 811-А от 9.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива съображения в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и - или делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав, или да се постанови решение по същество, с което се отмени РА и с присъдят разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна по твърдяните в жалбата нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 0302127 от 10.9.2007 г., потвърден с решение № 811-А от 9.11.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството касатор са били определени данъчни задължения за 2001 година поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 14 от ЗКПО (действащ за периода) със сумата 35400,37 лв., представляващи неотчетени приходи за същия период. За да отхвърли жалбата съда е приел, че в съдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, които да оборят констатациите на органите по приходите, че всички приходи са отчетени по ненадлежния ред, поради което правилно органите по приходите са приели, че е налице реализиран нетен приход от покупка на предприятието на едноличен търговец "Електрик-Желез Георгиев". Поради което за този приход в размер на 35400 лв. не са направени счетоводни записвания и на основание чл. 23, ал. 2 т. 14 от ЗКПО (отм.) правилно е извършено преобразуване на финансовия резултат за тази година с посочената сума. Това бил приход неотчетен по установения от нормативните изисквания ред. Решението е неправилно. На първо място следва да се отбележи следното: Съгласно разпоредбите на ДОПК , АПК и ГПК, всяко лице трябва да доказва своите твърдения. Неправилно съда е посочил, че констатациите на органите по приходите трябва да бъдат опровергавани. В ДОПК не се повтори разпоредбата на чл. 108, ал. 8 от ДПК, която въвеждаше вярност на фактическите констатации на данъчните органи при ревизиите, до доказване на противното. В ДОПК единствено в ревизиите при особени случаи - чл. 124, ал. 2 от с. к. е въведено правилото, че само при ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации на органите по приходите се смятат за верни до доказване на противното, и то при следното условие - наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от с. к. да е подкрепено със събраните доказателства. Следователно, като се има предвид, че проведената ревизия е по общия ред, следвало е съда е обърне внимание на страните, че всяка една от тях трябва да доказва положителните си твърдения. В случая твърденията на жалбоподателя, че била допусната грешка при правилното осчетоводяване на лични средства на собственика на едноличния търговец, както и за внасяне на такива средства в касата на предприятието, остават изцяло недоказани в съдебното производство. В подкрепа на своите твърдения е изискал и е била допусната съдебно счетоводна експертиза от две лица. Тази експертиза е дала едно много подробно становище относно наличието на грешка при счетоводното отчитане, но не е била кредитирана от съда. Посочено е, че същата противоречи на всички доказателства по делото. Не са нито посочени тези доказателства, нито в какво се състои противоречието. Още повече, че от друга страна на органите по приходите не са представени никакви доказателства - техните твърдения са, че има неотчетени приходи. Некредитирането на определени доказателства, особено такива, които са събирани с оглед специалността на знанията, следва да бъде изключително добре обосновано - разпоредбата на чл. 202 от новия ГПК. Така в съдебното решение липсва действително формирана воля за законосъобразността или не на РА и потвърждаващото го решение, което се изисква от разпоредбата на чл. 160 ал. 2 от ДОПК - съдът проверява както законосъобразността, така и обосноваността на РА, процесуалните предпоставки за издаването му и спазването на материално-правните разпоредби. След като това не е направено от съда, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. По изложените мотиви и на основание чл. 22, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение