Определение по допустимост от 17.03.2011 г. на КС по к. д. № 5/2011 г.

Делото е образувано на 14.02.2011 г. по искане на 52 народни представители от 41-то Народно събрание на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България за установяване противоконституционност на § 55 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс /ЗИД на НПК/, обнародван в ДВ, бр. 32/ 27.04.2010 г., с който се отменя чл. 369а НПК. В искането се твърди, че оспорената разпоредба противоречи на Преамбюла, чл. 4, ал. 1, чл. 84, т. 1 и чл. 88, ал. 1 и 3 от Конституцията. Искателите развиват съображения, че атакуваният § 55 от ЗИД на НПК в нарушение на принципите на правовата държава и на цитираните текстове от основния закон е обнародван в Държавен вестник без да е гласуван. Поддържа се, че Народното събрание е гласувало текста на вносителя- Министерския съвет, който предвижда ограничаване на съкратеното съдебно следствие, а не предложението на Комисията по правни въпроси за отмяната на чл. 369а НПК. В този смисъл в Държавен вестник е обнародван законов текст, неприет от Парламента. Производството по делото е във фазата по допустимостта на искането. Съдът констатира, че е сезиран от субект на инициатива по чл. 150, ал. 1 от Конституцията за установяване на противоконституционност на закон, което е в правомощията на съда по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията. Искането е направено след обнародването на ЗИД на НПК /чл. 17, ал. 2 от Закона за Конституционния съд /ЗКС/ и засяга въпрос, по който той не се е произнасял. Воден от горното и като съобрази, че изискванията на Конституцията и ЗКС са спазени, Конституционният съд намира, че искането следва да бъде допуснато за разглеждане по същество. С оглед предмета и основанията на направеното искане, съдът намира, че като заинтересовани страни по делото следва да бъдат конституирани: президентът на Република България, Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, главният прокурор на Република България, омбудсманът на Република България, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Съюзът на съдиите, Центърът за правни инициативи /Юридически барометър/ и Институтът за модерна политика. По изложените съображения и на основание чл.149, ал.1, т.2 от Конституцията и чл. 19, ал.1 от ЗКС Конституционния съд