Решение № 9448 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5135/2016 г.

ВАСПетчленен състав03.08.2016 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2117/24.02.2016 г. по адм. дело № 7727/2015 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение и вместо него постановява: ОТМЕНЯ решение на Висшия съдебен съвет по т. 36 от протокол № 25 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 14.05.2015 г., с което на С. А. М., съдия в Районен съд - В. П. е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20 % за срок от една година и шест месеца" Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 9448 от 3.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5135/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на С. А. М. против решение № 2117 от 24.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7727/2015 г., постановено от тричленен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение, с искане за отмяната му и решаване на делото по същество с отмяна на решението на Висшия съдебен съвет. Основните оплаквания на касатора, наведени в мотивираната касационна жалба са за нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд поради приетото редовно провеждане на административното производство пред дисциплинарнонаказващия орган, и приетото за доказано дисциплинарно нарушение от страна на съдия М., което обосновава наложеното дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 % за срок от 1 г. и 6 месеца". Ответникът - Висш съдебен съвет (ВСС) - чрез процесуалния си представител юрк. М., оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, 5-членен състав на Втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 АПК. При разглеждането й по същество установи: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд, Шесто отделение, отхвърля жалбата на С. А. М. от гр. В. П. срещу решение на Висшия съдебен съвет, взето по т. 36 от протокол № 25 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 14.05.2015 г., с което е прието, че М., като съдия в Районен съд - В. П. е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20 % за срок от една година и шест месеца". За да постанови този правен резултат, съдът приема, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, който не страда от отменителни основания по чл. 146 АПК. Въз основа на приетата административна преписка и допълнителни доказателства, събрани в хода на съдебното производство по искане на страните, съдът отговаря на доводите на оспорващата страна, като достига до правни изводи за отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, установени в чл. 312 и сл. от ЗСВ, както и за доказаност на вменените на М. дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 от ЗСВ, обосноваващи налагането на дисциплинарното наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20 % за срок от една година и шест месеца". Съдът приема за неоснователни оплакванията за нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с участието на чл. на състава на ВСС, който установява фактите на допуснатите нарушение от магистрата от една страна и предлага да бъде образувано дисциплинарно производство, а от друга- чрез жребий е избран и за чл. на дисциплинарния състав, като се мотивира с липсата на законова разпоредба, която да ограничава правото на вносителите на предложения за образуване на дисциплинарно производство да участват в дисциплинарния състав. Приема спазване на материалния закон при постановяване на решението на ВСС. У. в хода на административната процедура пасивно поведение по повод системно неспазване на процесуалните срокове-неадминистрирани дела в продължение на периоди от 3 до 18 месеца, производства без фактическа и правна сложност, продължили над една година до три години, без обективни причини за това, обосновава правилния извод на ВСС за осъществен от обективна и субективна страна състав на дисциплинарните нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и т. 4 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; т. 2 - действие или бездействие, което неоправдано забавя производството и т. 4 - действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт. Съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение, съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Основателни са доводите на касатора за проведено дисциплинарно производство пред ВСС в нарушение на основни принципи на АПК и на материалния закон. На съществените доводи и твърдения относно липсата на фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание поради личната предубеденост на някои членове от състава на ВСС тричленният състав излага аргументи за спазване на закона в административната процедура, и за наличието на достатъчно правни средства и гаранции, предоставени на жалбоподателя в първоинстанционното производство за защита срещу административния акт, които не се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно установено обстоятелството, че Я. Т. е сред петимата членове на ВСС, които правят предложение вх. № 11-00-004/4.03.2014 г. за образуване на дисциплинарно дело № 7/2014 г. на основание чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ (в редакция към ДВ, бр. 64 от 2007 г.) към което с определение от 27.03.2014 г. е присъединено по-късно образуваното дело № 12/2014 г. съгласно Решение на ВСС по т. 8.1. от протокол № 13/20.03.2014 г. Предложителите проверяват информацията за дисциплинарното нарушение, събират и проучват материалите, и изготвят доклад за направените фактически констатации, обективиран в предложение до ВСС, в което категорично е изразено становището им за допуснати от съдия М. дисциплинарни нарушения, които обосновават налагане на дисциплинарно наказание. След образуване на дисциплинарното производство ВСС чрез жребий избира сред членовете си дисциплинарния състав. В разглеждания случай при спазване на разпоредбата на чл. 316, ал. 3 ЗСВ е определен дисциплинарен състав, в който влиза и Я. Т.. Действително, както подчертава и тричленният състав на ВАС в мотивите на обжалваното решение, в ЗСВ няма изрична разпоредба, която да изключва вносителите на предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател от колективния орган при определянето чрез жребий на дисциплинарния състав. Но когато кадровият орган упражнява правомощията си по глава шестнадесета "Дисциплинарна отговорност" на Закона за съдебната власт, той, по силата на чл. 328, освен правилата, разписани в тази глава, прилага и правилата, и принципите на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед на това, за Съвета е приложима и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 АПК. Нормата изисква изрично органът да упражнява властта си безпристрастно. Разгледаният принцип има две измерения в рамките на административните производства: 1. придържане на водещия процеса орган към предоставената му компетентност и съобразяване на всички други органи с нея и 2. предотвратяване на всеки възможен конфликт на интереси, изразяващ се в евентуална заинтересованост на длъжностните лица от съответната администрация от съдържанието на крайния акт. "Пристрастен" орган е този, който участва в разглеждането на дисциплинарното производство, в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в цитираната по-горе правна норма. Ето защо при наличие на хипотезата на чл. 10, ал. 2 АПК, това лице по свой почин, или по искане на някой от заинтересованите, може да бъде отведено. В случая Я. Т. участва в дисциплинарното производство насочено срещу съдия М. и на двата етапа-проверка, проучване на информацията за извършено дисциплинарно нарушение, и изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание от една страна, от друга-в дейността по самото разследване и фактическото установяване на извършеното нарушение чрез събиране, анализиране и оценка на събраните в хода на производството пред дисциплинарния състав на Съвета доказателства. Следователно така проведената дисциплинарна процедура от Съвета не издържа теста за обективна безпристрастност при упражняване на законовоустановените правомощия да търси и реализира дисциплинарната отговорнoст на жалбоподателя - съдия в РС - В. П.. Независимо, че отвод не е поискан на Я. Т. в хода на дисциплинарното производство пред ВСС, участието му в посочените етапи на процедурата предполагат, обоснована от предложението за налагане на дисциплинарно наказание, заинтересованост от изхода на производството. Задължението, произтичащо от принципа за безпристрастност, закрепен в нормата на чл. 10, ал. 2 АПК изисква ВСС да работи при най-голяма прозрачност, от което следва, че в конкретния случай членът на ВСС, участвал в изготвяне на предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдия М. е следвало по собствена инициатива да се отведе от дисциплинарния състав, независимо от случайния избор в него. Нарушението на това изискване е съществено и опорочава процедурата пред ВСС до степен на унищожаемост на административния акт, постановен след приключването и. В духа на изложеното са мотивите на решение от 9.01.2013 г. на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото А. В. срещу Украйна и извода, направен от съда за нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи на принципа на правната сигурност. В решението е прието, че членове на кадровия орган на съдебната власт на Украйна не са могли да действат безпристрастно при разглеждането на предложението от дисциплинарния орган при решаването на делото на жалбоподателя за освобождаването му от длъжност "съдия" поради нарушаване на клетвата, тъй като са взели участие и на двата етапа на административното производство-предложение и разследване. Настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че въпросът за дисциплинарните производства пред Висшия съдебен съвет у нас е разгледан подробно в техническия доклад на Европейската комисия до Парламента и Съвета през 2014 г., като изрично в него е подчертано, че процедурата, съгласно която членовете на ВСС инициират и едновременно с това се произнасят по дисциплинарни дела, поражда въпроси по отношение на чл. 6 от ЕКПЧ, който налага разделяне между обвинението и отсъждането. Изразени са опасения, че едни и същи членове на ВСС понякога могат да предлагат и да вземат решения относно дисциплинарни мерки, което внася сериозни съмнения в безпристрастността на членовете на колективния орган. Изискването, произтичащо от принципа за безпристрастност по чл. 10, ал. 2 АПК, членът на колективния административен орган да се отведе от дисциплинарния състав в разглеждания случай не би довело до нарушаване на мандатния принцип и до ограничаване на правомощието му като чл. на Съвета при вземане на окончателното решение в каквато насока е константната съдебна практика и тълкуването, изложено в решение № 10 от 15.11.2011 г. на Конституционния съд по к. д. № 6/2011 г. Дори да се приеме, че нарушението в конкретното дисциплинарно производство е несъществено от гледна точка на крайния резултат, т. е. на формираното мнозинство за вземане на решение на колективния орган, то следва да се подчертае, че ВСС е длъжен във всеки случай да гарантира правото на справедлив дисциплинарен процес на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, независимо от липсата на законова забрана за формиране на дисциплинарния състав. По отношение на съставомерността на деянието по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и 4 ЗСВ - настоящата инстанция споделя изводите на тричленния състав на ВАС, Шесто отделение, за доказаност на извършените нарушения, но изложените и обсъдени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание са съществени и обуславят незаконосъобразност и отмяна на оспорения административен акт на основание чл. 146, т. 3 АПК, поради което приетото в обратна насока с обжалваното решение е в нарушение на материалния закон и налага отмяната на съдебния акт и решаване на делото по същество с отмяна на решението на ВСС. По изложените съображения обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, Шесто отделение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановена отмяна на решението на ВСС по т. 36 от протокол № 25 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на от 14.05.2015 г., с което е прието, че М. като съдия в Районен съд-В. П. извършва дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1, 2 и т. 4 ЗСВ, и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ му е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 20 % за срок от една година и шест месеца". Воден от горното, ВАС, Петчленен състав на Втора колегия

Цитирани разпоредби

2