Решение № 15301 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8/2019 г.

Решение № 15301 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Спасова, от [населено място] против решение № 2509/26.11.2018 г. по адм. дело № 2343/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт Г. Вълчанова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 2509/26.11.2018 г. по адм. дело № 2343/2018 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата на И. Спасова, от [населено място] срещу решение № 2153 – 15 – 145/5.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3045 – 15 – 55/30.01.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно разпореденото възстановяване на неоснователно получени осигурителни плащания под формата на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода 1.01.2012 г. – 31.08.2014 г. в общ размер на 13 522, 54 лева (главница – 9651, 18 лева; лихви 3871, 36 лева). Административният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че с разпореждане № [ЕГН] / ПР-1275 от 20.08.2014 г. е отменено разпореждане № [ЕГН] / 4.10.1999 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което на И. Спасова е отпусната лична пенсия за ОСВ и всички последващи разпореждания и на основание чл. 81, ал. 2 от КСО й е отпусната наследствена пенсия за ОСВ, считано от 1.04.2009 г. При административния контрол с решение № РД-335/16.10.2014 г. директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отменил частично посоченото разпореждане. С последващо разпореждане № [ЕГН] / ПР 572/31.03.2015 г., въз основа на представени доказателства за осигурителен стаж от И. Спасова по реда на чл. 99, ал. 3 от КСО и е отпусната наследствена пенсия по чл. 82, ал. 2 от КСО от лична пенсия за ОСВ на починалия й съпруг, считано от 1.04.2009 г., която е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО, считано от 29.12.2011 г. Считано от 29.12.2011 г. на Спасова е отпусната лична пенсия за ОСВ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО и добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за ОСВ на починалия й съпруг. Против това разпореждане е подадена жалба, към която са представени нови доказателства за осигурителен стаж. С последващо разпореждане от 8.07.2015 г., на основание чл. 99, ал. 3 от КСО разпореждането от 31.03.2015 г. е отменено и личната пенсия на лицето е изменена, считано от датата на отпускането й. Въз основа на съдебно решение № 1364/7.05.2016 г., постановено по адм. дело № 2595/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив е постановено решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 42702 от 25.06.2015 г. на И. Спасова против разпореждане № [ЕГН] /Протокол № 572 от 31.03.2015 г., с което е отпусната на лицето пенсия за ОСВ, изменена и определена в действителен размер с разпореждане № [ЕГН] /Протокол № 011262 от 8.07.2015 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ. С разпореждане № 3045-15-55 от 30.01.2017 г. е разпоредено жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 1.01.2007 г. до 31.08.2014 г. в общ размер на 55 581, 28 лв., от които главница 29 305, 39 лв. и лихва, начислена към 30.01.2017 г. – 26 275, 89 лв. Сумата е редуцирана в рамките на административния контрол с погасените по давност вземания за периода до 31.12.2011 г., а производството пред горестоящия административен орган е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК до приключване на адм. дело № 503 от 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив с предмет на оспорване решение № 2153-15-18 от 27.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив. Решение № 956 от 6.06.2017 г., по адм. дело № 503 от 2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив е влязло в сила на 6.06.2018 г. /оставено е в сила с решение № 7523 от 6.06.2018 г. на ВАС, Шесто отделение, постановено по адм. дело № 7747 от 2017 г. по описа на съда/, като с решение № 1040-15-71 от 5.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив спряното на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административно производство по жалба вх. № 1021-15-29 от 15.02.2017 г. е възобновено и жалбата е оставена без уважение. Административното производство по решение № 2153 – 15 – 145/05.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 3045 – 15 – 55/30.01.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ е приключило след като предходните актове на пенсионните органи са породили правни последици, което е настъпило след влизането в сила на съдебните актове по тяхното оспорване. Установените разлики в заявения от лицето осигурителен стаж от втора категория сочат липсата на основание за получаване на ЛПОСВ за периода 31.12.1998 г. – 31.08.2014 г. Приспадането на погасените по давност вземания установяват дължимия размер. Пенсионните органи законосъобразно и обосновано са възприели липсата на добросъвестност на жалбоподателката, отчитайки сериозните разминавания между заявения от нея осигурителен стаж и действителния придобит такъв. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. В тежест на касатора следва да бъдат поставени и заявените от ответника по касационната жалба разноски, които изчислени под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение