Решение № 8169 от 2.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9326/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, представлявана от управителя С. Михайлов, чрез процесуалния представител гл. юрк. Т. Колева, с която се оспорва Решение 5357 от 10.08.2023 г., постановено по адм. дело 7449/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което: 1) Национална здравноосигурителна каса е осъдена на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 4 от ЗЗО да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Свети Иван Рилски ЕАД сума в размер на 1 742 052,40 лв. за вложени медицински изделия в хода на лечение на здравноосигурени лица по клинични пътеки (КП) и клинични процедури (КПр) в периода м. януари 2020 г. м. декември 2021 г. на основание сключен между страните административен договор 22-2451/25.02.2020 г., ведно със законната лихва от 11.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер; 2) Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Свети Иван Рилски ЕАД на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 223 035,51 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане през периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г. 3) Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е осъдена да заплати в полза на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Свети Иван Рилски ЕАД деловодни разноски в размер на 1250 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че дължи доплащане на ответника по касация до пълната стойност на вложените и отчетени медицински изделия от група 11 и група 15 и изразява становище за неоснователност и недоказаност на така предявената искова претенция. Иска отмяна на решението на Административен съд София-град и отхвърляне на исковата претенция. Претендира присъждане на направените разноски за заплащане на държавна такса за касационното обжалване. С касационната жалба са представени като писмени доказателства извадка от заседание на Надзорния съвет на НЗОК от 01.04.2019 г., Приложение към Решение РД-НС-04-28/01.04.2019 г., извадка от заседание на Надзорния съвет на НЗОК от 06.04.2020 г., приложение към Решение РД-НС-04-35/06.04.2020 г., извадка от заседание на Надзорния съвет на НЗОК от 19.06.2020 г., приложение към Решение на НС на НЗОК РД-НС-04-63/19.06.2020 г. Ответникът УМБАЛ Св. Иван Рилски ЕАД, представляван от изп. директор д-р Д. Дечев, чрез пълномощника юрк. В. Дянкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба, насочена срещу решението в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 1 742 052,40 лева до пълния предявен размер, за недопустима. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В отхвърлителната част, обжалваният съдебен акт е благоприятен за касатора НЗОК, тъй като исковата претенция до претендирания размер от 1 753 182.40 лева, е отхвърлена за сумата над 1 742 052.40 лева. Предвид изложеното в тази част касационната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производството да бъде прекратено. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С Определение 6844 от 10.08.2023 год., постановено по адм. д. 7449/2022 г., първоинстанционният съд е разделил производството по исковата молба и е отделил за разглеждане в друго производство предявените обективно съединени искове от УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД срещу НЗОК за заплащане на сума в общ размер 71 590 лв., представляваща цена на вложени медицински изделия при лечение на здравноосигурени лица по клинични пътеки и клинични процедури в периода м. юни 2019 г. м. декември 2019 г. на основание сключен Договор 22-2451/22.05.2018 г., както и за присъждане на лихва за забава в размер на 19 078,13 лв. Постановил е прекратяване на производството в тази му част и го е изпратил по подсъдност на Софийски градски съд. Предмет на разглеждане в настоящото производство е първоинстанционното решение, с което съдът се е произнесъл по исковата претенция в останалата ѝ част, касаеща периода м. януари 2020 г. м. декември 2021 г. Твърденията на ищеца са, че възложителят по договора НЗОК не е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на вложени при изпълнение на КП/АПр/КПр медицински изделия през периода м. януари 2020 г. м. декември 2021 г., във връзка с което е подадената искова молба пред първоинстанционния съд с 24 обективно съединени иска, предявени на основание чл. 45а, ал. 4 от ЗЗО, вр. чл. 19ж и чл. 128, ал. 1, т. 3 от АПК, с общ размер на претенцията 1 753 182,40 лв., както и акцесорни искове по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане върху всяка от претендираните суми от датите на забавата до подаване на исковата молба в общ размер 223 035, 51 лв. Във връзка с горното, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Ответникът по касационната жалба УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по реда на Закона за лечебните заведения и Търговския закон. Притежава Разрешение за осъществяване на лечебна дейност МБ 112/29.03.2019 г. На 20.02.2020 г. въз основа на НРД за МД за 2020 2022 г. и в съответствие с чл. 59, ал. 1 от ЗЗО, между лечебното заведение и касатора НЗОК е сключен Договор 22-2451/25.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с НЗОК. Въз основа на Договор РД-НС-01-7/30.12.2020 г. за изменение и допълнение на НРД за МД и на основание чл. 59, ал. 3 от ЗЗО, между НЗОК и МБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД е сключено Допълнително споразумение 26/23.02.2021 год. По силата на чл. 1, ал. 1 от Договор 22-2451/25.02.2020 г. ищецът се задължава да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, а съобразно чл. 39, ал. 2 на същия договор НЗОК е задължена да заплаща извършените медицински дейности. Съобразно чл. 39, ал. 1, т. 2 от договора възложителят НЗОК се задължава да заплати и вложените при изпълнението на определени клинични пътеки и клинични процедури медицински изделия от списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба 10/2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК (Наредба 10 от 2009 г.). Посочената разпоредба е приложима при наличие на сключен договор за изпълнение на клинични пътеки, в които са предвидени медицински изделия, заплащани от възложителя извън стойността на клиничните пътеки, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 45, ал. 16 от ЗЗО. От представения по делото индивидуален договор е видно, че съобразно чл. 39, ал. 2 възложителя се е задължил да заплаща вложените при изпълнение на КП/АПр/КПр медицински изделия от списъка по чл.13, ал. 2, т. 2 от Наредба 10 от 2009 г. извън цените на съответните КП/АПр/КПр, като в клаузата изрично е посочено, че медицинските изделия се заплащат до стойностите, до които възложителят заплаща за съответните групи медицински изделия. Съгласно чл. 45а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. Разпоредбата на чл. 19ж, ал. 1 от АПК предвижда, че споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд.