Решение № 1573 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7775/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуален представител гл.юрк. Д.Брайкова, срещу решение 265 от 05.07.2023 г. постановено по адм. дело 152/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което по жалба на ТД "ПОСТТ" ЕООД, с [ЕИК], гр. Сливен е отменено негово Уведомително писмо изх. 01-6500/99#12 от 03.04.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 г., с което е наложена санкция по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1) - говеда в размер на 45 360 лева и преписката е изпратена на заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - София, за ново произнасяне, съобразно дадените указания в мотивите към решението, по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд, че административния орган не се е съобразил с разпоредбите на чл.38, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., съотв. чл.4, ал.1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. досежно нормативноопределения срок за подаване на заявления за подпомагане и с разпоредбата на чл.32 от Делегиран регламент 640/2014 г. на Комисията. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да се потвърди оспорения административен акт като законосъобразен. Претендира направените по делото разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът по касационна жалба ТД "ПОСТТ" ЕООД, гр.Сливен, чрез процесуалния си представител адв. Л.Атанасова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на оспореното решение. Иска решението да бъде оставено в сила и претендира направените разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено в предвидената от закона форма от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, като подробно е описал приетото за установено от фактическа страна, което не се оспорва от страните и същото не следва да се преповтаря от касационната инстанция. Обжалваното пред АС-Сливен УП изх. 01-6500/99#12 от 03.04.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2018 г., е поставено в повторно административно производство, проведено след Решение 53/30.03.2022 г. постановено по адм. дело 30/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, потвърдено с решение 11645 от 15.12.2022 г. по адм.д. 4472/2022 г. по описа на ВАС, с което е отменено предходно издаденото УП с изх. 01-6500/99 от 11.01.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказана оторизация по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство / ПНДЖ1/ и преписката е върната на зам. изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне. Първоинстанционният съд, при извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от материално компетентен орган, при упражняване на надлежно делегираните му със Заповед ОЗ-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, в предписаната от закона писмена форма и съдържание, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че административният орган не се е съобразил с чл. 4, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5 от 27.02.2009 г.), съгласно който заявленията за подпомагане се подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за подпомагане и даденото от съда тълкуване в Решение 53/30.03.2022 г. постановено по адм. д. 30/2022 г. на АдмС Сливен, поради което неправилно е приел, че срокът за подаване на заявлението за подпомагане изтича на 11.06.2018 г. Счел е, че неправилно административния орган не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 32 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, съгласно която административните санкции по член 31 не се налагат в случаите, когато бенефициерът не може да изпълни критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения в резултат на въздействието на природни сили върху животните му, при условие че е уведомил компетентния орган в писмена форма в срок от десет работни дни от момента, в който е установил намалението на броя на животните, които изисквания дружеството-жалбоподател е изпълнило. Обобщил е, че след като към 07.06.2018 г. общия брой говеда регистрирани в ЖО на жалбоподателя е бил изискуемият се брой от 175 животни, претърпеният на 08.06.2018 г. инцидент с едно от животните, за който бенефициерът не може да бъде държан отговорен и за който е подал уведомление до фонда и пострадалото животно е заменено с ново и обстоятелството, че към 10.08.2018 г. броят на животните в ЖО е допълнен до 176 бр., изводите на административния орган, че дружеството не отговаря на изискванията за подпомагане по схема ПНДЖ1-говеда за 2018 г. е неправилен и неправилно му е наложена санкция в размер на исканото финансово подпомагане по тази схема. По изложените съображения първоинстанционния съд постановил оспореното решение. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Доводите му са логични и последователни и в съответствие с приложимото право, като към същите настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилни са изводите му, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма и съдържание, но в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. право на подпомагане по схемата за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, имат земеделските стопани, които към 28 февруари 2009 г. са отглеждали 10 или повече говеда и/или 10 или повече биволи, регистрирани в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, и продължават да извършват земеделска дейност. Според чл. 38, ал. 2 от същия нормативен акт допустими за подпомагане са земеделските стопани, които към последния ден за подаване на заявленията за подпомагане от текущата кампания отглеждат в стопанствата си поне 70 % от референтния брой животни. Не се оспорва обстоятелството, че към референтна дата - 28.02.2009 г. дружеството е отглеждало 250 броя регистрирани животни - говеда, като към момента на подаване на заявлението за кандидатстване за кампания 2018 г. 30.04.2018 г., с последвала на 22.05.2018 г. редакция, отглежданите животни в животновъдния обект са 175 бр. - говеда, подробно описани с номерата на ушните им марки, пола и породата. Горното обстоятелство се потвърждава и от направената към 07.06.2018 г., проверка в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, отразена в УП. Не се оспорва и обстоятелството, че на 08.06.2018 г. в животновъдния обект на оспорващия е възникнал инцидент с едно от животните, заявено по Схема за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производство (ПНДЖ 1), като крава с ушен -BG- 31242139, пострадала вследствие на травма предизвикана от друго животно в стадото, като за инцидента незабавно е уведомен участъковият ветеринарен лекар, съставен е протокол за бракуване и продажба на кравата от 08.06.2018 г. и на 11.06.2018 г. оспорващият е уведомил ДФЗ за бракуваната и продадена крава, както и за замяната й с юница с ушен -BG-32121265. Безспорно се установява и че към 10.08.2018 г. броя на животните в ЖО е допълнен до 176 бр., видно от представената по делото справка от информационната система на БАБХ. Предвид изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд, че административния орган не е съобразил разпоредбата на чл. 32 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията. Съгласно същата административните санкции по чл. 31 не се налагат в случаите, когато бенефициерът не може да изпълни критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения в резултат на въздействието на природни сили върху животните му, при условие че е уведомил компетентния орган в писмена форма в срок от десет работни дни от момента, в който е установил намалението на броя на животните. Без да се засягат действителните обстоятелства, които следва да се вземат предвид в отделни случаи, компетентните органи могат да признаят следните случаи на естествени обстоятелства, засягащи стадото едър или дребен рогат добитък: а) смърт на животно в резултат на болест; или б) смърт на животно в резултат на инцидент, за който бенефициерът не може да бъде държан отговорен. Неоснователни в тази връзка са твърденията на касатора, че посочената разпоредба е неприложима, предвид разпоредбата на чл.3 от регламента във връзка с чл.38, ал.2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г. Същото възражение е направено и в първоинстанционното производство, по което решаващия съд е дал изчерпателен и обоснован извод, който напълно се споделя от настоящата инстанция. След като административния орган не е съобразил посочената разпоредба, оспореното УП се явява издадено при неправилно приложение на материалния закон и законосъобразно е отменено от първоинстанционния съд. Неоснователни и бланкетно наведените в касационната жалба са доводите за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия съд и необоснованост на решението. Правото на участие на страната в процеса не е препятствано, а обжалваното решение е надлежно мотивирано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал изводите си единствено въз основа на представените по делото доказателства. Извършеният анализ на последните е задълбочен, приетата за установена фактическа обстановка напълно кореспондира с доказателствата, а правните изводи са изложени аргументирано и подробно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателна и следва да бъде уважена в доказания размер на 2 000 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие в касационната инстанция. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и заплатено възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и е съобразено с минималния размер, съгласно чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,