Решение № 3897 от 11.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение 430 от 28.06.2022 г., постановено по адм. дело 260/2022 г. Административен съд (АС) Хасково е отхвърлил жалбата на МИСОКО ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, [улица], представлявано от управителя В. Колева, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК-25-0003649/18.02.2022 г., издадена от началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция по приходите (НАП), и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от на МИСОКО ООД, чрез процесуалния му представител адв. В. Челебиев. В същата се прави оплакване, че решението на АС Хасково е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Хасково, и вместо него да постанови друго такова, с което да се отмени оспорената заповед за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба началник на отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт М. Костадинова, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмено становище. Претендира се присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС Хасково е отхвърлил жалбата на МИСОКО ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, [улица], представлявано от управителя В. Колева, против Заповед за налагане на ПАМ ФК-25-0003649/18.02.2022 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка Запечатване на търговски обект Магазин за цветя и подаръци ИВА, находящ се в гр. Хасково, пл. Свобода 15, стопанисван от МИСОКО ООД, с [ЕИК], и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на изискванията за форма и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Направен е и извод, че заповедта е издадена в съответствие с относимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Според съда допуснатото нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС безспорно е установено, както при извършена на 13.02.2022 г., в 14:40 часа контролна покупка на 1 бр. карамфил в саксия на обща стойност 10,00 лeвa, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство (ФУ), модел Tremol ZM-KL V2 с индивидуален номер (ИН) на ФУ ZK040349 и ИН на ФП 50122578, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Установена е и положителна касова разлика в размер на 295,00 лева, като съгласно генериран дневен финансов отчет (ДФО) от ФУ за 13.02.2022 г. до момента на проверката касова наличност по ФУ е 0,00 лева, а установената фактическа такава е в размер на 295,00 лева. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършената проверка (ПИП), серия АА 0003649 от 13.02.2022 г. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). 2. На следващо място е посочено, че доколкото адресат на наложената ПАМ е дружеството, което стопанисва обекта, както и с оглед обстоятелството, че в магазина за цветя е извършена продажба, която не е била регистрирана и отчетена по някой от начините, посочени в чл. 118, ал. 1, изр. първо от ЗДДС, то е без значение дали на лицето, което извършва продажбата, е възложена тази функция и на какво правно основание (трудов договор, граждански договор, пълномощно и други). Според съда разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. първо от ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което извършва продажбите в търговския обект, а до дружеството, което го стопанисва. Предвид това, е прието за ирелевантно обстоятелството, че лицето И. Райчева е съдружник, но не и законен представител, на дружеството, което стопанисва обекта, както и че същата е на трудов договор с друго дружество. Прието е, че Райчева е извършила контролната покупка и е присъствала на проверката, чиито резултати са обективирани в протокол серия АА 0003649/13.02.2022 г., неоспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК, поради което съставлява годно доказателство за извършените от органите по приходите действия и за установените в него факти и обстоятелства. Според съда делото не са налице и доказателства, че търговецът, веднага след узнаването, се е противопоставил на извършената продажба от лице без представителна власт, поради което по аргумент от чл. 301 ТЗ съдът е приел, че действията на последното са потвърдени от търговеца. Прието е, че в подадената пред АС - Хасково жалба са изложени единствено твърдения, че проверката е извършена в отсъствието на управителя или упълномощено от него лице, поради което според съда доколкоо липсват доводи за контролната покупка, която е и предпоставка за издаването на заповедта, посоченото жалбата не представлява волеизявление за противопоставяне. Още повече, че съдът е приел за установено, че между законния представител на дружеството и лицето И. Райчева се установява свързаност в качеството им на съдружници. 3. За ирелевантно е прието и обстоятелството, че продажбата е осъществена в неработен за магазина ден - неделя, тъй като с разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. първо от ЗДДС не се предвижда изключение и относно времето, в което могат да се извършват продажби, така че същите да бъдат регистрирани и отчетени в момента на осъществяването им. В тази връзка съдът е изложил, че за да се приеме твърдението, че обектът не е осъществявал търговска дейност в деня на проверката (неделя), то не е следвало да бъде извършвана и продажба в неработен за обекта ден. Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът е извел извод, че на 13.02.2022 г. МИСОКО ООД противоправно е осъществявало търговска дейност, а именно - без регистриране и отчитане на извършените продажби по изискуемия начин. 4. На следващо място съдът е приел за неотносимо към предмета на спора обстоятелството за съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), както и прекратяването на ПАМ на основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС, доколкото основният спорен между страните по делото въпрос е свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена ПАМ. 5. Наред с изложеното първоинстанционният съд е приел, че заповедта е мотивирана досежно продължителността на срока, за който е наложена ПАМ. Прието е, че определеният 14-дневен срок при законоустановен 30-дневен е съразмерен по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, като при приоритетна защита на обществения интерес се осъществява и целта на закона да се предотврати и противоправното поведение на задълженото лице, от което за фиска биха настъпили вредни последици. Съдът е приел, че при определяне продължителността на срока на мярката са изложени конкретни факти от дейността и стопанисвания от дружеството обект - местоположение - в центъра на гр. Хасково, стоки - цветя и подаръци, ценовия диапазон на предлаганите стоки, вида на обекта - магазин, работно време - от понеделник до събота, неделя - само в празнични дни, както и факта, че по време на проверката е извършена контролна покупка на ниска стойност, а е установена положителна касова разлика в размер на 295,00 лева, индикираща за установена от търговеца практика за избирателно неотчитане на продажби, като е съобразено обстоятелството, че нарушението води до неотразяване на приходи, което безспорно засяга държавния бюджет и препятства контролната дейност на приходната администрация. Прието е, че при издаването на заповедта са съобразени всички обстоятелства - утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението и въз основа на които се определят неговата тежест, а оттам - и срокът, за който се налага мярката, като според съда е без значение дали нарушението, предпоставящо наложената ПАМ, е извършено за първи път или не. 6. На последно място съдът е приел, че доколкото с оспорената заповед на дружеството е изрично указано да отстрани наличните в търговския обект и прилежащите му складове стоки съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС, като в противен случай - по арг. от чл. 187, ал. 3 от ЗДДС органът по приходите ги отстранява без задължение за пазене, то твърдението на дружеството, че запечатването на обекта ще доведе до до непоправими вреди за фирмата поради загиването на цветя, нуждаещи се от ежедневни грижи, е довело съда до извода, че оставянето им в обекта за периода, за който същият е запечатан, и е забранен достъпът до него, ще доведе до разходи, значително по-големи от тези, които ще бъдат необходими за отстраняването на стоките по смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Направен е краен извод за законосъобразност на издадената мярка и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Хасково е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания в касационната жалба са за неправилност на решението на административния съд поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Навеждат се аргументи, че в нито един момент от проверката на контролния орган не е налице реално представителство на МИСОКО ООД, т. е. за извършените действия не е надлежно уведомен процесуален представител на дружеството. В тази връзка се посочва, че нито ПИП, нито обжалваната заповед за налагане на ПАМ, нито АУАН са с валидна пасивна процесуална легитимация. На следващо място се излагат твърдения, че съдът неправилно е възприел недобросъвестното поведение на контролния орган, който в неработен ден за обекта ден е направил контролна покупка от лице, което нито е управител, нито е продавач към дружеството. Наред с това е посочено, че наказателното постановление, издадено въз основа на АУАН, е било отменено с решение на Районен съд - Хасково, постановено по адм. дело 574/2022 г., поради допуснато процесуално нарушение обстоятелство, което според касатора, води до извода, че ПАМ не може да се наложи, когато няма установено нарушение с АУАН. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: По делото действително няма спор за факти. При извършена на 13.02.2022 г., в 14:40 часа контролна покупка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС Магазин за цветя и подаръци ИВА, находящ се в гр. Хасково, пл. Свобода 15, стопанисван от МИСОКО ООД, на 1 бр. карамфил в саксия на обща стойност 10,00 лeвa, заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена ФКБ от монтирано и работещо в обекта ФУ, модел Tremol ZM-KL V2 с ИН на ФУ ZK040349 и ИН на ФП 50122578, нито от кочан с ръчни касови бележки, каквото е нормативно установено задължение на търговеца, регламентирано в разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ, което обстоятелство изрично и посочено в съставения ПИП серия АА 0003649 от 13.02.2022 г. - л. 18 - л. 20 от първоинстанционното дело. С оглед на това първоинстанционният съд правилно е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка (продажба). Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства - ДФО от 13.02.2022 г., въпросен лист за установяване на стоковата и касова наличност в търговския обект в деня на проверката, АУАН F643528/21.02.2022 г., както и от подписания без възражения от присъстващия по време на проверката съдружник в дружеството ПИП серия АА 0003649 от 13.02.2022 г. По силата на чл. 50, ал. 1 ДОПК ПИП съставлява годно доказателство за установените факти и обстоятелства. При това положение законосъобразни са изводите на съда, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед за налагане на ПАМ е мотивирана относно срока на налагане на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, вида, местоположението и работното време на обекта, вида и ценовия диапазон на предлаганите стоки, и при съобразяване установената положителна касова разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност в размер на 295,00 лева, която представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 10,00 лева, тъй като установената касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена от органите по приходите при определяне на срока на продължителност на мярката. При така изложеното, определянето на срока за налагане на заповедта към минимума удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената значителна касова разлика. Наред с изложеното следва да се посочи, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена и в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел Оперативни дейности гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Следва също така да бъде посочено, че е без значение обстоятелството, че проверката е извършена в отсъствието на управителя или упълномощено от него лице. Правилно първоинстанционният съд е приел за ирелевантен и фактът, че лицето И. Райчева е съдружник, но не и законен представител на дружеството, което стопанисва обекта, както и че същата не е на трудов или граждански договор с дружеството. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр. първо от ЗДДС не съдържа изключения относно субектите на регламентираното в нея задължение, като в резултат задължението да регистрират и отчитат извършването им чрез издаване на ФКБ не се отнася пряко до физическото лице, което извършва продажбите в търговския обект, а до дружеството, което го стопанисва, който е и адресат на заповедта за налагане на ПАМ. За издаването на ИАА по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Без значение е качеството на лицето, извършващо продажбата. В противен случай не биха възниквали неблагоприятни последици за всяка нерегистрирана и неотчетена продажба от лице, което не разполага с правомощието да извършва продажби в съответния търговски обект. Изложеното, от една страна - не съответства на целите на закона за документиране и облагане с данък на извършените продажби, а от друга - би стимулирало търговците да извършват търговската си дейност единствено чрез лица, с които не са в правоотношения, заобикаляйки по този начин императивната правна норма на чл. 118, ал. 1, изр. първо от ЗДДС, както обосновано е посочил и административният съд. Нещо повече - видно от данните във фирменото досие на дружеството в Търговския регистър управителят и представител на дружеството - В. Колева и лицето, извършило продажбата - И. Райчева, са съдружници от създаването на ООД до този момент, а не непознати лица. Отделно от изложеното настоящият касационен състав приема за неотносимо обстоятелството, че издаденото въз основа на АУАН наказателното постановление, е отменено, тъй като основният спорен между страните по делото въпрос е свързан със законосъобразността на заповедта, с която е наложена ПАМ. Макар и да произтичат от един и същ юридически факт неизпълнение на задължението за издаване на фискален бон при извършена доставка на стока или услуга, административно-наказателното производство и това по издаване на заповед за налагане на ПАМ имат самостоятелно съществуване и не се намират във връзка на зависимост от вида на сочената от касатора. Предвид изложеното следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ и е отхвърлил жалбата на МИСОКО ООД, Административен съд Хасково е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административния орган, издал оспорения акт, разноски по делото за настоящата инстанция (юрисконсулско възнаграждение) в размер на 200,00 лева. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,