Решение № 4707 от 3.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от процесуалния му представител юрисконсулт, против Решение 653 от 21.07.2022 г., постановено по адм.дело 212/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик /АС-Пазарджик/, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16001321002014-091-001 от 11.11.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение 45 от 31.01.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив, в частта му, с която са определени вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ на Й. Петров, както следва:

Вноски за ДОО 2016 г. 796,68лв. и лихва 366,50лв.

Вноски за ДОО 2017 г. 782,8лв. и лихва 280,77лв.

Вноски за ДОО 2018 г. 745,44лв. и лихва191,76лв.

Вноски за ДОО 2019 г. 5 358.24лв. и лихва 833,57лв.

• Вноски за 30 2016 г. 391,01лв. и лихва179.88лв.

Вноски за 30 2017 г. 362,02лв. и лихва129.83лв.

Вноски за 30 2018 г. 325,88лв. и лихва 83,83лв.

Вноски за 30 2019 г. 2 342.40лв. и лихва 364.40лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2016 г. 244.38лв. и лихва 112,42лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2017 г. 226.27лв. и лихва 81,15лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2018 г. 203.67лв. и лихва 52,39лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2019 г. 1 464.00лв. и лихва 227.75лв.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в оспорената му част, поради неправилно тълкуване на събраните доказателства касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че доказателствата по делото сочат, че РЛ е упражнявало дейност в качеството на ЕТ и собственик на търговско дружество. Според касатора напълно необосновано съдът е приел, че паричните средства, внасяни от РЛ в касата на собственото му дружество, установени и доказани като укрити доходи, не са сред тези, подлежащи на облагане по реда на чл.124а от ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, поддържат се в писмено становище, като се иска отмяна на решението в оспорената му част и вместо това постановяване на решение, с което да бъде оставен в сила процесния РА. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 028,82лв. за двете инстанции и за държавна такса в размер на 129,18лв. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация Й. Петров, чрез процесуалния си представител адв. Бангеев, оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и настоява за оставянето му в сила в оспорената част, с присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:

Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Ревизионен акт /РА/ Р-16001321002014-091-001 от 11.11.2021г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение 45 от 31.01.2022г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив.

Със своето решение АС-Пазарджик е отменил процесния РА в частта му, с която са определени вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ на Й. Петров, както следва:

Вноски за ДОО 2016 г. 796,68лв. и лихва 366,50лв.

Вноски за ДОО 2017 г. 782,8лв. и лихва 280,77лв.

Вноски за ДОО 2018 г. 745,44лв. и лихва191,76лв.

Вноски за ДОО 2019 г. 5 358.24лв. и лихва 833,57лв.

• Вноски за 30 2016 г. 391,01лв. и лихва179.88лв.

Вноски за 30 2017 г. 362,02лв. и лихва129.83лв.

Вноски за 30 2018 г. 325,88лв. и лихва 83,83лв.

Вноски за 30 2019 г. 2 342.40лв. и лихва 364.40лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2016 г. 244.38лв. и лихва 112,42лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2017 г. 226.27лв. и лихва 81,15лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2018 г. 203.67лв. и лихва 52,39лв.

Вноски за ДЗПО - УПФ 2019 г. 1 464.00лв. и лихва 227.75лв.

Със същото решение е потвърдил РА в частта му, с която са определени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ на Й. Петров, както следва:

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 2015г. 155,54лв. и лихва 87.33лв.

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 2016г. 701,88лв. и лихва 322.89лв.

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 2017г. 700,16лв. и лихва 251.11лв.

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 2018г. 700,29лв. и лихва 180,14лв.

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 2019г.

3 197,70лв. и лихва 497,46лв.

Решението в частта, в която е потвърден РА (като напрактика е отхвърлена жалбата срещу РА), е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

От фактическа страна съдът е установил, че Й. Петров има регистрация като ЕТ Вердура - Й. Петров". На 19.07.2021 г. е извършено прехвърляне на предприятието на едноличния търговец на Вердура-3" ЕООД с едноличен собственик и управител Й. Петров. Установено е, че едноличният търговец е заличен считано от 19.07.2021г.

Ревизията е била проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1, т.7 от ДОПК. Установено е, че Й. Петров е закупувал през ревизираните периоди парични средства в евро за погасяване на банков заем по сметка на Вердура-3" ЕООД.

На Й. Петров е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на извършените разходи за ревизираните периоди, при която за лицето е установено несъответствие за 2015г. в размер на 1 555.39лв., за 2016г. - 9 927.59лв., за 2017 г. - 10 045,30 лв., за 2018 г. 10 193,45лв. и за 2019 г. в размер на 41 660.62 лв. Основно несъответствието на получените доходи и извършените разходи и плащания се формират от закупени парични средства в евро по банкова сметка на дружеството Вердура-3" ЕООД.

Съдът е приел, че е доказано от органите по приходите наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т.7 от ДОПК.

Относно задълженията по КСО и ЗЗО на Й. Петров, като самоосигуряващо се лице, съдебният състав е стигнал до извод, че случаят попада под хипотезата, развита в Тълкувателно решение 2/02.02.2022г. по т.д. 8/2020г. на ВАС. Приел е, че са определени допълнителни задължения по ДОО, ДЗПО и ЗЗО не на ЕТ Вердура - Йордан Петров, а на физическото лице Й. Петров, в качеството му на самоосигуряващо се лице, като е прието, че приходите, които са послужили за погасяване на задължения, са от трудова дейност. Според съда това би било така ако се приеме, че става въпрос за приходи/доходи на ЕТ, но не и на физическото лице.

Като краен извод съдът е приел, че не се е установило по безспорен начин, че става въпрос за доход, който е от трудова дейност. Липсвали каквито и да са доказателства, че лицето е получило доход въз основа на положен от него труд по трудово, служебно или гражданско правоотношение.

С тези мотиви административният съд е отменил РА в тази му част.

Решението на Административен съд Пазарджик е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му част.

Настоящият касационен състав намира, че определените от органите по приходите задължения по КСО и ЗЗО не противоречат на Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г., постановено по тълк. дело 8/2020 г. на ВАС, с което е прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 ДОК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 7 ДОПК укрит доход или недостиг на парични средства на ревизираното лице, които са му били необходими, за да направи доказаните разходи през съответния данъчен период, но не е установен източникът на парични средства (доходи), осигурили въпросните разходи.

Върху органите по приходите е тежестта да докажат посоченият факт в съдебното производство по оспорване от физическо лице на ревизионен акт, с който при фактическите установявания при ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, са определени осигурителни задължения по чл. 124а ДОПК за периоди след 15.02.2011 г. Видно от мотивите на решението тълкувателните въпроси касаят провеждане на ревизия по чл. 122 и сл. от ДОПК при доказани от ревизиращите органи укрити доходи и/или превишение на разходите над доходи само на физически лица за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК. Не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК.

При съобразяване на мотивите на тълкувателното решение и с оглед фактическите установявания по процесния спор, се налага извод, че установяването на задължения за осигурителни вноски е сторено законосъобразно с процесния РА, тъй като безспорно Петров е упражнявал дейност в качеството на едноличен търговец и собственик на търговско дружество.

Или като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения РА във връзка с установените допълнителни задължения по КСО и ЗЗО Административен съд Пазарджик е постановил неправилно съдебно решение в тази част, което следва да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде постановено вместо него отхвърляне на жалбата срещу РА в същата част.

Основателна е своевременно заявената претенция на касатора за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и за държавна такса. На основание чл. 161 от ДОПК Й. Петров следва да бъде осъден да заплати на НАП (виж § 1 т. 6 от ДР на АПК) сумата от 2028,82 лева разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение и 129,18 лева разноски за държавна такса. Й. Петров следва да бъде осъден да заплати на НАП общо разноски в размер на 2 158лв. за двете инстанции.

Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение