Решение № 350 от 28.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г.

Решение № 350 от 28.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 276/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова На основание чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият Г. В. Г. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 27 от 27.03.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 41/09 г. от Окръжен съд - гр. Т., с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 31 от 21.01.2009 г. по н.о.х.д. № 934/08 г. на районния съд от същия град о. осъждането на молителя. Искането за възобновяване се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Правят се алтернативни искания - за отпадане квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, намаляване на наказанието. Искането се поддържа от процесуален представител, назначен по реда на чл. 94, ал. 3 от НПК. Осъденият Г. В. Г. не се явява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното: I. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият Г. В. Г. е бил признат за виновен в това, че на 4.07.2007 г., при условията на повторност, след предварителен сговор с Й. Й. Й., чрез използване на техническо средство и МПС, са отнели от владението на К. А. С. движими вещи - 50 литра гориво на стойност 128,00 лева и капачка за резервоар, собственост на Б. П. А. на стойност 10,50 лева без тяхно съгласие и с намерение за присвояване, като случая не е маловажен - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55 във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК в размер на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието от две години лишаване от свобода, предмет на предходно условно осъждане. II. Искането за възобновяване на наказателното дело е частично основателно. Оспорената от осъдения правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, наистина е неправилна. Последователно, в съдебната практика и науката, е застъпено становището, че повторна кражба по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК има, когато деецът извърши кражба в немаловажен случай, след като е осъждан за кражба в немаловажен случай (виж т. 2 на Постановление № 2/70 г. на ПВС). Видно от данните по делото Г. е осъждан за извършено престъпление по чл. 197, т. 2 във вр. с чл. 194, ал. 3 от НК, тоест предходното осъждане е за маловажен случай на кражба, поради което и престъплението, предмет на настоящето дело не може да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НПК. Неоснователно е другото възражение, отново свързано с приложението на закона. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на глава Двадесет и седма от НПК за съкратено съдебно следствие по чл. 373, ал. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 НПК. Така както и предходните инстанции, настоящият касационен състав е обвързан с признатите от подсъдимия фактически констатации, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и тези, които обосновават квалифициращите обстоятелства по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 от НК (използване на техническо средство, МПС и предварителен сговор). Последното е достатъчно, за да се приеме, че разпоредбата на чл. 218б от НК е неприложима, тъй като фактите не позволяват извършеното деяние да се квалифицира по чл. 194, ал. 3 или по чл. 195, ал. 4 от НК. II. Доводите, поддържани в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, в едната си част са свързани с поддържаните такива по повод първото от касационните основания, които вече бяха разгледани, а с другата част се заявява прекомерност на наказателната принуда, определена в искането, като такава в размер на "две години и шест месеца". Отпадането на квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК не повлиява върху справедливостта на наказанието, определено при условията на чл. 55 от НК, очевидно към минимално допустимия размер от закона. Вярно е, че подсъдимият ще трябва да изтърпи и още две години лишаване от свобода, но това е резултат от приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, а не защото определеното наказание по настоящето дело (шест месеца лишаване от свобода), е явно несправедливо. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,