Решение № 3165 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2013 г.

Решение № 3165 от 6.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9934/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на "Лавотрон" ЕООД, представено от управителя Светослав Жеков, срещу решение № 1143/09.05.2013 г. на Административен съд Варна по административно дело № 836/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 12-24614/07.11.2012 г. на заместник директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС, е наложена на "Лавотрон" ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на обект в гр. Варна, ул. "Княз Александър Батенберг" № 18, ет. 1 за срок от 15 дни. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост /касационните основания за неправилност не са квалифицирани по чл. 209, т. 3 от АПК, но са определяеми/. Според касатора не е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й са допуснати нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение /а имплицитно и решаване на спора по същество с отмяна на заповедта за налагане на ПАМ/. Ответникът по касация заместник директора на ТД на НАП Варна отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна заповед по отношение на "Лавотрон" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за срок от 15 дни. Административният акт е мотивиран с неизпълнение от търговеца на задължението да монтира, въведе в експлоатация и използва ЕКАФП от датата на започване на дейността на 20.12.2011 г., когато е осъществена сделка с предмет вещни права във формата на нотариален акт № 67, том четвърти, дело № 489/2011 г. от 20.12.2011 г. и е получено плащане в размер 6 170 лева, удостоверено в нотариалния акт. Бездействието е определено като противоречащо на дължимото според чл. 7, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118 от ЗДДС. Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС. Фактическите установявания на административния съд са за получено от жалбоподателя плащане в брой по НА № 65/2011 г. на 20.12.2011 г., предвид обективираното в НА изявление на страните за плащането в деня на съставянето му на продажната цена от 6 170 лева и декларирането в ГДД по чл. 92 от ЗКПО на тази сума като единствен приход. Отказал е да възприеме убеждаващото въздействие на издадената от жалбоподателя фактура № 1/20.12.2011 г. и споразумение от същата дата на страните по нотариалния акт, според което сумата 6 170 лева не е изплатена и е уговорено плащането й по банков път до 31.07.2012 г., както и вносна бележка от 25.07.2012 г. за извършено плащане по споразумението към НА № 65/2011 г. за установяване на по-късно и по различен ред извършено плащане. Изводите по фактите на съда не са разколебани и от извършената с НА № 172/15.03.2013 г. поправка на НА № 65/2011 г., като волята на страните е изявленията за получено в брой плащане да се възприеме като волеизявление за задължение на купувача да плати по банков път. НА № 65/2011 г. е ценен с доказателствената сила на официален свидетелстващ документ относно факта и начина на плащането, като при полученото плащане в брой не е издаден фискален касов бон, защото не е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП. Неизпълнението на задължението за монтиране и въвеждане в експлоатация на ЕКАФП е определено като противоречащо на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и пораждащо правомощието на администрацията за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Основателно е касационното оплакване за опущения на първостепенния съд при преценката на доказателствата. В противоречие с процесуалните правила съдът е приел, че е обвързан с материалната доказателствена сила на НА № 65/2011 г., като официален свидетелстващ документ относно факта на извършено плащане в броя в деня на изготвянето на акта. Всъщност при действието на чл. 179, ал. 1 от ГПК удостоверяването на нотариуса е обвързващо за съда само относно извършените пред него изявления, но не и за това, че тези изявления съответстват на действителното. Опровергаването на изявлението относно плащането е извършено с друго писмено доказателствено средство - споразумението от 20.12.2011 г., което е с характер на т. нар. "обратно писмо" и е допустим доказателствен източник /арг. от чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК/ и фактура № 1/20.12.2011 г. Неправилно е подценена като доказателство за извършено плащане по банков път вносната бележка от 25.07.2011 г. - тя предхожда с един ден датата на резолюцията за извършване на проверка, при която е установено приписваното на касатора неизпълнение на публичноправно задължение. Не се основава на закона обвързването от съда на начина на плащането с декларирането на приход в декларацията по чл. 92 от ЗКПО. С т. 2 от СС 18 Приходи приходът е дефиниран като брутен поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците. Получаването на пари в брой не е условие по т. т. 5 и 6 от Стандарта за признаване на прихода. Извършеното на 25.07.2012 г. плащане чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка изключва получателя на плащането от кръга на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което той не е и субект на задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредбата да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ от датата на започване на дейността на обекта, чието неизпълнение е юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС да постанови запечатване на обекта. Отхвърлянето на оспорването на заповедта за налагане на ПАМ от АС Варна е неправилно, поради което е дължима отмяна на съдебното решение и на контролирания с него административен акт. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер на 375 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение