Решение № 14998 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2012 г.

Решение № 14998 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1677/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Красимир Иванов Павлов против заповед рег. № К-12919/09.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 4 и чл. 228, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), и чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Жалбоподателят поддържа, че заповедта е незаконосъобразна и издадена в противоречие с административнопроизводствените правила. Моли да бъде отменена със всички законни последици. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представени са подробни писмени бележки. Съдебното оспорване е извършено в срок и от надлежна страна. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Павлов е назначен за държавен служител в МВР през 2004 г., като понастоящем заема длъжността полицейски инспектор VI степен на 03 взвод от "ОДСО" на Специализирано полицейско управление - Монтана към Дирекция "Специализирани полицейски сили" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, кат. Г - II степен. Постъпили са данни за осъществено от Павлов нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че при подаване на декларация с рег. № 991/25.03.2011 г. по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР не е декларирал 6 броя автомобили - негова собственост и 24 автомобили - собственост на съпругата му. Със заповед рег. № 1631/18.10.2011 г. е заповядана проверка по случая и е назначена комисия. С тази заповед жалбоподателят е лично запознат срещу подпис на 20.10.2011 г. Комисията извършва проверката, при която установява, че през периода 2008 - 2009 г. Павлов регистрира на свое име въпросните 6 броя леки автомобили, които през същия този период продава. Тези обстоятелства не са отразени в годишната му декларация, въпреки че продадените автомобили не са отчислени в КАТ - Монтана и фигурират като негова собственост. При тези данни комисията приема, че Павлов е затаил истина в декларацията си по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, което е довело до несъответствие между декларираното и притежаваното имущество и предлага да му бъде наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от 1 до 3 години" (справка рег. № 9127/31.10.2011 г.). В този смисъл е и предложението до министъра на вътрешните работи. И с двата документа служителят е запознат, поканен е да даде писмени обяснения, които същият депозира на 22.11.2011 г. След като на 9.12.2011 г. министърът се запознава с данните от проверката и събраните доказателства, както и с обясненията на жалбоподателя, на същата дата издава оспорената заповед рег. № К - 12919, с която на основание чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР налага на Павлов дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от 1 г." за извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че е затаил истина в годишната декларация за имущество и доходи, подадена на 25.03.2011 г., като не е отразил собствеността на лек автомобил "Ланчия - Либра, "Форд - Ескорт", "Мерцедес - Вито", "БМВ 316 И", "АУДИ А6" и "Фолксваген ЛТ 45", всичките 6 броя с държавни контролни номера на КАТ - Монтана, регистрирани на негово име, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от него имущество. При така установените факти жалбата е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган и в предвидената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР писмена форма. Спазена е и регламентираната процедура, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. При издаване на оспорената заповед обаче не са изпълнени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР предвижда, че на служителя се налага дисциплинарно наказание "недопускане до участие в конкурс за израстване в категория или степен за срок от една до три години" за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи. В случая съдът приема, че изискванията на цитирания текст не са налице. Декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР за имуществото и доходите се подава ежегодно до 31 март. Смисълът на разпоредбата е да придаде публичност на имущественото състояние и доходите на държавните служители в МВР, а изискването декларацията да се подава ежегодно налага извода, че предмет на деклариране е имуществото, придобито от държавния служител през предходната календарна година. Следователно в декларацията, подадена от жалбоподателя Павлов на 25.03.2011 г. следва да се отрази имуществото, респ. автомобилите, придобити през 2010 г. В случая всички автомобили, за които в заповедта за налагане на наказание е посочено, че не фигурират в декларацията, са придобити през 2008 г. и 2009 г. и е следвало да бъдат декларирани в декларацията, подадена от служителя през 2009 и 2010 г. Видно е още, че автомобилите са били продадени на трети лица (пет от тях през 2008 г. и един през 2009 г.), като по делото са представени 6 броя договори с нотариална заверка на подписите. Вярно е, че нито праводателят в лицето на Павлов, нито приобретателите са изпълнили задължението си по чл. 145, ал. 1 и 2 от ЗДвП, респ. по чл. 16, ал. 1 от приложимата наредба, което бездействие е препятствало отразяването на промяната в собствеността чрез промяна в регистрацията. Това обаче не е предмет на настоящия спор. Определящо е това, че в случая не е налице затаяване на истина в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, подадена през 2011 г., след като времето на придобиване на недекларираното имущество не се обхваща от периода, за който се отнася тази декларация. Следователно предпоставките, предвидени в закона за налагане на конкретното дисциплинарно наказание, не са осъществени и не може да бъде упражнена дисциплинарната власт на административния орган на посоченото основание. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при издаване на административния акт е допуснато нарушение по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, което обосновава неговата отмяна. Разноски в полза на жалбоподателя, каквито са направени в размер на сумата 10 лева, не следва да се присъждат, тъй като не са изрично претендирани. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,