Решение № 83 от 19.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 271/2020 г.

Решение № 83 от 19.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 271/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Е. Х., защитник на подс. В. Р. В., против решение № 18/06.02.2020 г., постановено по в. н. о. х. д. № 417/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна. Решението е атакувано единствено в частта му, касаеща обвинението за престъпление против личността, като са релевирани всички касационни основания по чл. 348 от НПК. В подкрепа на тезата за съществени нарушения на процесуалните правила се сочи, че обвинителният акт е вътрешно противоречив и неясен, поради което подсъдимият е затруднен да осъществи защитата си; че В. е осъден по непредявено обвинение; че съществува неяснота дали наказанието е индивидуализирано при условията на чл. 58, б. "А" от НК или по чл. 55 от НК. Поддържа се, че вследствие тези нарушения на процесуалните правила и на неправилен доказателствен анализ В. неправилно е осъден за опит за умишлено убийство вместо за причиняване на средна телесна повреда, каквото е повдигнатото обвинение с обвинителния акт. Изтъква се, че наложеното от апелативния съд наказание е явно несправедливо, тъй като не е съобразено наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на въззивния съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или с намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. В. В. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли наложеното му наказание да бъде намалено. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че касационната жалба е неоснователна и пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Повереникът на частния обвинител излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 16/17.07.2019 г., постановена по н. о. х. д. № 248/2018 г. е признал подс. В. Р. за виновен в това, че на 04.11.2017 г. в Р., е направил опит предумишлено да умъртви Н. Е. Н., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 вр. с чл. 58, б "а" вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на четири години и осем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 04/05.11.2017 г. в Р., без надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество – 2,0942 грама марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6 %, на стойност 12, 56 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК е осъден да заплати глоба в размер на 300 лева. На основание чл. 23, ал. 3 от НК съдът е присъединил към така определеното по-тежко наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца наказанието глоба в размер на 300 лева. Съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Н. Н. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 50 000 лева ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата, като за разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски и се е произнесъл и по веществените доказателства. Присъдата е проверена по протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанието за престъплението по чл. 116 от НК; по жалба на частния обвинител и граждански ищец с искане за увеличаване на наказанието за престъплението по чл. 116 от НК и на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и по жалба на подсъдимия, касаеща отново престъплението по чл. 116 от НК. С решение № 18/06.02.2020 г., постановено по в. н. о. х. д. № 417/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, първоинстанционният съдебен акт е изменен в санкционната му част като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и деянието е преквалифицирано от такова по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 18, ал. 1 от НК в такова по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, увеличен е размерът на наказанието за това престъпление на шест години и осем месеца и е определен първоначален строг режим на изтърпяването му. В останалата й част присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Преимуществено разглеждане следва да получат именно тези възражения, защото евентуалната им основателност прави безпредметно обсъждането на аргументите за неправилно приложение на материалния закон и за явна несправедливост на наказанието. Несподеляеми са доводите, отнасящи се до съдържанието на обвинителния акт. Те не държат сметка за разпоредбите на чл. 248, ал. 3 от НПК и чл. 351, ал. 2 от НПК и за въведената с тях забрана касационната жалба да се основава на нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията-докладчик, или които са приети за несъществени. В разпоредителното заседание, проведено на 17.10.2018 г. защитниците на подсъдимия са заявили единствено, че доколкото на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалните правила, те не са съществени и не налагат прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Твърдения относно годността на обвинителния акт изобщо не са излагани. По този начин възражението, релевирано пред касационния съд, се явява преклудирано. Разбира се, дори и при настоящата процесуална уредба касационната инстанция няма основание да отстъпи от последователно отстояваната си позиция, че служебната й намеса е допустима, когато се установят закононарушения, които съществено накърняват правно-защитените интереси на подсъдимия или основните начала на правораздаването (Р. № 76/2004 г. по н. д. № 505/2003 г. на ІІІ н. о., Р. № 346/2004 г. по н. д. № 1054/2003 г. на ІІІ н. о. и др.), но в случая не са налице основания за това. Макар обвинителният акт да не съставлява образец за процесуална прецизност, цитираният от защитата израз на стр. 10 "действията на обвиняемия... обективират предумисъл за причиняване на уврежданията на пострадалата" не създават неяснота относно естеството на повдигнатото обвинение. В обстоятелствената част на обвинителния инструмент са описани действията на подсъдимия преди и по време на пътуването от [населено място] до Р., обосноваващи според прокурора наличието на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК. Посочени са и обстоятелствата, отнасящи се както до времето и мястото на деянието – 04.11.2017 г. в Р., на паркинга на хипермаркет "Билла". Описани са също така и тези, свързани с използваното оръжие – нож с обща дължина 30,5 см и дължина на острието 17,5 см; с броя, посоката и силата на ударите – два удара, нанесени с лявата ръка в дясна гръдна и дясна коремна половина, довели съответно до прободно-порезно нараняване, проникващо в гръдната кухина, наред с натрупване на патологична колекция кръв и въздух в нея, и такова, проникващо в коремната кухина, наред със срязване на горна надстомашна артерия и натрупване на патологична колекция кръв в тази кухина. Отразено е, че по този начин е създадена реална опасност за живота на Н., тъй като са били засегнати жизнено важни органи. Най-сетне, дадената от държавното обвинение в диспозитива на обвинителния акт правна квалификация на деянието като опит за убийство е съответна на тези обстоятелства. В същото време цялостната защита на подсъдимия е била насочена именно към оборване на обвинителната теза, че е действал с намерение да умъртви пострадалата. Изложеното обосновава неоснователност на следващия довод на касатора – този за осъждането му по непредявено обвинение. Всички правно значими обстоятелства, които очертават фактическия състав на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 вр. чл. 18 от НК, са били предявени на В. по надлежния ред и той се е защитавал по тях. От своя страна както първата, така и въззивната инстанция са възприели в цялост фактологията, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и по-специално нанасянето на два удара с описания по-горе нож, един от които е попаднал в дясната гръдна половина, а вторият – в коремната област на пострадалата. И двете съдилища са приели, че тези действия следва да бъдат квалифицирани като опит за убийство, а единствената разлика между направените от тях констатации по правото е, че апелативният съд е достигнал до извод, че обстоятелствата, предхождащи срещата на подсъдимия с пострадалата, не са достатъчни да се приеме, че деянието е извършено предумишлено. Оставайки във фактическите рамки, очертани с обвинителния акт, въззивната инстанция е приложила закон за по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението. Несъстоятелно е и бегло маркираното в жалбата недоволство от аналитичната дейност на въззивния съд. Доводите, че констатациите му са в противоречие с обективно установените данни по делото по своето естество представляват такива за необоснованост на проверяваното решение. Те не са съобразени със спецификата на касационното производство и с правомощията на върховната съдебна инстанция. Същата по дефиниция е съд само по правото, а не по фактите. Ето защо фактическата необоснованост не е изведена от законодателя като самостоятелно касационно основание, а проверката на въззивния съдебен акт се осъществява във фактическите рамки, поставени от втората инстанция. Единственото изключение се съдържа в разпоредбата на чл. 354, ал. 5 от НПК, но разглежданият казус безспорно не попада в тази хипотеза. Предвид тези принципни положения няма процесуална възможност за удовлетворяване искането на защитата да бъде възприета различна фактическа обстановка, свързана с провокативно поведение от страна на пострадалата и с друг механизъм на деянието, при който Н. сама се набола на ножа, носен от подсъдимия. Такива обстоятелства са съобщени от В. в дадените от него обяснения, но контролираната инстанция е отказала да им се довери след като ги е съпоставила с останалите доказателства и доказателствени средства по делото и по-специално с показанията на пострадалата и на свид. И., сочещи на много бързо развитие на инцидента и изключващи скандал между двамата младежи, и със заключението на съдебномедицинската експертиза, съгласно което се касае за два удара, които въпреки грацилната телесна структура на Н. са били с достатъчна сила, за да достигне оръжието до гръдната и коремната й кухини. При положение, че твърденията на подсъдимия са били обект на внимателен анализ и са изложени убедителни съображения относно тяхната недостоверност, касационният съд не би могъл да ги приеме за отговарящи на истината или да даде указания на долустоящите съдилища в тази насока, защото това би означавало да подмени вътрешното им убеждение. На следващо място, незаслужен е упрекът на защитата към съдържанието на въззивното решение. Контролираната инстанция е извършила цялостна служебна проверка на присъдата, подложила е на собствен анализ доказателствената съвкупност и е достигнала до идентични изводи относно фактическата обстановка, при която е извършено деянието, след което подробно е аргументирала и заключението си по правото и по наказанието. Внимателният прочит на въззивния съдебен акт недвусмислено показва, че на стр. 127-128 от делото, след като е направил разграничение между хипотезите на чл. 55 от НК и чл. 58, б. "А" от НК (доколкото в мотивите на първоинстанционната присъда е допуснато смесване между тях), апелативният съд е приложил именно последната при индивидуализация на наказанието. Обстоятелството, че е отразил това единствено в мотивите си, не води до неяснота каква е волята му и не дава основание за претендираната от защитата отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По възраженията за неправилно приложение на материалния закон: В касационната жалба това оплакване е изведено като последица от допуснатите нарушения на процесуалните правила, регламентиращи съдържанието на обвинителния акт и аналитичната дейност на въззивния съд, а несъстоятелността на последните не дава основание да бъде възприета тезата за необходимост от прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление. При това отново следва да се припомнят две принципни положения: първото – че проверката на касационната инстанция за правилното приложение на закона се извършва в рамките на фактическата обстановка, приета от долустоящите съдилища; второто – че за наличието или липсата на умисъл за умъртвяване на жертвата се съди не по обясненията на подсъдимия, а по доказаните му действия като се отчитат използваното оръжие и броят, силата и насочеността на ударите. Ето защо като отчита, че съгласно приетото в проверяваното решение В. е използвал нож със значителна дължина на острието – 17, 5 см; че е нанесъл от близко разстояние и с немалка сила два удара, насочени към области от човешкото тяло, в които се намират жизнено важни и богато кръвоснабдени органи – гърдите и корема; че причинените увреждания реално са застрашили живота на пострадалата, настоящият съдебен състав се солидаризира с изводите на контролираната инстанция, че деянието на подсъдимия съставлява престъпление по чл. 115 вр. чл. 18 от НК, а не такова по чл. 129 от НК. По доводите за явна несправедливост на наказанието: При индивидуализация на санкцията за посегателството срещу Н. въззивната инстанция е отчела всички обстоятелства от значение за вида и размера й без да надценява едни от тях за сметка на останалите. При това съдът е бил изключително снизходителен към подсъдимия, определяйки наказанието му при условията на чл. 58, б. "А" от НК поради това, че деянието е останало в стадия на опита. Не се основават на материалите по делото твърденията на касатора за игнориране на физическото му страдание и особеностите на личността му. Съдът е подходил към здравословното състояние на В. с дължимото внимание и на стр. 126-127 от делото в отговор на възражение на прокурора убедително е защитил тезата, че то има съществено значение за мотивацията за извършване на деянието и следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство наред с младостта на подсъдимия и чистото му съдебно минало. В същото време съдът е изложил солидни аргументи и защо, макар и да е приложил закон за по-леко наказуемо престъпление и наказанието за него да остава индивидуализирано при условията на чл. 58, б. "А" от НК, се налага увеличаването му. В тази насока от съществено значение са били лошите характеристични данни на подсъдимия, които първата инстанция е игнорирала, а наред с тях като отегчаващо обстоятелство следва да бъде отчетено и пренебрегнатото от В. предупреждение от страна на свид. И. "да не направи някоя беля", както и фактът, че В. не се поколебал да посегне на пострадалата, въпреки че се е намирал на място с интензивно движение на хора – паркинга на голям хранителен магазин, а деянието е извършено в края на работния ден, когато потокът от пазаруващи се увеличава значително. Съвкупната преценка на всички тези смекчаващи и отегчаващи обстоятелства убеждава, че наложеното наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца, а претендираното от В. В. намаляване на наказанието би представлявало проява на неоправдано снизхождение към подсъдимия, която би създала чувство за безнаказаност у него и у останалите членове на обществото. Изложеното недвусмислено показва, че не е налице явно несъответствие между степента на обществена опасност на деянието и дееца от една страна и отмерения обем държавна принуда – от друга, поради което не се налага изменение на обжалваното решение в санкционната му част. С оглед всички тези съображения съставът на трето наказателно отделение прие, че не са налице визираните в жалбата касационни основания и не се налага да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2-5 от НПК, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение