Решение № 874 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 671/2012 г.

Решение № 874 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 671/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 176 от АПК. Образувано е по молбата на Николай Миланов Николов от гр. Шумен с искане вх. № 10364 от 22.06.2012 г. за постановяване на допълнително решение по адм. д. № 671/2012 г. на Върховния административен съд, тъй като с решение № 6795/14.05.2012 г. съдът не се е произнесъл по целия предмет на жалбата, а именно - по наведените твърдения за нищожност на 12 броя откази за недопускането му до участие в обявените конкурси за първоначално назначаване на магистрати (обн., ДВ, бр. 79 от 11.10.2011 г.), съгласно решение по протокол 40 от заседанието на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС от 1.11.2011 г. В този смисъл иска постановяване на допълнително решение, с което съдът да се произнесе по цялото искане на Николай Николов. Ответникът - Висшият съдебен съвет оспорва искането по съображения, изложени в писмено становище. Върховният административен съд, като обсъди становищата на страните, приема следното: С решението по адм. д. № 671/2012 г. съдебният състав се е произнесъл по жалбите на Николай Миланов Николов срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от протокол № 36 от 09.11.2011 г., с което е отхвърлено възражението срещу недопускането му до участие в обявените конкурси за първоначално назначаване на магистрати (обн., ДВ, бр. 79 от 11.10.2011 г.), съгласно решение по протокол 40 от заседанието на Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, проведено на 1.11.2011 г. Приел е оспорванията за неоснователни и е отхвърлил подадените жалби по така присъединените за общо разглеждане и решаване дела. Жалбоподателят е навел твърдения и за нищожност поради постановяването на актовете на Комисията по предложенията и атестирането при липса на форма и компетентност. Заедно с твърденията за незаконосъобразност е поискал прогласяване нищожността или отмяна на оспорения акт. В постановеното съдебно решение № 6795/14.05.2012 г. са обсъдени доводите на Николай Николов, като е изследвана компетентността на Комисията по предложенията и атестирането при Висшия съдебен съвет и характера на нейните актове. В мотивите на акта е посочено, че Комисията по предложенията и атестирането е помощен орган на Висшия съдебен съвет със законово определени правомощия - чл. 38 и 39 от ЗСВ и при провеждането на конкурс за първоначално назначаване законодателят й е правомощието да извършва проверка и да допуска/не допуска до участие в конкурса кандидатите. По възраженията на Николов изрично е коментирал, че по силата на законова норма Комисията има компетентност да взема решения, с които да разреши по задължителен за адресатите начин въпроса отговаря ли съответния кандидат на законовите изисквания. Мотивирал е възложената от закона компетентност на този орган да реши определен материалноправен въпрос - отговаря ли кандидатът на изискванията за участие в конкурса за първоначално назначаване, като при това изрично му определя и какви са тези изисквания - условията по чл. 181 от ЗСВ. Направил е извод, че в резултат на постановените от закона условия за допустимост за участие в конкурса Комисията по предложенията и атестирането е компетентна, на фаза на допустимост, да извърши преценка за наличие на изискуемите нравствени и професионални качества на кандидатите. Т. е., разглеждайки валидността, допустимостта и законосъобразността на решението на Висшия съдебен съвет, съдът е формулирал и правните си изводи досежно компетентността на помощния орган и формата на издадените от него решения, които са били проверени от Висшия съдебен съвет в резултат на подадените от Николов възражения. Според правната теория непълно е решението, когато липсва формирана воля на съда относно част от спорното право или по един от предметите на иска, или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет. Не е налице непълно решение обаче, когато съдът не е формирал изводи в нарочен диспозитив по всяко от наведените от жалбоподателя възражения. Диспозитивът на съдебния акт отразява напълно формираната воля на съдебния състав по целия предмет на спора. Като е посочил, че възраженията на Николов спрямо актове на Комисията по предложенията и атестирането както за нищожност, така и за незаконосъобразност, са неоснователни, съдът е изложил в мотивите си доводи във връзка със служебната проверка на основанията за законосъобразност на решението на ВСС, произнесено въз основа на правен анализ за валидността и законосъобразността на актовете на Комисията. Обстоятелството, че не е обсъждал въведените твърдения на жалбоподателя за нищожност отделно за всеки един от дванадесетте акта на помощния орган, не води до извод за непълнота на съдебния акт. При непълното решение законът има предвид абсолютната липса на формирана в диспозитива на съдебния акт воля на съда относно целия спорен предмет, въведен с фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на жалбата и от съдържанието на претендираното право, каквато липса в конкретния случай не се констатира. Предвид изложеното, искането за постановяване на допълнително решение като неоснователно следва да се отхвърли. Воден от горното, Върховният административен съд