Решение № 1674 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2018 г.

Решение № 1674 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9483/2018 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив (БД ИБР), срещу Решение № 1376 от 15.06.2018 г., постановено по адм. д. № 413/2018 г. на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, 11 състав, в частта, с което е изменен Акт за установяване на публично държавно вземане № 15 от 17.11.2016 г. (АУПДВ), издаден от М. Маринов за директора на БД ИБР, упълномощен съгласно Заповед № РД-652/14.11.2016 г. на Министъра на околната среда и водите, относно установени задължения на "Стомар инвест"АД, ЕИК 115184906, като е намалил дължимата такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г., за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2015 г., от 22 082, 48 лева главница на 1 366, 41 лева главница и лихва от 5 159, 38 лева на 344. 11 лева дължима лихва за забава. С решението Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 2 150 лева. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението, иска се неговата отмяна, в частта, с която е изменен АУПДВ за периода 01.09.2011 г. – 31.12.2015 г от 22082, 84 лева главница на 1366, 41 лева главница и лихва от 5159, 38 лева на 344, 11 лева. Ответната страна "Стомар инвест"АД, чрез адвокат Н. Апрахамова, оспорва жалбата в писмени отговори от 20.07.2018 г. и от 11.01.2019 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/17.11.2016 г. на Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" гр. Пловдив, с който се установяват по основание и размер задължения на "Стомар инвест" АД, ЕИК 115184906, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "В. Левски" № 244, представлявано от С. Николова, като дължима такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2015 г. в размер на 22 082, 48 лева главница ведно с дължимите суми за забава в размер на 5 159, 38 лева. С обжалваното решение административния съд е изменил АУПДВ, като е намалил дължимата такса за водовземане от подземни води по разрешително № 31590468/31.08.2011 г., за периода 01.09.2011 г. - 31.12.2015 г., от 22 082, 48 лева главница на 1 366, 41 лева главница и лихва от 5 159, 38 лева на 344. 11 лева дължима лихва за забава. На първо място съдът е отхвърлил възражението на Басейнова Дирекция по отношение на срочността на жалбата. В тази връзка е прието, че съобщаването на АУПДВ е извършено по реда на чл. 61, ал. З от АПК, но не са били налице предпоставките за пристъпване към тази процедура. Според съда, след като жалбоподателят не е намерен по седалището и адреса на управлението си и при наличието по преписката на данни за обекта на дружеството, находящ се в с. Белозем, където служители на БДИБР са извършвали периодични проверки, е следвало да се осъществи връчване на АУПДВ на този адрес. Отбелязано е, че по делото липсват доказателства и за връчване на АУПДВ на ел. адрес. Прието е, че оспореният акт не е редовно връчен, съответно жалбата не е просрочена. Решаващия състав е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган при условията на заместване съгласно заповед № РД – 652 от 14.11.2016 г. на л. 46 по делото и при данни за отсъствието на титуляра на длъжността - представен болничен лист на лист 47. В тази връзка съдът е отхвърлил, като неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорения акт. Като спорен въпрос по делото е посочен размера на начислените такси за водовземане в зависимост от целта на водоползването. Административния съд е посочил, че основанието за дължимостта на процесната такса за водовземане от подземни води е регламентирано със Закона за водите, като в чл. 194, ал. 6 ЗВ е предвидено конкретния размер на дължимата такса да се определя съгласно подзаконов нормативен акт и в случая за процесния период 01.09.2011 г. – 31.12.2015 г. са приложими двете – за 2011 г. - Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. (Обн. с ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г.; в сила от 01.01.2001 г.; изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г.; в сила от 13.11.2001 г.; бр. 11 от 10.02.2004 г.; в сила от 10.02.2004 г. и отменена от 01.01.2012 г. с ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. ) и за 2012 г. – 2015 г. - Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. З от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. /. За безспорно установено е прието, че през процесните периоди дружеството е използвало водни количества за водоснабдяване на Свинекомплекс "Белозем" и целта на използването на водата е за животновъдство, което се доказва от придружаващите заявлението за издаване на разрешително документи - напр. разчет на необходимите водни количества за водоснабдяване на Свинекомплекс "Белозем" в землището на с. Белозем при "Стомар инвест" АД Пловдив. Според съда, като е приел, че водата се ползва за "други цели" и е начислил размера на дължимата такса на това основание, административния орган е постановил процесният АУПДВ в нарушение на материалния закон и същият следва да бъде изменен, като размерът на дължимата такса за водовземане бъде определен съобразно целта на използване на водата за животновъдство в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. З от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. /. Съдът е кредитирал изцяло приетото по делото заключение на ССЕ, като по него е приел и стойността на дължимите такси за процесните периоди, подробно индивидуализирани в мотивите на обжалвания акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място следва да бъдат отхвърлени възраженията на касационния жалбоподател по отношение на срочността на подадената жалба, като неоснователни и недоказани. Настоящият съдебен състав намира, че прилагането от органа на чл. 61, ал. 3 АПК при съобщаване на оспорения АУПДВ е незаконосъобразно. За да се приложи нормата на чл. 61, ал. 3 АПК - съобщаване на административен акт чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления, следва да е изпълнено задължителното изискване в същата разпоредба – жалбоподателят да не е намерен на посочения от него адрес. Тази предпоставка в процесния случай не е била налице поради факта, че посещението е извършено по седалище и адрес на управление на дружеството, но не и на обекта на дружеството в с. Белозем, където е свинекомплекса, в който са извършвани проверки от инспекторите на БД ИБР. Видно от приложената административна преписка, в подадено заявление за издаване на разрешително - л. 116 от делото, жалбоподателя е посочил и електронен адрес, на който съгласно чл. 61, ал. 2 АПК е можело да се извърши съобщаването на АУПДВ. От приложените писмени доказателства не се установява процесния АУПДВ да е връчван по електронен път. Няма също така данни лицето да е уведомявано за него и на посочения телефон за контакти – л. 116 от делото. Ето защо, БД ИБР незаконосъобразно е счела наличие на хипотезата на чл. 61, ал. 3 АПК и е предприела съобщаване чрез поставяне на таблото за съобщения в таблото за обявления на БД ИБР. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните, както и съобразно представените по делото експертиза, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Въз основа на доказателствата по делото и становищата на страните съдът правилно е определил рамките на спора, който се отнася до начина на изчисляване на дължимата от касационния жалбоподател такса за периода 01.09.2011–31.12.2015 г. и конкретно – дали таксата за водовземане е определена правилно от административния орган, предвид целта на водоползване посочена в разрешително № 31590468/31.08.2011 г., издадено от Директора на БД ИБР. От събраните по делото доказателства – протоколите от извършените проверки от инспекторите на "БД ИБР", както и от документите във връзка с искането за издаване на разрешително за водовземане по безспорен начин се установява, че дружеството "Стомар инвест" АД използва водния ресурс за отглеждане на животни – животновъдство, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Правилни са изводите на съда, че при издаването на процесния АУПДВ административния орган неправилно е приложил двете Тарифи – Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. (Обн. с ДВ, бр. 65 от 08.08.2000 г.; в сила от 01.01.2001 г.; изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г.; в сила от 13.11.2001 г.; бр. 11 от 10.02.2004 г.; в сила от 10.02.2004 г. и отменена от 01.01.2012 г. с ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. ) и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. З от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. /. Следва да се посочи, че "Стомар инвест" АД е подало заявление вх. № ПВ – 137 от 01.06.2011 г. до Директора БД ИБР на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 60, ал. 1 и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ. Заявлението е подадено по образец на заявление по чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, съгласно посоченото основание в чл. 50, ал. 4, т. 4 от ЗВ – за други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика. Към искането за издаване на разрешително на дружеството е приложен и разчет на необходимите водни количества за водоснабдяване на Свинекомплекс "Белозем". Въз основа на това заявление е издадено и разрешителното на основание чл. 44, ал. 1 във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ и целите за ползване на водата са определени съобразно ЗВ и утвърдените образци на документи. Целите на разрешителните за водовземане са посочени в чл. 50, ал. 4 от ЗВ, а целите на разрешителните за ползване са посочени в чл. 46, ал. 1, т. 1- т. 10 от ЗВ. Тези цели имат обуславящ характер, както с оглед определяне на приоритетите при издаване на разрешителните - чл. 50, ал. 5, във вр. с ал. 4, т. 1-4 от ЗВ, така и при определяне на дължимата такса по чл. 194 от ЗВ. Определянето на целта на водовземането е на основание целите посочени в ЗВ на основание на този нормативен акт е издадено разрешителното. Към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешително е действала разпоредбата на чл. 50, ал. 4, т. 4 от ЗВ (изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2010 г.), където е посочено чл. 50 - разрешителното се издава за водовземане и за ползване на воден обект ал. 4 - при разрешаване на водовземанията се спазва следния ред на удовлетворяване на исканията: т. 4 – други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика. В чл. 50, ал. 4, т. 4 от ЗВ се посочва, че разрешителното за водоползване, издадено за "други цели", включва и промишлени цели, отдих и хидроенергетика, т. е. с вписването "за други цели" не се изменя целта на водовземането, а се подвежда под по-общото понятие. При липса на изрично изброяване на цел животновъдство се налага извода, че животновъдството безспорно е промишлена дейност. Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. (Обн. с ДВ5 бр. 65 от 08.08.2000 г.; в сила от 01.01.2001 г.; изм. и доп., бр. 97 от 13.11.2001 г.; в сила от 13.11.2001 г.; бр. 11 от 10.02.2004 г.; в сила от 10.02.2004 г. и отменена от 01.01.2012 г. с ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г. ) в сила за 2011 г., има за цел да определи таксите за различните цели на ползване на водата, но тя не може да има променящ характер спрямо ЗВ, тъй като няма правна сила да създава нови цели, различни от посочените в чл. 50 от ЗВ. Неправилно е извършеното от БД ИБР отъждествяване на понятието "за други цели", посочено в Тарифата /в сила за 2011 г. /, към понятието "други цели" – чл. 50, ал. 4, т. 4 ЗВ на което основание е издадено разрешителното. При определянето на дължимата такса органа е следвало да отрази конкретното ползване на водите, предвид съпътстващите документи за издаването на разрешителното. При издаването на АУПДВ за 2011 г. неправилно е определена дължимата такса за водовземане от подземен източник на осн. чл. 2, ал. 1 и ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 6, ал. 1 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приложима на осн. § 29 от ПЗРЗВ, отменена с § 1 от Заключителните разпоредби на ПМС № 177 от 24.06.2011 г. Определеният размер от административния орган е на осн. за "други цели" – по т. 6 – в размер на 0, 01 лв. Правилно административния съд е приел, че следва да се приложи размера посочен в чл. 2, ал. 2, т. 2. 2 от Тарифата – 0, 005 лв. Правилни са изводите на съда по отношение на определените размери на дължимата такса за водовземане за периода 01.09.2011 г. – 31.12.2011 г. В тази връзка неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че вещото лице не се е съобразило с цената на единичния размер на таксата в Тарифата приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. В заключението на лист 183 от делото в табличен вид е изложена приложеният единичен размер на таксата съгласно чл. 2, ал. 2, т. 2. 2. Таксите за периода 2012 – 2015 г. са определени от БД ИБР на осн. чл. 1, т. 1, б. "б", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2, т. 6 от Тарифата приета с ПМС № 177 от 24.06.2011 г. Съгласно чл. 10, ал. 2, т. 6 размерът на таксата е – 0, 016 лв – всички други цели. И тук таксата е неправилно определена от административния орган, като е следвало да се приложи чл. 10, ал. 2, т. 4 от Тарифата – напояване на земеделски култури, животновъдство, аквакултури – 0, 01 лв. Съгласно ДР на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50 от 01.07.2011 г., изм. ДВ бр. З от 10.01.2012 г. /отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г. /, § 1, т. 6 е дадено легално определение по смисъла на тарифата на целите на ползване на отнетата вода, като се сочи изрично определение за животновъдство, когато черпената вода се използва за дейности, свързани с развъждането и отглеждането на животни. А съгласно т. 8. под "други цели" се разбира когато черпената вода се използва за всички други цели извън изрично посочените в т. 1-7. Тарифата дава дефиниция, кога дължимата такса за водоползване попада в понятието "други цели". Следва да се възприеме извода, че "други цели" се използва само когато водоползването не попада в хипотезите на т. 1 – 7 от ДР на Тарифата. Въз основа на изложеното дотук следва, че касационната жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и изричната претенция на "Стомар инвест"АД, ЕИК 115184906, Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" с център Пловдив, следва да заплати сумата от 1400 лева, направени разноски за настоящата инстанция. Предвид на изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,