Решение № 3178 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2008 г.

Решение № 3178 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11615/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Велю Велев в качеството му на ЕТ "Велю Велев" - гр. Бургас, против решение № 733 от 30.07.2008 г., постановено по адм. дело № 451 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 02-1909 от 28.12.2007 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-71 от 25.02.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, даващи основание да му се признае ДДС по процесните фактури. Не е обсъдено заключението на вещото лице и не отговаря на истината твърдението на съда, че вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на "Бенемакс-ИЕ" ЕООД, тъй като при изготвянето и на двете заключения вещото лице е посетило офиса на доставчика на ул. "Черни връх" № 47 - гр. София. Декларираните със СД по ДДС начислени суми за продажби по ДДС за съответните данъчни периоди съответстват на отразените в оборотните ведомости. Неправилно също така според касатора му е увеличен финансовият резултат по ЗКПО, тъй като в ОПР са отразени като разход начисления на амортизации на активи, за които никъде не се твърди, че не са налични. По подробни съображения в този смисъл, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваният РА. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Административния съд - гр. Бургас, е отхвърлил жалбата на ЕТ "Велю Велев" от гр. Бургас против РА № 02-1909 от 28.12.2007 г. на старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-71 от 25.02.2007 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас, относно определените на търговеца задължения по ЗДДС за 2004 и 2005 г. и по ЗКПО за 2004-2006 г. и начислените съответни лихви. За да постанови това решение, съдът е приел, че правилно органът по приходите е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС, както и неналичие на предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС по отношение на издадените фактури за извършени доставки между "Бенемексие" ЕООД и ЕТ "Велю Велев". Съдът е посочил, че тези представени в съдебно заседание документи, целящи да оборят констатациите в РА, са били оспорени от противната страна относно тяхната автентичност и дата и предвид обстоятелството, че същите са частни документи, доказателствената тежест за установяване на тяхната истинност се носи от жалбоподателя, който обаче не е ангажирал никакви доказателства във връзка с това оспорване. С оглед на това съдът не е ценил тези доказателства и е приел за недоказан факта за реалното осъществяване на доставките по процесните фактури за проверявания данъчен период, както и е посочил, че не е доказано и начисляването на ДДС по тези фактури съобразно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). При липса на проверка в счетоводството на прекия доставчик съдът не е възприел извода на вещото лице, отразен в допълнителното заключение за начисляване на данъка, и е изложил съображения, че липсата на предпоставката на чл. 64, ал. 1, т. 2 ЗДДС изключва възможността за признаване на правото на данъчен кредит. Досежно констатациите по ЗКПО за увеличения финансов резултат за разходите по извършени доставки и издадени фактури от "Венис 2002" ЕООД и "Емо 2001" ЕООД съдът е възприел извода на органа по приходите, че са извършени сделки с цел отклоняване от данъчно облагане, още повече че и вещото лице не е открило тези фирми на посочените адреси и не е извършило проверка относно издаването и осчетоводяването на процесните фактури. Без такава проверка съдът е посочил, че остава необорена тезата на органа по приходите за фиктивност на сделките и за наличие на хипотеза на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Така постановеното решение на първоинстанционния съд е законосъобразно. Съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, преценил е всички релевантни по спора факти и обстоятелства и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и правилното прилагане на процесуалния и материалния закон. По делото не са били допуснати твърдяните касационни основания за отмяна и решението следва да се остави в сила. Съображенията на настоящата инстанция за това са следните: По определените задължения по ЗДДС (отм.) съдът правилно е приел въз основа на цялостния анализ на доказателствата по делото, че действително няма доказателства, които да оборват констатациите в РА за липса на реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, както и за извършено начисляване на данъка от доставчика съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. Констатациите, съдържащи се в РА, не са били опровергани, вкл. и със заключението на вещото лице, което изрично е заявило в съдебно заседание от 24.06.2008 г., че не се е запознало с цялостното счетоводство на доставчика и са му били представени само тези документи, които са представени и на жалбоподателя. Посочило е, че не е проверявало хронология на сметки и главна книга, както и не може да направи извод във връзка с това дали счетоводството е водено редовно, тъй като не се е запознал със същото. В тежест на касатора е било, след като претендира правото на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от неговите доставчици, да докаже и представи безспорни доказателства за реално осъществени сделки, както и че са налице всички кумулативни изисквания на разпоредбите на чл. 64 ЗДДС (отм.), за да му се признае това право по тези доставки. Начисляването на данъка в счетоводството на доставчика е обективен факт, който следва да бъде доказан чрез пълно насрещно доказване от жалбоподателя, каквото в случая не е проведено, след като не е направена цялостна проверка на счетоводството на доставчика. Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства, установени при ревизията. Поради това се налага да бъде извършена проверка в счетоводството, а не на представените отделни извлечения на счетоводни сметки, по които е работило вещото лице и за които няма данни, че действително са част от редовно водено счетоводство на доставчика. Предвид това не може да се направи обоснован извод за извършеното действително начисляване на данъка и правилно в тази част заключението не е кредитирано от съда както с оглед реалността на доставките, така и с оглед начисляването на ДДС и изпълнението на изискванията на чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.). Правилно е и становището на съда в частта, касаеща определените задължения по ЗКПО. Във връзка с направените разходи по фактурите, издадени от "Емо 2001" ЕООД и "Венис 2002" ЕООД, не са били представени доказателства за извършените сделки и органът по приходите е приел, че тези сделки са извършени с цел отклонение от данъчно облагане по реда на глава първа, раздел IV от ЗКПО (отм.), и е извършено увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО. Органът по приходите е констатирал, че жалбоподателят е увеличил неправомерно данъчно признатите разходи за амортизации, с което е извършено деформиране на финансовия резултат, поради което същият е коригиран и са определени съответните задължения. Жалбоподателят не е опровергал и тези констатации. Вещото лице не е могло да открие на адресите издателите на фактурите "Емо 2001" ЕООД и "Венис-2002" ЕООД. Ето защо обоснован е изводът на съда, че при липса на реална стопанска операция, то неправомерно са увеличени данъчно признатите разходи за амортизации и правилно органът по приходите е коригирал финансовия резултат на жалбоподателя. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна относно облагането по ЗКПО и ЗДДС и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,