Решение № 1377 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 966/2006 г.

Решение № 1377 от 12.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 966/2006 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производството е по чл. 218е, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 218а, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. С решение № 44 от 20.03.2006 г. на Великотърновски апелативен съд по гр. д. № 30/2006 год. са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, предявени от Г. Г. П. и Й. В. П., двете от гр. Р. против "С" О., гр. Р. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 20000 лева за всяка от ищците, както и сумата 654 лева - обезщетение за имуществени вреди, дължимо на Й. В. П., като за разликата до 100000 лева за неимуществени вреди и до 693,50 евро и 2913 лева имуществени вреди исковете са отхвърлени като неоснователни. Касационна жалба против въззивното решение на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер е постъпила от Г. Г. П. и Й. В. П. И. са оплаквания за постановяване на решението при необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, буква "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 201, ал. 2 КТ, формирайки необосновани изводи за проявена от работника груба небрежност, без да съобрази допуснатите от работодателя нарушения на правилата по безопасност и охрана на труда, както и че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определено в нарушение на принципа на справедливост. Изложени са и оплаквания за неправилност на възприетите от съда изводи за липса на причинна връзка между смъртта на наследодателя на ищците В настъпилите за Й. П. имуществени вреди, изразяващи се в разходи за обучение в Германия и РБългария и неполучена пенсия и заплата от наследодателя. Ответникът по касационната жалба "С" О., гр. Р. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното: В решението на Великотърновски апелативен съд е прието за установено, че в изпълнение на трудов договор от 21.06.2004 г., Ваньо Г. П., съпруг на ищцата Г. Г. П. и баща на Й. В. П., е работел като строителен работник при О. "С", гр. Р. На 24.08.2004 г., по време на изпълнение на трудовите си задължения на обект "склад за амбалаж на К. комбинат "Д", гр. Р. промяна на фасадно покритие", при опит да демонтира проволка, държаща осветително тяло в склада, работникът бил повлечен от осветителното тяло и паднал от височина 4.26 м. При падането е получил черепно-мозъчна травма, от която впоследствие е починал в болничното заведение. По време на злополуката работникът е бил без каска и обезопасителен колан. С разпореждане № 100 от 14.09.2004 г. на НОИ Русо, гр. Р. е било прието, че внезапното увреждане на здравето на пострадалия е станало при и по време на извършваната работа, а в Протокол № 9 от 10.09.2004 г. на РУ "С" са били отразени резултатите от извършено разследване на злополуката, при което са били установени допуснати от работодателя нарушения на нормативни актове по безопасност на труда, изразяващи се в непровеждане на начален инструктаж на работниците; липса на контрол за ползване на раздадените на работниците каски; липса на контрол за ползване на предпазни средства при работа; непредоставяне на предпазни колани и непровеждане на лични инструкции за безопасност. Установено е било и че работникът е допуснал нарушения на П. № Д. от 1982 г. по безопасността на труда при строително-монтажни работи - изпълнявал е строителни работи на височина над 1,50 м по начин, неосигуряващ безопасността срещу падане; без да обезопаси работното място; без да ползва лични предпазни средства и без да уведоми непосредствения си ръководител за условията, застрашаващи здравето му, както и че въпреки, че не му е правен встъпителен инструктаж по безопасност на труда, периодичен инструктаж е бил проведен от работодателя на 1.07.2004 г. Внезапно настъпилата смърт на В. Г. била понесена тежко от семейството му, в което са съществували добри взаимоотношения. След смъртта му, съпругата му Г. П. е получила депресия - остра депресивна реакция от загубата на съпруга и, с когото са живеели сплотено и задружно, бил е нейна морална и материална опора. Състоянието на депресия е продължило в период до дванадесет месеца, в първите три от които ищцата е провеждала лечение, преустановено поради липса на материални средства. Без морална опора и достатъчно средства за издръжка е останала и дъщерята на пострадалия - ищцата Й. В. П., която е прекъснала обучението си в университета в Л., Германия. При така установените факти, Великотърновски апелативен съд е приел, че претенцията по чл. 200 КТ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди е основателна. С оглед доказателствата за допуснати от работника нарушения на правилата за безопасност на труда, съдът е приел, че са налице условията на чл. 201, ал. 2 КТ за намаляване отговорността на работодателя, поради което от определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 25000 лева за всяка от ищците е присъдил по 20000 лева. Приел е за основателна и предявената претенция за разлика между получаваната от наследодателя пенсия в размер на 145,38 лева и отпуснатата наследствена пенсия на ищцата Й в размер на 72,69 лева, която сума общо в размер на 654 лева е присъдил за периода от датата на смъртта му - 24.08.2004 г. до датата на завеждане на иска. Претенцията за сумата 693,50 евро, съставляващи разходи по обучението на ищцата Й в Германия през учебната 2003 - 2004 г. съдът е отхвърлил като неоснователна, приемайки, че липсва причинна връзка между настъпилата поради трудова злополука смърт на В. П. и разходваните в предходен период от дъщеря му средства за обучение. Като неоснователна е отхвърлил и претенцията за сумата 1254 лв., произхождаща от заплатена държавна такса за учебната 2004 - 2005 г. за обучението на ищцата Й във Великотърновски университет "С". Приел е, че за заплащане на такси за обучение в университета ищцата е разходвала общо 854 лв., която сума се покрива изцяло от изплатените въз основа на постигнато споразумение с ответното дружество 1000 лв. Съдът е отхвърлил като неоснователна и претенцията за разликата между 654 лева и 2312,28 лева, представляващи неполучена пенсия и заплата от наследодателя В от датата на смъртта му до завеждане на иска. Приел е, че в патримониума на ищцата Й не е настъпила имуществена щета от нереализирането на средства от заплата и пенсия на наследодателя и - средства, които са били дължими лично на лицето за положен труд и изслужено време. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационните оплаквания във връзка с приложението на чл. 201, ал. 2 КТ са неоснователни. Както правилно е прието в обжалваното въззивно решение, по делото е установено, че работникът е проявил груба небрежност, изразяваща се в работа на височина над 4 м без обезопасителни средства - без да постави на главата си предпазната каска и без да уведоми непосредствения си ръководител, че не му е предоставен обезопасителен колан, въпреки проведения му инструктаж на 1.07.2004 г. Работникът не е положил обичайната грижа за обезопасяване на здравето и живота си, с което е съпричинил настъпване на вредоносния резултат от трудовата злополука. Оплакването за неотчитане на допуснатите от работодателя нарушения на правилата за безопасност на труда са неоснователни. Въззивният съд е отчел, че злополуката е настъпила в резултат на допуснати от работодателя нарушения на нормативни актове по безопасност на труда, за което управителя на дружеството и технически ръководител на обекта Р. З. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 123, ал. 1 НК (споразумение по чл. 414, ал. 5 и ал. 6 НПК по н. о. х. д. № 618/2004 г., одобрено с определение от 29.12.2004 г. на Русенски окръжен съд), с оглед на което, съпоставяйки причините за настъпване на вредоносните последици, съдът е определил осемдесет процента съпричиняване от страна на работодателя. Въведените в касационните жалби оплаквания относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са основателни. Размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е определен в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Съдът не е отчел в пълна степен моралните вреди, търпени от съпругата и дъщерята на починалия работник от внезапната му и преждевременна загуба; от моралната и материална подкрепа, от която са били принудени да се лишат. С оглед обществения критерий за справедливост, доколкото претенцията за морални страдания от загубата на най-близък човек е оценима в паричен еквивалент, претенцията за обезщетение за неимуществени вреди се явява основателна в размер на по 50000 лева, от които предвид съпричиняването от страна на пострадалия следва да се присъдят по 40000 лева. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да отменено в частта му, с която искът с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата между 2 лева и 40000 лева - обезщетение, дължимо на всяка от ищците по делото и при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК, следва да се постанови ново решение по съществото на делото, с което обезщетението за неимуществени вреди бъде завишено със сума по 20000 лева. Касационните оплаквания против решението в частта му, с която са отхвърлени претенциите за неимуществени вреди са неоснователни. Както правилно е прието във въззивното решение, не е налице причинна връзка между разходваните от ищцата Й средства за обучение в Германия и настъпилата в резултат на трудова злополука смърт на баща и В. П. Липсва връзка на обусловеност между разходите, извършени от ищцата преди настъпване на злополуката и последиците от смъртта на родителя и. Обстоятелството, че не е продължила следването си в Германия не обуславя извод за имуществени вреди от разходвани вече средства за осъществено обучение, нито за вреди от прекъсването на обучението в този му вид занапред - към момента на настъпване на смъртта на В. П. на 24.08.2004 г., ищцата Й, родена на 2.07.2003 г. е била пълнолетна, т. е. съгласно чл. 82, ал. 2 СК и се е дължала издръжка в обичайния за Р България размер, доколкото не е могла да се издържа сама от доходите или от имуществото си. Правилно, в съответствие с доказателствата по делото е отхвърлена и претенцията за платени такси за обучение в РБългария през учебната 2004/2005 г. - сумата е била изплатена от работодателя въз основа на постигнато споразумение за заплащане на обезщетение от настъпилата трудова злополука. Правилен е и формираният от въззивният съд извод за неоснователност на претенцията за обезщетение в размер на средствата, които починалият на 24.08.2004 г. Ваньо П. би реализирал от лично трудово възнаграждение и пенсия до завеждане на иска, тъй като тези средства не биха се дължали на ищцата, ако наследодателят и беше жив. Подлежат на обезщетяване имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - вредите, настъпили от смъртта на пострадалия работник пряко в патримониума на наследниците му, но не и евентуални пропуснати ползи от нереализирани печалби на наследодателя. Неоснователно е и касационното оплакване относно началната дата, от която е присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 654 лева. В чл. 84, ал. 3 ЗЗД е уреден моментът, от който кредиторът се счита изпаднал в забава и това е началният момент, от който се определя обезщетението за вреди от забавата в размер на законната лихва. Искът за вреди от забавата на изпълнението на паричното обезщетение обаче е отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, който може да бъде предявен отделно от иска по чл. 200 ЗЗД и има свое основание и петитум. При предявяването му, при условията на обективно съединяване с иска по чл. 200 ЗЗД, този иск следва да бъде определен по размер, както и да се присъди държавна такса върху размера при постановяване на решението. С исковата молба няма редовно заявена претенция по чл. 86 ЗЗД за обезщетение в размер на законната лихва, поради което присъждането на законна лихва от датата на предявяване на иска е законосъобразно. Решението е правилно в частта му за съдебните разноски, които съдът е определил в съответствие с чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) съобразно уважената част от иска. С оглед изхода на спора и представените доказателства за изплатено възнаграждение по договори за правна защита от 25.11.2008 г. с адвокат К. от Адвокатска колегия гр. Р., на всеки от касаторите следва да бъдат заплатени съдебни разноски пред касационната инстанция в размер на по 650 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение