Решение № 10351 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9847/2011 г.

ВАСV отделение16.07.2012 г.докладчик Андрей Икономов

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 413/08.07.2011 г. по а. д. № 369/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Димчо Колев Димов от гр. Ивайловград, против заповед № 530/11.03.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10351 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9847/2011 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Хасково (ОДМВР), против решение № 413/08.07.2011 г. по адм. дело № 369/2011 г. по описа на Административен съд - Хасково (АСХ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отменена заповед № 530/11.03.2011 г. на директора на ОДМВР, с която на Димчо Колев Димов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона и след установяване на допуснатото от Димов нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димов против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът Димчо Димов, чрез писмени бележки на процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение (ВАС), констатира следното: Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на АСХ е незаконосъобразно. Правилно съдът е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити и е подписана от издателя. Правилен е и изводът, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР и резултатите от нея са обобщени в справка, в която е описано, допуснатото от служителя нарушение (справка рег. № 2007/25.01.2011 г., приложена на л. 15 от делото). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР - оглед данните за ползван от служителя отпуск едногодишният срок е спазен, а съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР следва да се приеме, че е спазен и двумесечния срок от откриване на нарушението (справката е представена на директора на ОДМВР на 26.01.2011 г., видно от поставената от него резолюция). Наказанието е наложено след приемане на писмените обяснения на служителя от 20.12.2010 г. (л. 93) и след като на служителя е осигурена възможност да представи допълнителни обяснения и възражения след запознаване със справката (отбелязване върху справката). С това са спазени изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Крайният извод на съдебния състав за отмяна на заповедта поради отсъствие на предпоставките по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР обаче е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Цитираният текст квалифицира като дисциплинарно нарушение неизпълнението на служебните задължения, а разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР предвижда това нарушение да бъде санкционирано с дисциплинарно наказание "порицание". В случая неправилно съдебният състав е приел, че нарушение по цитирания текст не е извършено. По делото е установено, че на 07.02.2010 г. Димов, младши полицейски инспектор в РУП - Ивайловград, заедно със свой колега, са извършили проверка в дома на Х. Г. Х. относно съхраняването на притежаваното от последния ловно оръжие. Въпреки че са констатирали, че ключът от касата, в която се съхранява оръжието, е поставен на място достъпно за останалите членове на семейството (тя е отключена от съпругата на проверявания) служителите са приели, че не е налице нарушение на чл. 48 от Правилника за прилагане на Закона за контрол върху взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ) и не са съставили акт за установяване на административно нарушение. При тези факти изводът на първоинстанционния съд за липса на нарушение на правилата за съхраняване на ловното оръжие е незаконосъобразен. Разпоредбата на чл. 48 от ППЗКВВООБ задължава лицата, придобили огнестрелни оръжия да ги опазват от кражби, изгубване и достъп на други лица .... В случая след като е установено, че до съхраняваното в каса от Х. Г. Х оръжие достъп са имали и останалите членове на неговото семейство, предвид отключването на касата от съпругата на проверявания, като ключът, независимо от точното му местонахождение, очевидно се е намирал на достъпно за нея, а следователно и за другите членове на семейството, място следва да се приеме, че изискването за опазването на оръжието от достъп на други лица не е спазено. Това нарушение на разпоредбата на чл. 48 от ППЗКВВООБ е следвало да бъде установено при проверката от служителите на РУП - Ивайловград с акт за установяване на административно нарушение. В случая обаче от страна на Димов такива действия не са предприети, поради което поведението му е в нарушение на чл. 32, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ отм.). По тези съображения настоящата инстанция приема, че от страна на служителя е било допуснато неизпълнение на служебните задължения и съответно - основания за неговото санкциониране по дисциплинарен ред. Издадената в този смисъл заповед е законосъобразна и не са били налице основания за нейната отмяна. Ето защо като е приел обратното и е отменил оспорения административен акт, АСХ е постановил решение в противоречие със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е основателен. Изводът на съдебния състав за липса на нарушение при съхраняването на ловното оръжие на проверяваното лице не се подкрепя от събраните доказателства. От обясненията на съпругата на Х. Г. Х., както и на Димов се установява, че касата, в която се съхранява оръжието, е отключена от съпругата на проверявания. Следователно ключът за нея е бил оставен на място, достъпно за членовете на семейството (конкретното местоположение е без значение), което е в нарушение на цитирания по-горе текст. Ето защо изводите на съдебния състав, че нарушение по чл. 48 от ППЗККООБ не е допуснато и съответно липсва неизпълнение на служебните задължения от страна на Димов, са в противоречие с представените доказателства. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователен. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът извършва цялостна проверка на административния акт на всички посочени в чл. 146 от АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, решението е постановено след съвкупна преценка на събраните доказателства, а изводите на съда, въпреки неприемането им от страна на ВАС, са подробно мотивирани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, същото е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Димов против административния акт да бъде отхвърлена. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС,

Цитирани разпоредби

2