Решение № 4685 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2015 г.

Решение № 4685 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1426/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Прометеан" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Зона Б-5", бл. 2, ап. 13, представлявано от управителя Владислав Благоев, против Решение № 5970 от 10.10.2014 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8497 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2031300935 от 18.04.2013., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1285/24.07.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество за 2009 г., на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признати разходи в размер на 117 349,80 лв. и на осн. чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО не са признати разходи в размер на 321 040,20 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи на първоинстнационния съд, че процесните разходи са документално необосновани и за част от тях е налице отклонение от данъчно облагане. Необосновани са фактическите изводи за недоказана реалност на фактурираните услуги от дружеството "Спорт Консултинг Соккър С" Люксембург. Няма законови изисквания за представяне на договор, приемо-предавателни протоколи и други документи за признаване на разходи. Налице е документална обоснованост на разходите поради издаването на фактури. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Горанов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество, първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. С РА на дружеството, въз основа на непризнаване на разходи, осчетоводени по сметка 602 "Разходи за външни услуги" за 2009 г. за парични преводи към "Спорт Консултинг Соккър С" Люксембург са определени задължения 57 626,59 лв., в това число корпоративен данък за 2009 г. в размер на 43 839,00 лв. и лихви за забава в размер на 13 787,59 лв. Установено е в ревизионното производство, че дружеството жалбоподател се занимава със спортно-техническа консултантска дейност и в частност с проучване на пазара на футболисти в България и други страни; заснемане и изготвяне на представяния на спортно-техническите възможности на състезатели; съпоставка на състезатели и др. В ревизионното производство са представени и три договора, в този предмет на дейност, по които РЛ е изпълнител. Не е било спорно пред АССГ, че за 2009 г. РЛ е подало годишна данъчна декларация, с която е деклариран положителен финансов резултат след данъчно преобразуване в размер на 22 116,56 лв., както и че е осчетоводило спорните суми по счетоводна сметка 602 "Разходи за външни услуги". Никакви доказателства за документиране на разходите ревизираното лице не е представило, въпреки дадената му възможност, както в ревизионното производство, така и пред Административния съд. Прието е неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно отговора на първата задача на което, не може да се приеме, че е налице връзка между получените от ревизираното лице приходи по договорите, по които изпълнител и осчетоводените разходи, "поради липсата на конкретни доказателства" за такава връзка. При тези факти, първоинстанционният съд обосновано и в съгласие с материалния закон е отхвърлил жалбата на дружеството. Разходи, които не са документално обосновани или които са отразени единствено с цел да се намали финансовият резултат на данъчния субект за ревизирания данъчен период, не следва да се признават. Първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 1 845 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение