Решение № 16561 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2011 г.

Решение № 16561 от 27.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директорът на ДОУИ - Варна моли да бъде обезсилено решение № 1084/9.05.2011 г. по адм. д. № 1947/2010 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на "Р6 транс" ЕООД против РА № 180900383 от 23.07.2009 г. на ТД на НАП - Русе като недопустимо. Съдът разгледал жалба, производството по която е прекратено с влязло в сила определение по адм. д. № 2739/2009 г. на АС - Варна. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба против решението е подадена от "Р6 транс" ЕООД. Поддържа, че решението е неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено, а също и обжалвания РА или делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и оставяне без разглеждане на втората касационна жалба като недопустима. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях касационни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. Неоснователен е доводът на първия касатора за недопустимост на съдебното решение, поради произнасяне по жалба, която е просрочена и образуваното по нея адм. д. № 2739/2009 г. на АС - Варна е прекратено с определение, потвърдено от ВАС. По делото не е приложено цитираното адм. д. № 2739/2009 г. на АС - Варна и доводите във връзка с него не са доказани. Независимо от това по настоящото дело съдът е прекратил производството поради образуването му по жалба, която е пътувала 9 месеца по пощата, което определение е отменено с определение № 13731/16.11.2010 г. по адм. д. № 13223/2010 г. на ВАС като делото е върнато на АС-Варна за продължаване на производството. С това определение на ВАС спорът за допустимостта на жалбата до АС-Варна е приключил и доводите за недопустимост на постановеното от съда съдебно решение са неоснователни. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 180900383 от 23.07.2009 г. на ТД на НАП - Русе, с който за м. 6.2008 г. на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит 128 000 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по 4 бр. фактури за продажба нови леки автомобили, всеки на стойност 160 000 лв. с 32 000 лв. ДДС. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за липса на осъществена доставка на нови автомобили по четирите фактури, правилно приложение на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС в РА и законосъобразно определяне на задълженията на ревизираното лице. В договора е посочено, че се продават четири нови автомобила в състоянието, в което се намират в момента. Като предмет във фактурите са посочени нови леки автомобили. В счетоводството на ревизираното лице автомобилите са заприходени по сметка 301-доставки и по кредита на сметка 401-доставчик, а не по сметка - доставчици по аванси. Съдът правилно е преценил доказателствената стойност на анекса, съставен 5 дни след договора и фактурите, според който доставката не е осъществена и фактурите следва да се считат за авансови. След като са издадени фактури за неосъществени доставки следваше да бъдат анулирани по чл. 116 ЗДДС, като съставеният анекс не може да промени факта, че са издадени фактури за неосъществени доставки и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС по тях законосъобразно в РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на първия касатор за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от съда с допълнително определение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,