Решение № 3582 от 4.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1005/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Б., чрез пълномощника си адв. Ж. Валеров, срещу решение 24230 от 20.11.2024г., постановено по адм. дело 6889/2024г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение за налагане на финансова корекция 23/311/00768/3/01/04/02 издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което е определена финансова корекция в размер на 144 112.48 лв. във връзка с договор 23/311/00768/10.10.2014г. Релевирани са доводи за неправилност на решението, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да се отмени оспорения административен акт, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Представя писмени бележки. Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - Ефробел ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Ефробел ЕООД и на Д. С., срещу решение за налагане на финансова корекция 23/311/00768/3/01/04/02 издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което е определена финансова корекция в размер на 144 112.48 лева във връзка с договор 23/311/00768/10.10.2014г. за предоставяне на финансова помощ при условията на Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразие към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода от 2007-2013г. За да постанови този резултат административния съд е приел, за неоснователно възражението на жалбоподателя, че административния акт е издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, позовавайки се на отменен АУПДВ. Съдът е приел, че АУПДВ е отменено на процесуално основание, т.к. е налице неизпълнението на одобрени индикатори, което е основание по чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕФСУ за извършване на финансова корекция, следователно с отмяната на АУПДВ не е решен въпроса със сила на присъдено нещо за отговорността на жалбоподателите, търсена в сега разглежданото производство по реда на ЗУСЕФСУ. На следващо място съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия, при постановяването не са допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че не е налице допуснато нарушение на материалния закон. За правилно е прието, че административния орган е издал административния акт спрямо физическото лице Д.С. и Ефробел ЕООД. На следващо място по отношение на установените нарушения довели до издаване на административния акт съдът след анализ на относимата правна регламентация, съпоставяйки я с доказателствата по делото е приел следното: По установеното първо нарушение изразяващо се в това, че за 2016, 2017 и 2018г. има назначено само едно лице управител е прието, че е налице неизпълнение на поетия ангажимент и посоченото в бизнес плана. Съдът е приел твърденията на жалбоподателя, че са налице договори за абонаментно обслужване с лица от района за поддържане на общите и зелените площи, както и за поддръжка и хигиена на къщата, за неоснователни, тъй като не доказват изпълнението на залегналото в бизнес плана изискване за разкриване на работи местна. При договор за външна услуга не се разкрива ново място и не се стига до устойчива заетост, а се ползва работната сила на назначена от другиго лице. Прието, е че след като е установено едно лице управител, то е налице 50 % неизпълнение на заложеното в бизнес плана, което съдът е приел за безспорно , поради което е правилно определен размерът на финансовата корекция съгласно т. 18 от Приложение към раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките по ПРСР 2007-2013г. Неизпълнението в конкретния случай касае 3 финансови години и е в размер на 50% от предвидените за разкриване работни места, поради което съдът е приел, че административния орган е определил сумата за възстановяване в размер на 10 % от отпуснатата БФП по договора. По отношение на второто констатирано неизпълнение установено след извършване на проверки на място по документи, както и при преглед на годишните финансови отчети на едноличния търговец е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 7% от заложените приходи, като за 2016г. са реализирани приходи в размер на 3 000.00 лв. или 5% от заложените, за 2017 г. са реализирани приходи от 5 000.00лв или 8%, а за 2018г. са реализирани приходи от 5 000.00 лв. или 8%. А в Бизнес плана, таблица 2 Производствената и търговска програма са заложени приходи от продажба на туристическа услуга нощувки, за първите три финансови години: за 2016 г. 60 000.00лв, за 2017г. - 62 000.00 лв. и за 2018г. 64 000.00лв. От така установеното съдът е приел, че в случая е налице неизпълнение на финансовите показатели, залегнали в бизнес плана , което е довело до неизпълнение на договорно задължение от страна на бенефициера, поради което приема за правилен и законосъобразен определеният размер на подлежащата на възстановяване сума за това нарушение. По третото установено нарушение, установено от извършена административна проверка е констатирано несъответствие в параметрите, вида и количествата на част от финансираните активи. При подаване на заявка за плащане е заявен разход на стойност 1 111.13 лв. за закупуване на кухненски плот от технически камък , за което е изплатена субсидия в размер на 777.79 лв. При извършена проверка на място е установено, че кухненският плот е изпълнен от MDF-имитация на технически камък. Съдът е приел, че при установеното неизпълнение на това задължение, правилно е посочена т.2 от Приложението, която предвижда пълно възстановяване на разходите в този случай. В заключение административния съд е счел, че при спазване на правилото на чл.3, ал.1 от Правилата правилно е определен размера на финансовата корекция. Административния съд е достигнал до извода, че не е допуснато твърдяното от жалбоподателя нарушение във връзка със срока за налагане на финансовата корекция, тъй като производството е открито с писмо с изх. 01-6500/8754#10 от 21.12.2023г. и на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с решение 12118 от 07.12.2023г. по адм. дело 5020/2023г. на ВАС, с което е отменен на процесуално основание АУПДВ с изх. 01-6500/8754#2 . Мониторинговия период за договори, сключени преди 1 януари 2015г.е пет години, считано от датата на подписване на договора, следователно в случай договора е подписан на 10.10.2014г. и мониторинговия период изтича на 10.10.2019г., а проверките по този договор са извършени в периода 24.06.2019г. до 27.06.2019г. и 11.07.2019г., т.е. срока е спазен. Отделно съдът е приел, че изтичането на мониторинговия период не преклудира възможността на ДФЗ да извърши проверки за изпълнение на договора за предоставена БФП, тъй като от значение в случая е не дали извършената през м. юни 2019 г. проверка е осъществена след изтичане на мониторинговия период, а дали нарушенията установени от административния орган са допуснати от бенефициера преди изтичане на периода на мониторинг. На последно място съдът мотивирано е приел за неоснователен довода за изтекла погасителна давност. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Ефробел ЕООД и на Д. С.. Решението е правилно. Не са налице отменителни основания, налагащи отмяната на обжалвания съдебен акт. При проверката на обжалваното решение, дължима на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съставът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на приложимите материалноправни разпоредби. Правните изводите на административния съд са законосъобразни, още повече - формирани при вярно установена и напълно изяснена по делото фактическа обстановка, по отношение на която са издирени относимите правни норми, които видно от мотивите на решението са тълкувани и приложени правилно. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че с оспореното нерешение недопустимо е пререшен правен спор, който вече е бил решен с влязло в сила съдебно решение, което съгласно чл. 177, ал.1 от АПК се ползва със сила на присъдено нещо между страните. Законосъобразно административният съд е приел, че при отмяната на АУПДВ е установено нарушение на процесуалните правила при издаване на административния акт, а спорът не е бил решен по същество от ВАС, следователно не следва да се приеме, че е налице решен въпрос със сила на присъдено нещо за отговорността на жалбоподателя. С решение 89 от 06.01.2023г., постановено по адм. дело 10337/2020г. на АССГ е отхвърлена жалбата на Д. С. против Акт за установяване на публично държавно вземане 23/311/00768/3/01/04/01 с изх. 01-6500/68754 от 25.08.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 144 112.48лв. С решение 12118 от 07.12.2023г. по адм. дело 5020/2023г. Върховният административен съд е отменил решение 89 от 06.01.2023г., постановено по адм. дело 10337/2020г. на АССГ и вместо него е постановено отменя акт за установяване на публично държавно вземане 23/311/00768/3/01/04/01 с изх. 01-6500/68754 от 25.08.2020г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Касационният съд е приел, че в конкретния случай, при установено неизпълнение на финансови показатели и индикатори за устойчива заетост, заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а не на основание чл. 166 ДОПК и по реда на АПК. Оспореното решение за налагане на финансова корекция е съобразено именно с мотивите на решението на ВАС и не е в противоречие с него. Още повече, че с постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, не са разрешени със сила на присъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ се ползва със сила на присъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не е решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на присъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя. Въз основа на изложеното следва да се обоснове извода, че силата на присъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Въз основа на гореизложеното не е налице хипотезата на чл. 177, ал.2 от АПК. Неоснователни са и доводите, че към датата на започване на административното производство е изтекъл петгодишният законов срок за мониторинг. Визираният срок касае извършването на проверки във връзка с изпълнението на договора за подпомагане, а не образуването на административно производство във връзка с констатациите от тези проверки. В случая не е спорно, че извънредната проверка на място е извършена в периода 24.06.2019г.-27.06.2019г., докато договорът е сключен на 10.10.2014г., т.е. спазен е петгодишният срок за мониторинг и нарушенията на договора са установени в рамките на мониторинговия период. Самата проверка е израз на контролните правомощия на управляващия орган и не е обусловена от вече образувано административно производство по налагане на финансова корекция. Неоснователно също така е възражението, че бизнес планът като елемент от всяко проектно предложение има само индикативен характер, поради което посочените стойности са базови и не мога да бъдат взети като абсолютна стойност за изпълнение на договора. На първо място следва да се приеме, че допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на Наредба 30/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се в неизпълнение на финансовите показатели параметрите по отношение на устойчивата заетост, заложени в бизнес плана, както и констатираното несъответствие от заплатения кухненски плот и установения на място, който бил имитация на технически камък е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба 30/2008г. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008г.). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. Икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 6 ДР на Наредба 30/2008г. е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В раздел Финансово икономически статус приходи и разходи от приложения бизнес план едноличният търговец е заявил конкретни финансови параметри във връзка с изграждането на двете къщи за гости за селски туризъм. Но в случая безспорно е установено неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи от нощувки за три последователни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, като изпълнението на приходите спрямо заложените в бизнес плана е 7%. Следва да се посочи, че във всички случаи бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Бизнес планът и предвидените в него стойности се изготвят от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. По делото не е спорно, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект. Кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради и обзаведе къщите за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Построяването и обзавеждането на къщите за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. до 10.10.2019г. и т. 4.12 от договора, в която е предвидено, че ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок по този договор и в съответствие с одобрения проект и Таблица за одобрените инвестиционни разходи .С реализирането на по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. В случая правилно административния съд е приел, че законосъобразно е определен размера на това нарушения съгласно т. 30 от Приложението към Правилата. Законосъобразни са и изводите на административния съд, че е налице неизпълнение на заложените в плана параметри по отношение на устойчива заетост, тъй като касаторът е посочил в таблица 5 Разходи за заплати и социални осигуровки от бизнес плана към заявлението за подпомагане 2 брой работно място на позиция производствен персонал , докато при проверката е установено, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., не са разкрити заложените и предвидени в бизнес плана 2 работни производствени места. Установено е, че едноличния търговец е осигурил само едно лице с код 12- управител за месеците от септември д декември 2018г. В случая правилно е определен размера на това нарушения съгласно т. 18 от Приложението към Правилата. Също така следва да се приеме, че констатираното неизпълнение представлява неизпълнение на една от целите на мярката, разписана в чл.2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., а именно че на одобрение подлежат проекти, които допринасят за насърчаване на създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. По отношение на третото нарушение настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което счита за ненужно да преповтария и на основание чл. 221, ал.2 от АПК препраща към тях. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, отнасящо се до обстоятелството, че съда не се е произнесъл по направеното възражение за изтекла погасителна давност на задължението съгласно чл.3 от Регламент 2988/95. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, е налице обсъждане на наведения довод за изтекла давност. В тази връзка съдебният състав подчертава, че в случая /предвид констатираното от органа неизпълнение на одобрените приходни показатели и за устойчива заетост, продължило три пълни финансови години 2016, 2017 и 2018г. се касае за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент /Е0/ 2988/95, срокът за давност, на която започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. По аргумент от чл. 3, § 1, ал. 3 Регламент /Е0/ 2988/95 във връзка с установената практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/, намерила израз в негово решение по дело С-52/14 от 11.06.2015 г., Pfeifer & Langen GmbH & Co. KG, и същевременно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г., започналата да тече на 01.01.2019 г. в случая, давност е била прекъсната на 11.07.2019 г. с представянето на ползвателя на помощта на контролния лист от извършената през м. юли 2019 г. повторна проверка на място, с който контролен лист, предвид положения върху него подпис от управителя на дружеството, касаторът несъмнено е бил запознат. Предвид това и датата на откриване на производството първоначално по издаване на АУПДВ, впоследствие отменен и издаване на решение за налагане на финансовата корекция обосноватат именно формирания от административния съд правилен извод, че правото на административния орган да издаде процесния акт за финансова корекция, не е било погасено по давност към датата на неговото издаване. Доводът на касатора за липсата на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна основа и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на касатора финансова помощ по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на СЕС е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /за справка - решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и т. 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и т. 61, и др/. По изложените съображения и установената липса на отменителни основания съставът приема, че касационната жалба е неоснователна, а оттам и че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,