Решение № 3028 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Гайски, гражданин на Русия, чрез процесуалния си представител адв. Л. Радева, против решение 1330/10.07.2023г., постановено по адм. дело 1567/2023г. на Административен съд Пловдив. В касационната жалба са изложени твърдения, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави се искане за отмяната му. Представена е писмена защита. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез пълномощника си юрисконсулт Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за правилност и законосъобразност на съдебното решение, поради което иска потвърждаването му. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице са касационните отменителни основания на съдебният акт по чл.209, т.3 от АПК. В писмено заключение предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 от АПК във връзка с чл.84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Г. Екатерина, гражданка на Руската федерация, против решение 5501/20.03.2023г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Г. Екатерина. За да постанови този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, като не са били допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място административния съд е приел, че административния акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съдът е извършил анализ на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и предвид доказателствата по делото е приел, че основанията на Е. Гайски да търси закрила се свеждат до две групи, в това число религиозни и политически. По отношение на твърдението за религиозни проблеми, съдът е приел, че се основават на публикации в пресата, но не и на действителни случили се факти в религиозния живот на бежанката. По отношение на твърденията за опасност от преследване поради политически причини, съдът е приел за правилно установено от административния орган, че към момента на напускане на страна на произход за Гайски не е била в риск, тъй като същата е пристигнала в България на почивка, т.е. като турист. Съдът е приел, че липсват точни данни за наличие на основателен страх от преследване преди и след напускането на Русия. По направените твърдения за арести по повод на участие на демонстрации са противоречиви от една страна, а от друга не съдържат данни чужденката да е била задържана извод определените законови срокове, извънредно и без повод. Административния съд е отчел и обстоятелството, че закрила не е потърсена веднага след пристигането й в Р. България, което води до извода, за липса на необходимост от търсена закрила, а по скоро е налице предприемане на действия с цел легализиране на престоя си. Съдът е приел за несъществени обстоятелствата по отношение на публикации в социалните мрежи направени от чужденката, в които същата критикува политическия режим, както и за участието и в активистки организации. Въз основа на което е обосновал извода, че не е налице някоя от изискуемите характеристики на чл. 8, ал.1 от ЗУБ, както и че по делото няма доказателства, че срещу Е. Гайски в държавата и по произход няма действия, предизвикващи основателни опасения от преследване или опасност от тежки посегателства. На следващо място въз основа на представена справка и разказана бежанска история е обоснован извода за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като Е. Гайски не е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личния и живота и здравето й, в следствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да е основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е приел, че не могат да бъдат приложени стандартите чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО във вр. с чл. 9 от ЗУБ, тъй като липсват данни за безогледно насилие. Установено е от доказателствата по делото, че не се налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход Русия, Гайски би била изправена пред реален риск да стане обект на заплаха. Съдът е установил, че в молбата за закрила липсват твърдения, а и не са данни същата да е била арестувана неправомерно или осъждана и няма основание да се счита, че е била принудена да отпътува от Русия, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Видно е, че срещу нея не са предприемани такива действия, нито от официалните власти, нито от групировки. Първоинстанционния съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. От приложената справка за актуалното положение в Р. Федерация липсва информация за военен конфликт на територията на страната и от същата не може да се обоснове извод за наличието на безогледно насилие. На последно място съдът е приел, че не е налице и хипотезата на чл.9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не са сочи на член от семейството й да е предоставена закрила. Решение е правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което и препраща към тях на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията на касатора, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Противно на наведения касационен довод, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, като след анализ на всички доказателства по делото е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. Първостепенният съд правилно е установил, че заявените от чуждия гражданин твърдения, не попадат в хипотезата на чл.8 от ЗУБ. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тази причина не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на бежанката е възникнала или би възникнала основателен страх от преследване поради посочените в чл.8, ал.1 от ЗУБ факти. Не се установява същата да е преследвана или да има опасност от преследване поради нейната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Следва да се има предвид това, че Е. Гайски е дошла в България на почивка, като е напуснал Руската федерация легално, без да са й оказвани каквито и да било пречки, както и че същата не е подала веднага молба за международна закрила. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и представената от кандидата бежанска история, административният орган е приели, че не се установява да е била обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Несъстоятелен е довода на касатора, че съдът не е взел предвид актуалната обстановка в Русия. Видно от мотивите на съдебния акт, съдът е обсъдил представената справка като правилно и обосновано е направил извода, че действително са налице данни за известни ограничения на правата на граждани, изразяващи опозиционен възглед, но степента им не обосновава търсената закрила, както и че липсват данни за отправена към лицето конкретна заплаха и установено преследване. Представената в настоящото производство нова справка за Руска Федерация с вх. ЦУ-1849/30.11.23г. на ДАБ при МС, в частност изложената информация за отношението на руските официални власти към критици и опоненти на режима в Кремъл, както и такава за отношението на руските официални власти към лицата, изразяващи опозиционни възгледи и идеи в социалните мрежи, не сочи промяна в обстановката в Р. Федерация, която да се отразява на правилността на съдебното решение. Опасенията сочени от касационния жалбоподател се отнасят до това, че Русия не гарантира основни човешки права, имайки предвид, че Е. Гайски е открито против недемократичния режим, поради което тя изпитвала основателен страх от преследване при завръщане в страната по произход. Така посочените опасения следва да се приемат като предположения, които са останали недоказани. Следва да се посочи, още веднъж че жалбоподателката е напуснала страната необезпокоявано и легално, без каквито и да било пречки от страна на руските власти, още повече, че е била в България на почивка преди да подаде молба за международна закрила. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на чуждата гражданка по чл.9 от ЗУБ съдът правилно е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденката не е била принудена да напусне страната си на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл.9, ал.1 от ЗУБ, нито са налице данни, че би била застрашена от такива посегателства при завръщането си в Русия. В страната й на произход не се установява чужденката да е била обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. От справките, представени по делото се установява, че няма реална опасност от тежки заплахи срещу живота или личността на касатора вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,