Решение № 3252 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2015 г.

Решение № 3252 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1152/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на EТ " Медиана-Гизда Лазарова" гр. Кричим против решение № 2740/12.12.2014 г. по адм. дело № 1266/2014 г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД-15-00-126 от 08.05.2014 г. на кмета на община Кричим, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Едноетажна сграда/офис, фризьоро-козметичен салон и соларно студио" в УПИ VII-"за обществено обслужващи, стопански и търговски дейности", кв. 75 по регулационния план на гр. Кричим, а по КК в ПИ с идентификатор 39921.502.541-частна общинска собственост. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответникът кмет на община Кричим оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна, без наличие на основания по чл. 146 АПК за отмяната й. Счетено е, че строежът е незаконен и нетърпим, няма траен градоустройствен статут и не е допустим по градоустройствения план, действащ към момента на извършването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на всички събраните по делото доказателства съдът е установил правилно фактите от значение за случай. Касае се за строеж, извършен на основание заповед № 387/23.09.1991 г. на ОбС "Родопи", която имаза предмет одобряване на схема за монтиране на павилион по чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) и чл. 97 ЗТСУ (отм.) Липсва разрешение за строеж от компетентния орган-главен архитект /инженер/ при Окръжен /градски/ народен съвет съгласно чл. 120, ал. 4 ППЗТСУ (отм.) Затова не може да се разглежда като временен обект. При започнала, но недовършена процедура по този ред, обектът остава без траен градоустройствен статут и без разрешение за строеж, което го квалифицира като незаконен. Отразяването на обекта в одобрената КККР не създава градоустройствен статут. Сградите са обекти на кадастъра по смисъла на чл. 23 ЗКИР и се изобразяват със застроената им площ както са построени в действителност, независимо от собственика, законността и местоположението им спрямо имотните граници. Няма основание да се приеме, че извършеният в периода 1991-1992 г. обект е търпим строеж по силата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Липсва предвиждане по застроителния и регулационен план, действащ към момента на изграждането му, както и по настоящия план, поради което строежът не е допустим и подлежи на премахване, както законосъобразно е разпоредено с оспорената заповед. Без значение относно законността на строежа е обстоятелството, че за ползването на общинския терен, в който е разположен, касаторът е заплащал наемна цена. Правилно и обосновано оспорването й е отхвърлено с обжалваното решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Решението е правилно и в частта за разноските. Такива са присъдени в полза на административния орган, издал оспорената заповед и до доказания размер на платено адв. възнаграждение от 1000 лв по договор за правна помощ, като липсва своевременно направено възражение за прекомерност. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника до размер на 600 лв- за платено адв. възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,