Решение № 3604 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2000/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на служител в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ (ОППР) - Община Пловдив срещу Решение №625 от 19.01.2026 г. на Административен съд (АС) - Пловдив по адм. дело № 1969/2025 г. С решението съдът е отменил принудителна административна мярка – принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], извършено на 03.09.2025 г. в гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба, приложена от служител в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ - Община Пловдив. Касационният жалбоподател - служител в Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ - Община Пловдив, счита обжалваното решение за неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съгласно Приложение № 1 към Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив (Наредбата), в гр. Пловдив, на ул. „Леонардо Да Винчи“ е обособена зона за платено паркиране – „Синя зона“. Излага реда за прилагане на принудителната административна мярка, регламентиран в чл. 167 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и разпоредбите на чл. 10, ал. 3, чл. 11, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата. Твърди, че автомобил марка „Мерцедес“ с per. №[рег. номер] е бил задържан, тъй като същият е престоявал на място обозначено като зона за платено паркиране на ул. “Леонардо Да Винчи“, която попада в обхвата на „Синя зона“ и за престоя не е била заплатена съответната цена за престой по един от начините посочени в чл. 11 от Наредбата. В приложената схема на вертикална пътна сигнализация - извадка от Генералния план за организация на движението на Община Пловдив се вижда къде са поставени знаци и табели, указващи на водачите на моторни превозни средства (МПС), че улица „Леонардо Да Винчи“ попада в обхвата на „Синя зона“ и паркирането на МПС е платено. Съдът неправилно е приел, че от прадставения констативен протокол и съпътстващия го снимков материал не може да се установи еднозначно къде е бил паркиран процесният автомобил. В Констативния протокол №15053 от 03.09.2025 г. длъжностните лица приложили мярката са вписали, че автомобилът е бил задържан на ул. “Леонардо Да Винчи“ №40. Вписването на адреса в протокола обаче е игнорирано от съда, който е дал предпочитания на събраните по делото свидетелски показания, които е приел за достоверни, макар и изхождащи от лице, заинтересовано от изхода на спора. Първоинстанционният съд е посочил, че не е имало пречка длъжностните лица да заснемат наличието на вертикална сигнализация, но никъде в ЗДвП и в Наредбата не е регламентирано, че компетентните длъжностни лица правят снимки на местата, където задържат МПС. Предвид посоченото съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е приел, че не може да се установи по несъмнен начин, че автомобилът е бил паркиран именно в обхвата на „Синя зона“ на ул. “Леонардо Да Винчи“. В същото време е приел за доказано, че на този участък действително има обособен малък участък, обозначен като „Синя зона“ с табела Т17. Това е противоречиво заключение, тъй като ако участъкът е обозначен като „Синя зона“, а автомобилът е бил паркиран върху него, без заплатена такса, материалноправният състав на мярката е изпълнен. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – В. М. Ю. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни аргументи за правилност на обжалваното решение и незаконосъобразност на оспорения административен акт. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, че на 03.09.2025 г., в 11:42 часа, от П. Пенков и И. Ангелов – блокиращи оператори при ОППР при Община Пловдив, бил съставили Констативен протокол № 150353 от 03.09.2025 г., в който е отразено извършено действие по принудително блокиране на пътно превозно средство с рег. № [рег. номер], марка „Мерцедес“, с водач В. Ю., извършено на ул. „Леонардо Да Винчи“ № 40, гр. Пловдив. Според съдържанието на протокола за установяване на нарушението са направени 5 броя снимки. Съдът е посочил, че по делото са представени 5 броя снимки, от които се установява наличие на паркиран автомобил „Мерцедес“ с рег. № [рег. номер] на 03.09.2025 г., в 11:41 - 11:43 часа, в непосредствена близост с друг автомобил, върху пътна настилка от правоъгълни плочи, до вкопан в земята бордюр, от който продължава земна маса без пътна настилка. Нито една от представените снимки не позволява да се установи дали така описаното място е част от улица, пешеходен тротоар, паркинг или предблоково пространство. Не се съдържа изображение на поставени пътни знаци и/или указателни табели. От представената по делото схема на вертикална сигнализация на ул. “Леонардо Да Винчи“, гр. Пловдив“, актуална към 01.09.2025 г., съдът е установил, че при кръстовището с ул. „Капитан Райчо“, от дясната страна на улицата е поставена сигнализация „Синя зона“ - табела Т17, указваща принудително блокиране на неправилно паркирани ППС, както и знак B1 – „Забранено е влизането на пътни превозни средства“. Съгласно Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив, в обхвата на „Синя зона“ в гр. Пловдив под т. 101 е включена ул. „Леонардо Да Винчи“. За удостоверяване на компетентността на органа за издаване на оспорения акт по делото е представена Заповед № 25ОА-1123 от 07.04.2025 г. на кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 167, ал. 2, т. 2, чл. 168 и чл. 172,ал. 1 ЗДвП и в изпълнение на разпоредбите на глава II, раздел III, глава III, раздел I, II, III и чл. 35, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 27 от Наредба за организацията на движението и паркирането на територията на Община Пловдив, са определени длъжностните лица – служители на ОППР – Община Пловдив, които да използват техническо средство за принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на пътно превозно средство (ППП). Сред служителите посочени в заповадта е и И. Ангелов – контрольор автомобилен транспорт. Според Трудов договор № 20 от 06.04.2011 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 200 от 08.06.2011 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 199 от 19.06.2019 г., Допълнително споразумение към трудов договор № 130 от 30.05.2022 г. и длъжностна характеристика за длъжност „контрольор, автомобилен транспорт“ от 17.06.2019 г. И. Ангелов е назначен на длъжност „контрольор автомобилен транспорт“ към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив. От показанията на свидетеля Б. З. Ю. – съпруг на жалбоподателката, съдът е установил, че същият има автомобил „Мерцедес С 200“, който бил принудително блокиран в началото на м. септември 2025 г. Не познава имената на улиците, но паркирали автомобила по една паважна улица на паркинг в междублоково изоставено пространство. Не било сигнализирано като паркинг. По обяд получил СМС, че има поставена скоба на автомобила. Мястото, където бил спрян автомобилът било между две дървета и отдолу имало бетонни плочи. Нямало никакви очертания и никакъв знак. При така установените факти по делото, съдът е приел от правна страна, че принудителната административна мярка е приложена от компетентен орган и в законоустановената форма. Анализирал е разпоредбите на чл. 99, ал. 1 – 3, чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, чл. 10, ал. 1 – 3, чл. 27, чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от Наредбата. Посочил е, че фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Приел е, че в конкретния казус не е обективирана първата материалноправна предпоставка, обуславяща приложимост на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, тъй като от представения констативен протокол и съпътстващия го снимков материал не може да се установи еднозначно къде е бил паркиран процесният автомобил. Посочил е, че видно от представената схема на вертикална сигнализация на ул. “Леонардо Да Винчи“, гр. Пловдив“ при кръстовището с ул. „Капитан Райчо“, от дясната страна на улицата действително е обособен малък участък извън уличното платно, който е обозначен като „Синя зона“ с табела Т17, указваща принудително блокиране на неправилно паркирани ППС. Въпреки това е счел, че данните от тази схема не могат да бъдат обвързани по достоверен начин нито с посочения в протокола административен адрес, нито с представения снимков материал. Последният не съдържа изображение на хоризонтална маркировка, вертикална пътна сигнализация, пътни знаци или надписи, така че да се потвърди отразеното в констативния протокол обстоятелство, че автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран именно в обхвата на действие на предвидената „Синя зона“ от частта на ул. “Леонардо Да Винчи“, гр. Пловдив при кръстовището с ул. „Капитан Райчо“. Съдът е изложил, че тези обстоятелства се явяват в консенсус със събраните по делото свидетелски показания, които е ценил като достоверни, макар да изхождат от лице, заинтересовано от изхода на спора. Въз основа на това, първоинстанционният съд е приел, че приложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Изводът на съда, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган, е правилен. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП службите за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. От доказателствата по делото е безспорно, че лицето, приложило оспорената принудителна мярка, е сред длъжностните лица от ОППР, оправомощени от кмета на общината по чл. 167, ал. 2 ЗДвП. Визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП принуда по своята правна същност е принудителна административна мярка - мярката е установена в закон, в закон са установени органите, които могат да я прилагат, установен е и начинът на приложение на мярката - чрез използване на техническо средство за принудително задържане на превозното средство. Фактическият състав, при наличието на който е законосъобразно прилагането на принудителната административна мярка, е ясно установен в закона - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане, и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Посочените елементи на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В случая правилно първоинстанционният съд е приел, че не е установен първият елемент от фактическия състав за прилагането на мярката. Разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗДвП регламентира, че местата за паркиране по ал. 1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за паркиране. Съгласно чл. 10, ал. 1, изр. последдно от Наредбата, условията и редът за паркиране се указват с хоризонтална маркировка и вертикална пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив съгласно условията на ал. 3. От представената по делото схема на вертикална сигнализация на ул. “Леонардо Да Винчи“, гр. Пловдив“, актуална към 01.09.2025 г., съдът правилно е установил, че при кръстовището с ул. „Капитан Райчо“, от дясната страна на улицата е поставена сигнализация „Синя зона“ - табела Т17, указваща принудително блокиране на неправилно паркирани ППС. Посоченото обстоятелство обаче не е достатъчно, за да се установи, че процесното моторно превозно средство е било паркирано в зона, определена за платено паркиране. От представения по делото снимков материал са видни единствено части от процесното МПС и от пътната настилка, върху която е било паркирано то, състояща се от правоъгълни плочи, до вкопан в земята бордюр, от който продължава земна маса без пътна настилка. Липсват данни за наличието на хоризонтална пътна маркировка, на мастото, на което е бил паркиран автомобилът, каквото е изискването на чл. 99, ал. 2 ЗДвП и на чл. 10, ал. 1, изр. последдно от Наредбата. От показанията на разпитания по делото свидетел - Б. З. Ю. се установява, че автомобилът е бил паркиран в извън платното, в изоставено междублоково пространство, намиращо се между две дървета, като се потвърждава, че на мястото, където е бил спрян автомобилът не е имало никакви очертания. Основателни са възраженията на касатора, че никъде в ЗДвП и в Наредбата не е регламентирано, че компетентните длъжностни лица следва да правят снимки на местата, където задържат МПС. Посоченото обаче не освобождава органа от задължението му по чл. 170, ал. 1 АПК, да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването на административния акт. Посоченото може да стане чрез всички допустими от закона доказателствени средства, но в слуачая не е сторено. След като в хода на съдебното производство не е установен един от елементите на фактическия състав на разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП съдът правилно е приел, че актът е незаконосъобразен и го е отменил. Видно от горното първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника се дължат разноски в общ размер на 511,29 евро – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.02.2026 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд