Решение № 8005 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2431/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция за хората с увреждания, чрез юрисконсулт Б. Балашев, против решение 32/04.01.2024 г., постановено по адм. дело 369/2023 г. по описа на Административен съд - Русе. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че в процесния случай адвокатската защита не е задължителна, поради което дружеството е можело и да не ползва адвокат. Също така се излага, че заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с оспорване на наказателно постановление не може да се претендира по реда на ЗОДОВ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Русе, чрез адвокат В. Минчева, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е осъдена Агенция за хората с увреждания да заплати на МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД сума в размер на 830 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на отменено Наказателно постановление 30/0023-3877/03.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ, изразяващи се в направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение за защита по обжалването му и процесуално представителство в производството по АНД 12371/2018 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение не е уважен предявеният от МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД иск за присъждане на законна лихва считано от датата на отмяната на НП 07.02.2019 г. до датата на подаване на исковата молба 21.06.2020 г. поради изтекла погасителна давност. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна по делото е установено, че с Наказателно постановление 30/0023-3877/03.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на АХУ на дружеството е била наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г ал. 1 от ЗИХУ. Дружеството е обжалвало наказателното постановление, при което с решение 12430/15.01.2019 г., постановено по АНД 12371/2018 г. на СРС същото е отменено. Решението на СРС не е обжалвано и е влязло в законна сила на 07.02.2023 г. От приложеното дело на СРС се установява, че ищецът е бил надлежно представляван в производството от адвокат, по силата на сключен между него и адв. В. Минчева Договор за правна защита и съдействие 0167649/23.10.2018 г., с който е възложено осъществяване на защитата му до приключване на производството по делото във всички инстанции. Договорено е адвокатско възнаграждение 830 лева, без обаче да е посочен начинът на плащане. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани писмени доказателства и е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е установено, че на адв. Минчева е платено адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. от МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД по АНД 12371/2018 г. по описа на СРС по договор за правна защита и съдействие от 23.10.2018 г. и това плащане е отразено като доход за периода м.януари 2019 г. Същият доход е отразен и в ГДДекларация по чл. 50 ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за основателност на иска - МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД е представлявано от надлежно упълномощен адвокат по АНД 12371/2018 г. по описа на СРС, приключило с отмяна на наказателното постановление, за което представителство дружеството е направило разноски в размер на 830 лева. Въз основа на заключението по допуснатата СЧЕ съдът приел за валидно доказана действително заплатена сума от МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД на неговия пълномощник адв. Минчева, т.е. настъпването на твърдяната от ищеца имуществена вреда, както и причинно-следствената връзка между отменения акт и тази вреда. В този смисъл административният съд е преценил така предявеният иск като основателен и доказан по основание. Така, позовавайки се на тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по ТД 2/2016 г. на Върховен административен съд, АС - Русе приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавния орган по силата на ЗОДОВ и исковата молба е основателна, поради което осъдил АХУ да заплати на МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД сумата от 830 лева, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В полза на дружеството са присъдени и разноски в общ размер на 680 лева. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд. Според последното, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването на незаконосъобразни наказателни постановления и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Исковата молба е за вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в съдебно производство правна защита по обжалване на наказателно постановление, с което на МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД е наложена имуществена санкция. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено Наказателно постановление 30/0023-3877/03.07.2018 г., с което на МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция , при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Доказано е от дружеството, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, приключило с отмяна на акта. В производството, развило се пред Софийски районен съд МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД е представлявано от адвокат, като по делото е представен и изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Въз основа на представените документи и заключението на допуснатата по делото СЧЕ е доказано и реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция/, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на имуществена санкция в размер на 10 000 лева до 100 000 лева, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията в размер на 830 лева плюс 3% за горницата над 10 000 лева. Следователно, заплатеното от МЕДИКЪЛ ХЕЛП 79 ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 830 лева не е прекомерно, поради и което не следва да се намаля. При така установените обстоятелства, правилно Административен съд - Русе приел предявения иск за основателен и доказан, поради и което го уважил изцяло. С оглед основателността на главния иск, правилно съдът приел за частично основателен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху уважения размер на обезщетението за причинени имуществени вреди, считано от три години назад от подаване на исковата молба т.е. 21.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. По тези съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, искането на касатора за присъждане на разноски в настоящото производство се явява неоснователно. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение