Решение № 6549 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2016 г.

Решение № 6549 от 25.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6316/2016 г., V о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. А., чрез неговия пълномощник срещу решение № 31/10.02.2016 г. по адм. д. № 296/2015 г. на Административен съд В. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-директорът на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 1983к-477/28.04.2015 г. на ответника, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР поради неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата. Деянието се изразява в това, че на 28.01.2015 г. жалбодателят е върнал намерена от него карта за безкасово плащане на храна на работник от АЕЦ К., като при извършена проверка от служители на управление "Сигурност" е установено, че картата е ползвана на 26.01.2015 г. във ведомствен магазин № 3 около 17 часа, от лицето, което я е върнало. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентен орган, посочен като издател, при спазване на административнопроизводствените правила. Нарушението се явява доказано, макар и не въз основа на всички събрани в дисциплинарното производство доказателства. Присъствието на жалбодателя в магазина се удостоверява и от представената Справка № 1 за ползване на картата на жалбодателя и от ксероксното копие на представения фискален бон. Разликата във фиксираното време от около 6-7 минути съдът приема, че е в рамките на допустимото отклонение и не прави тези доказателства недостоверни. Приетите по преписката обяснения на свидетелите А. Р. и А. Г., които са продавачки във ведомствения магазин и които са разпознали жалбодателя, сочат на извършена от жалбоподателя покупка с чужда карта. Показанията на свидетелите Йонов и Боянова не опровергават обясненията на двете продавачки. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на правилата за етично поведение на държавните служители в структурата на МВР, определени в Етичния кодекс. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът като инстанция по същество е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателстваат по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за наличие на материалноправните предпоставки на закона за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. От данните по делото безспорно е установено дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е тежко нарушение, представлява деяние, несъвместимо с етичните правила и уронващо престижа на институцията. В касационната жалба се поддържа тезата, че не са налице достатъчно доказателства, сочещи използването на намерената от жалбоподателя карта в магазин № 3. Това възражение настоящата инстанция намира за неоснователно. Разликата, която действително е налична между времената на регистриране на проверката и плащанията с карта за безкасово плащане на Ж. /намерената карта/ и отчетеното време на системата за видеонаблюдение е фактът, че времето се отчита по различни устройства. Дори да се пренебрегнат тези основания, то за доказване на факта на извършеното от жалбоподателя плащане с чужда карта, са достатъчни показанията на двете продавачки. На едната каса жалбоподателят е извършил проверка за статуса на собствената си карта за безкасово плащане - наличност 8.52 лв. и е направил пращане с нея на стойност 8,40 лв. Половин час след това е извършил проверка на намерената карта с показана наличност 51,36 лв. и е осъществил плащане на стойност 49,45 лв. На свидетелската Р. е направило впечатление, че жалбоподателят е пазарувал със своята карта, а след това е проверил наличността на чужда карта. Същата свидетелка сочи, че познава визуално и двамата картопритежатели. С. Г. също разпознава жалбоподателя и заявява, че й е направило впечатление, че преди нея жалбоподателят е пазарувал при колежката й, а след това на нейната каса пазарува с чужда карта. Поради това изводът на първоинстанционния съд за извършено от жалбоподателя деяние, така, както е описано в заповедта, е обоснован. В тази насока представеното пред касационния съд писмено доказателство - разпечатка от интернет сайта на дружеството, собственик на магазина, не опровергава приетия за доказан с посочените показания факт. Неоснователно е и възражението на касатора, че заповедта не съдържа всички законово необходими реквизити. Същата съдържа всички такива, посочени като задължителни в чл. 210, ал. 1 ЗМВР. В този смисъл квалификацията както на административния орган, така и на съда, че деянието е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение", е законосъобразен. Съобразени са тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, така както изисква разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР. В тази връзка решаващият съд правилно е отбелязъл, че всяко действие на лице, служещо в редовете на МВР, което излиза извън рамките както на закона, така и на доброто поведение, води до уронване на престижа на службата. На последно място, оспорените документи - обощена справка и становище нямат обвързваща съда материална доказателствена сила на официален документ по отношение на направените с тях установявания. Истинността им не подлежи на специалното оспорване по реда на чл. 193 ГПК Направените с тях установявания са ценени на общо основание от първоинстанционния съд с всички останали доказателства по делото съгласно чл. 171, ал. 1 АПК. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,