Решение № 9706 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2014 г.

ВАСII отделение10.07.2014 г.докладчик т Георги Чолаков

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение № 832 от 17 февруари 2014 г. постановено по адм. дело № 8174/2013 г. по описа на Административен съд София - град и вместо него постановява: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Емилия Захариева Павлова от гр. София, ул. "Поп Богомил" № 42 срещу отказ № СА-94-00-120/3/ от 12 юни 2013 г. на кмета на район "Оборище", Столична община и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8174/2013 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Емилия Захариева Павлова от гр. София, ул. "Поп Богомил" № 42 да заплати на район "Оборище", Столична община сумата 300 (триста) лева, юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 9706 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5507/2014 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ст. юрисконсулт Димитър Вълчев, пълномощник на кмета на район "Оборище", Столична община срещу решение № 832 от 17 февруари 2014 г. постановено по адм. дело № 8174/2013 г. по описа на Административен съд София - град. С това решение е отменен по жалба на Емилия Захариева Павлова от гр. София отказ № СА-94-00-120/3/ от 12 юни 2013 г. на кмета на район "Оборище", Столична община и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като е определен едномесечен срок за издаване на искания административен акт. По подробно развити съображения се прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Емилия Захариева Павлова в съдебно заседание намира касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения са развити в представен по делото писмен отговор. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - второ отделение, констатира следното: С решение № 832 от 17 февруари 2014 г. постановено по адм. дело № 8174/2013 г. по описа на Административен съд София - град в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, съдът е отменил по жалба на Емилия Захариева Павлова от гр. София отказ № СА-94-00-120/3/ от 12 юни 2013 г. на кмета на район "Оборище", Столична община и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като е определен едномесечен срок за издаване на искания административен акт. За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че жалбата е допустима, тъй като обжалваният пред него отказ на кмета на район "Оборище", Столична община е индивидуален административен акт на основание чл. 21, ал. 3 от АПК. Приел е също и основателност на оспорването като по същество е развил подробни мотиви в тази насока. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. В жалбата с която е сезиран настоящия съд липсва изрично наведено основание за недопустимост на обжалваното решение. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. В конкретния случай, административното производство е започнало по молба от Емилия Захариева Павлова от гр. София до кмета на район "Оборище", Столична община с вх. № СА-94-00-120 от 29 март 2013 г. за издаване на служебна бележка, че двуетажна къща с два самостоятелни обекта и пристройките в двора от приложена скица на имота, находящ се в гр. София, ул. "Поп Богомил" № 42 са построени преди 09 април 1993 г., не подлежат на въвеждане в експлоатация и за тях не се изисква разрешение за ползване. В заявлението не е посочено каква е необходимостта от тази служебна бележка. До заявителката е изпратено писмо с изх. № СА-94-00-120/1 от 25 април 2013 г., подписано от кмета на район "Оборище", Столична община. В това писмо е посочено, че не са налице условията за издаване на исканата служебна бележка. Недоволна от отговора, Емилия Захариева Павлова е поискала от кмета на община "Оборище", Столична община да преразгледа искането й, като разпореди издаване на исканата служебна бележка с посоченото от нея съдържание. По повод това искане е издаден и процесния отказ на кмета на район "Оборище", Столична община, обективиран в писмо изх. № изх. № СА-94-00-120/3 от 12 юни 2013 г. Посочено е в отказа, че от представените от заявителката документи и след проверка в техническия архив на район "Оборище" липсват техническа документация, доказващи законността на строежите. Административният съд София - град неправилно е преценил, че е налице годен за съдебно оспорване административен акт, във вид на отказ за издаване на искания документ по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. За да може отказът на административния орган да извърши определена услуга да попадне в хипотезата на чл. 21, ал. 4, пр. първо АПК, е необходимо извършването на исканата административна услуга да е в компетентността на този орган. Нито в Закона за местното самоуправление и местната администрация, нито в Закона за устройство на територията или в други подзаконови нормативни актове е предвидено правомощие на кмета да издава служебни бележки, в които да се удостоверяват поисканите от заявителката обстоятелства. Кога са построени посочените в заявлението сгради не може да се установява със служебна бележка издавана от кмета. А доколко същите подлежат или неподлежат на въвеждане в експлоатация е правен въпрос, който не подлежи на установяване от кмета на общината, респективно района. Административните органи натоварени с функциите по въвеждане в експлоатация на строежите в страната, са съответно главния архитект на общината / района и органите на Дирекция за национален строителен контрол - чл. 177, ал. 2 и ал. 3 от ЗУТ. В тази дейност кмета на общината, респективно района няма никакви правомощия. Доколкото кмета не е органът, комуто е възложено изпълнението на административна услуга с характера, сочен от Емилия Захариева Павлова, то за него не възниква задължение да се произнесе по заявлението й. По своя правен характер процесния отказ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Затова и жалбата срещу този отказ е била процесуално недопустима за разглеждане по същество. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил решение, което е недопустимо. Същото ще трябва на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено и вместо него постановено друго, с което на основание чл. 159, т. 1 от АПК жалбата на Боряна Недева Апостолова да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, което, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 300,00 (триста) лева. Воден от горното, Върховният административен съд - второ отделение,

Цитирани разпоредби

2