Решение № 7072 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3386/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Р. Ф. гражданин на Сирия, чрез адв. Л.Стоянова, против решение 1628/24.01.2025 г., постановено по адм. дело 156/2024 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена неговата жалба против решение 12683 от 24.02.12.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Представено е писмено становище и писмени бележки. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли касационната жалба да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на И. Р. Ф., гражданин на Сирия, против решение 12683/04.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Пред първоинстанционния съд е събрана цялата административна преписка по издаването на административния акт, представени са и справки относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийска Арабска Република. В резултат на съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, административния съд е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Административния съд е приел за правилен извода на административния орган, че по отношение на чужденеца не е било реализирано визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Установено е, че чужденеца не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване. Съдът е приел, че не са налице твърдения в бежанската история на чужденеца за преследване съгласно чл.8, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗУБ. Административния съд е установил, че сочените от чужденеца мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано основание от преследване. Чужденеца не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход. Не е бил заплашван и върху него не е оказано насилие., както и че не е бил осъждан или преследван поради етническа или религиозна причина в Сирия. Въз основа на така приетото съдът е счел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът в решението си е обосновал извода, че не са налице основания за прилагане на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия и към момента на постановяване на настоящото решение. На последващо място административния съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не се твърди и не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход чужденеца да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко насилие или унизително отнасяне, или наказание. От друга страна съда е приел, че липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелства предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Административния съд е приел за правилни изводите на административния орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ На последно място съдът е приел, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл.8, ал.9 и чл.9, ал. 6 от ЗУБ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от съдебния състав, и които, предвид възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. При постановяването на съдебния акт не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити чрез отразяване на фактическите и правните основания за издаването му, без допуснато нарушение на административнопроизводствените правила противно на твърдяното от касатора. Соченото от касатора нарушение на чл. 7 АПК е неотносимо към обжалвания съдебен акт. Изискването на чл. 7 АПК е за административните актове, не и за съдебните решения. Съдебните решения съдът основава на приетите от него за установени обстоятелства по делото и на закона, а кои обстоятелства са доказани се установява от представените от страните доказателства при спазване на изискванията на чл. 9, ал. 3, чл. 170 и 171, ал. 4 АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на интервю на 10.09.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че И. Р. Ф. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход. Пред интервюиращия орган чужденецът не е направил твърдения да е лично заплашван в страната си на произход. Спрямо него не е упражнявано насилие, не е бил арестуван или осъждан. Ето защо касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че правилно административния орган е приел, че е на лице липсата на материалноправните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на И.Ф.. Правилно Административен съд - Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив - изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него или семейството му. Представените от пълномощника на касатора статии от Интернет, както и справка относноположението в Сирийска арабска република съставена от Legal me in Bulgaria не могат да променят тези изводи, доколкото представените статии не произхождат от официални източници, а представляват медийни публикации, а още повече, че част от същите не са придружени със съответния превод на български език. На следващо място несъстоятелен е довода на касационния жалбоподател за нобходимост от преценка за прилагането на чл.9, ал. 8 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав счита, че при отсъствието на доказателства за наличие на хуманитарни причини, посочени в разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ по отношение на търсещия закрила и при обосноваване на молбата с икономически, социални и семейни причини, зависещи изцяло от волята на чужденеца, молбата за закрила също е неоснователна. Съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона. Макар и неназовани, тези причини обаче следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Анализът на релевираните обстоятелства показва, че сочените мотиви не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че съдът не е приложил хипотезата на чл.9, ал. 6 от ЗУБ, въпреки наличната информация за членовете на семейството на кандидата с предоставен статут. Видно от доказателствата по делото, тези твърдения са недоказани, тъй като видно от представената бежанска история твърдения в тази насока не се сочат. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуални справки от 19.05.2025 г. и от 03.04.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Сирия понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидата за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. При тези данни се явяват верни правните изводи на съда и като е счел процесният административен акт за законосъобразно, и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение